Около месец остава до това да разберем как България ще

Около месец остава до това да разберем по какъв начин България ще провежда военното образование на цивилните. В края на юни завършва срокът за основаване на Стратегическия обзор на защитата. Но в част от европейските страни към този момент се оферират разновидности цивилните да се снабдят с военно образование. 

Обобщение на медийните изявления от началото на годината демонстрира наклонността – доста от НАТО-вските страни стартират разговор за военното образование на цивилните. Армията на Полша разгласи лятна стратегия " Ваканция с армията ". Мъже и дами на възраст сред 18 и 35 години с полско поданство могат да се запишат за продължаващо 27 дни главно военно образование в една от 70-те военни бази в Полша. Равностойно на към 1520 $. Норвегия разгласи, че усилва броя на наборните бойци. Дания  възнамерява да вкара военна работа за дами от 2026 година Като в това време удължи от четири на 11 месеца наборната си работа. Латвия и Швеция възобновиха военната работа. Дори и в Румъния генерали поскаха по-бързо приемане на законите за защитата. Един от тях е за доброволната военна работа на лицата на възраст сред 18 и 35 години. И в Румъния са сметнали, че би трябвало да се търси метод за военно образование за идващите 10 години. Защото тогава, в случай че не и по- рано, войска ще остане без запас. Всичко това военният специалист Йордан Божилов си изяснява със обстановката на войната на Русия. Но уточнява  - не е за вкарване във война.

" Случва се смяна на стратегическата среда за сигурност. Войната, която Русия стартира против Украйна, е връщане към тази форма за решение на интернационалните разногласия.

В Румъния това се случва, тъй като оценката от риска за огромна война е доста по-различен, в сравнение с оценката на риска в България. В Румъния, Полша и Балтийските страни оценката, че е доста евентуално да влязат във боен спор с Русия е извънредно висока. Търсят и решения.

При нас има някои националистически, патриотарски изявления да си увеличим армията. Това обаче не е самоцел. Трябва да имаме политическа оценка за обстановката и тогава да вземем решение.

Най-лесно е да се вкара закон и да се задължат българските жители да служат. Но това ще бъде признато от обществото като форма на насила ". 

Запознати са коментирали, че въпросът за това по какъв начин страните-членки на НАТО си провеждат мирновременното комплектоване със сили, нужни за въздържане, е народен въпрос. Но НАТО към този момент е сложило условия за мирновременно комплектоване. И това има своята логичност, изясни Йордан Божилов:

" НАТО има обмисляне. То се води въз основата на рисковете и заканите. Всяка страна поема избрани задължения какви качества би трябвало да даде, когато се прави интервенция на НАТО. България е поела задължения за механизирана бригада и така нататък

Ако някоя страна бъде нападната, преди да се задейства НАТО като организация, тя би трябвало да стартира да се пази. Затова Полша надгражда своята войска.

Има форми на наборна войска, само че не на 100%, да вземем за пример във Финландия. Там доброволното отиване в наборния запас е изведено в народен фетиш. Това е авторитет. При нас, за жалост, престижът го няма. Има и един уплах, че в тази обстановка е съвсем неизбежно да се влезе във война и хората просто бягат ". 

Последното световно изследване на Галъп сподели, че 30% от българите биха се били за страната ни при положение на война. 42% от сънародниците ни не биха го създали, а останалите от запитаните се двоумят. Малко над месец остава до приключването на периода, който отбранителното министерство си даде, с цел да реши по какъв начин да подходи към търсенето на цивилни с съответна военна подготовка. " Не приказваме за връщане на наборната работа ", сподели преди месец служебният министър на защитата Атанас Запрянов. 

" Говорим за наложителна подготовка на жителите за отбрана на отечеството, която е обвързвана с някои категории държавни чиновници, за които може да се вкара наложителното условие да имат военна подготовка. Имам поради тези структури от системата за национална сигурност по член 50, алинея 2, както и за работа в Министерство на вътрешните работи, правосъдната система и други категории. Но това ще бъде мярка, която може да се наложи, в случай че не сработи с тези ограничения доброволната работа в запаса и подготовката на хора в нашите образователни центрове ". 

Но всичко това щяло да се прави и в случай че не даде резултат едно от последните решения на предходния парламент – самата военна специалност да стане привлекателна.

 

" Модернизацията, общественият пакет, заплащането на хората и издигането на престижа на офицерската специалност ще докара до по-голям интерес. "  

Последният отчет за защитата предложи незабавни законодателни ограничения за условия за подготовка на запаса в спокойно време. Между 2010-2020 година той е намалял с 43%. И продължава да понижава с към 5% до 7% на година. Разчетите демонстрират, че в случай че този ритъм се резервира, след 15 години запасът ще бъде изцяло привършен. Експертът по сигурност Йордан Божилов, който е бил и заместник-министър на защитата, вижда отчасти решение по предлагането МО да образова хора от системата на администрацията.

" Ако обучим единствено администрацията и се наложи да взимаме подготвените, какво ще остане?!

Необходимо е да се попълни главният състав – професионалната войска. Ние в този момент имаме непопълнена една пета.

Следващото нещо е да се сътвори съответната мотивация за постъпване на хора в така наречен непринуден запас. Това е главната система да се надградят въоръжените сили при една война.

И у нас в този момент има опция студенти да заявят предпочитание и отидат да се образоват. Проблемът е неналичието на мотивация.

Трябва да се обърне внимание върху здравето и психическата подготовка на младежите още в междинното учебно заведение.

Диалогът не е елементарен, само че когато този въпрос се сложи в обществото, се основава напрежение. Има до известна степен противоположен резултат и доста от младежите стартират да търсят метод да бягат.

Ние имаме огромен запас, който не е употребен. Това са младежи, които нито работят, нито учат. Има и младежи от ниски обществени пластове. Може би там също би трябвало да се обърне внимание ".