Народната музика победи чалгата
Българите се славят като нация на купонджии и веселяци. Оказва се обаче, че по-малко от половината нашенци слушат музика всеки ден. Радващото е, че в страната на Орфей националната музика въпреки всичко побеждава чалгата. С малко, само че въпреки всичко е обнадеждаващо... Изследване „ Музикалните привички на българите “, осъществено от Изследователски център ТРЕНД по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ демонстрира, че 20 на 100 от българите избират български ритми и национални песни.
Чалгата е на второ място със 17%, следвана от поп музиката - 15%. 14 на 100 избират рок, 12 на сто-естрада, а 5 на 100 класическа музика.
" Българите обичат да слушат музика в всекидневието си, тъй като им работи успокояващо и усъвършенства настроението им. Много от тях слушат главно или най-вече българска музика, само че обичат и непозната. Качеството на музиката също е значимо за тях, а освен нейният генезис ", разясняват продуценти.
Преобладаващата част от българите обича да слуша повече от един род музика, а 20% от тях слушат пет или повече разнообразни жанра.
Музиката е на всички места към нас
и все по-достъпна. За 77 на 100 от запитаните тя съпътства живота им всеки ден или най-малко няколко пъти в седмицата. 85% са показали, че музиката способства да се усещат добре и въздейства позитивно върху менталното им здраве, а на 78% оказва помощ да се провиснал и да се оправят със напрежението.
Всеки трети българин посещава концерти и употребява музика онлайн. 62% от тях избират да отидат на фестивали навън, 52% са ходили на концерт в зала, а 29% са слушали музика онлайн в клуб. Хората, които избират живия допир с музиката, по-често са на възраст сред 20 и 50 години и с висше обучение.
Проучването демонстрира, че
11% от хората купуват компактдискове,
а 3% влагат във винилови плочи. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст сред 20 и 40 година, с висше обучение. Нагласата за покупка на компактдискове не се въздейства от размера на приходите, само че при виниловите плочи се следи пропорционална взаимозависимост сред повишаването на приходите и реализирането на покупка.
Българите имат многообразие от източници за достъп до музика, а водещ измежду цифровите е Ютюб. Каналът е употребен от 42% от българите, като в тази група 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46% са слушали музика без да гледат. По-високо ползване на тази платформа се следи измежду хората сред 20 и 40 година и висшистите, които слушат музика всекидневно.
„ Въпреки че българският пазар е дребен, наклонността към „ глокализация ", която се следи в международен мащаб, участва доста ясно и у нас. Три от най-предпочитаните музикални жанрове - поп-фолк, сцена и национална музика - са типично български. За съпоставяне - във Франция 49% са тези, които слушат шансон и шоу, в Япония 65% слушат J-pop, в Хърватия – турбофолкът е измежду желаните жанрове, в Бразилия - sertanejo, в Италия – италианският поп и прочие ", разяснява изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова.
„ Реализацията на това проучване беше дребна, само че извънредно значима крачка в цялостното осмисляне на българската музикална екосистема. Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, посредством неговите желания. Това дава опция освен на нас, а и на целия музикален бранш, да очертаем за себе си посоките, в които да работим и да развиваме българската музика ", разясняват продуцентите.
Без радио не мога...
Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, означават 39% от запитаните. Изключение от тази наклонност са най-младите сред 16-19 година, които слагат преди всичко музикалните малките екрани.
Във Франция през 2023 година радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите.
Най-предпочитаното място за слушане на музика е у дома за 29% от българите, а за 26% това е колата. По 12% си разделят слушането на музика на работното място и в заведенията.
Електронните медии са най-ползваният източник и в селата, или общо 27%. Дигиталните платформи пък са най-предпочитан източник на музика за 12 на 100 от българите.
Грях ли е да крадеш музика?
Въпреки достъпността на музиката, незаконните способи за слушане към момента се употребяват от огромен % хора. Близо една пета или 18 на 100 от българите са сваляли музика от Ютюб под формата на аудиофайл, като най-често това е наклонност при най-младите и понижава с повишаване на възрастта. 21% обаче не са дали отговор на този въпрос, по тази причина не трябва да се подценява хипотезата, че част от тях са сваляли музика, само че крият поради непрестижността на отговора. 12% от меломаните пък признават, че са сваляли музика от уеб сайтове. Според изследването цели 29% са се заели по някакъв метод с музикално пиратство, а при най-младата аудитория от 16 до 24 години равнището доближава 43%.
С навлизането на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота, в това число в музиката, той повдига от ден на ден въпроси, както по отношение на неговия капацитет да улесни и подкрепи музикалната промишленост, по този начин и с заплахите, които слага пред нея. 69% от българите настояват, че биха предпочели да слушат музика, основана от хора, а не от изкуствен интелект.
Нашенската музика - самобитна и истинска
Българската национална музика е част от българското и международното културно завещание. Има характерно, своеобразно и автентично звучене. За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, би трябвало да е съобразена с няколко съществени условия. Трябва да има характерен български метро-ритъм. Трябва да има българска ладово-тонална мелодика. Ако е вокална творба, би трябвало да е на български език.
Българската музика доби известност в международен мащаб заради триумфите на реализатори и групи като ДАНПТ " Филип Кутев ", АНПТ " Пирин ", " Тракия ", " Северняшки ", " Родопа ", " Мистерията на българските гласове ", трио " Българка ", " Космически гласове ", Иво Папазов и оркестър „ Тракия “, Елица и Стоян и доста други. Те популяризират България с осъществявания на българска национална музика на огромни подиуми по целия свят. Оглавявали са доста пъти музикални ранглисти в Европа и останалия свят.
В българската национална музика се употребяват пет съществени национални музикални принадлежности: гайда, дудук, гъдулка, тамбура и барабан. Други принадлежности присъщи за обособените фолклорни области принадлежности са тарамбука, кавал, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци, наричани още чанове, зурна и други. Материалите, от които са създавани тези принадлежности, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни принадлежности, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината.
Повечето от националните принадлежности са духови (кавал, гайда, кавал, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните - барабан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент.
Чалгата е на второ място със 17%, следвана от поп музиката - 15%. 14 на 100 избират рок, 12 на сто-естрада, а 5 на 100 класическа музика.
" Българите обичат да слушат музика в всекидневието си, тъй като им работи успокояващо и усъвършенства настроението им. Много от тях слушат главно или най-вече българска музика, само че обичат и непозната. Качеството на музиката също е значимо за тях, а освен нейният генезис ", разясняват продуценти.
Преобладаващата част от българите обича да слуша повече от един род музика, а 20% от тях слушат пет или повече разнообразни жанра.
Музиката е на всички места към нас
и все по-достъпна. За 77 на 100 от запитаните тя съпътства живота им всеки ден или най-малко няколко пъти в седмицата. 85% са показали, че музиката способства да се усещат добре и въздейства позитивно върху менталното им здраве, а на 78% оказва помощ да се провиснал и да се оправят със напрежението.
Всеки трети българин посещава концерти и употребява музика онлайн. 62% от тях избират да отидат на фестивали навън, 52% са ходили на концерт в зала, а 29% са слушали музика онлайн в клуб. Хората, които избират живия допир с музиката, по-често са на възраст сред 20 и 50 години и с висше обучение.
Проучването демонстрира, че
11% от хората купуват компактдискове,
а 3% влагат във винилови плочи. Към физическите носители у нас се насочват по-често хора на възраст сред 20 и 40 година, с висше обучение. Нагласата за покупка на компактдискове не се въздейства от размера на приходите, само че при виниловите плочи се следи пропорционална взаимозависимост сред повишаването на приходите и реализирането на покупка.
Българите имат многообразие от източници за достъп до музика, а водещ измежду цифровите е Ютюб. Каналът е употребен от 42% от българите, като в тази група 69% от тях са гледали музикални видеа, а 46% са слушали музика без да гледат. По-високо ползване на тази платформа се следи измежду хората сред 20 и 40 година и висшистите, които слушат музика всекидневно.
„ Въпреки че българският пазар е дребен, наклонността към „ глокализация ", която се следи в международен мащаб, участва доста ясно и у нас. Три от най-предпочитаните музикални жанрове - поп-фолк, сцена и национална музика - са типично български. За съпоставяне - във Франция 49% са тези, които слушат шансон и шоу, в Япония 65% слушат J-pop, в Хърватия – турбофолкът е измежду желаните жанрове, в Бразилия - sertanejo, в Италия – италианският поп и прочие ", разяснява изпълнителният шеф на БАМП Петя Точарова.
„ Реализацията на това проучване беше дребна, само че извънредно значима крачка в цялостното осмисляне на българската музикална екосистема. Чрез данните, които получихме, все по-ясно може да очертаем характера и физиономията на българския слушател, посредством неговите желания. Това дава опция освен на нас, а и на целия музикален бранш, да очертаем за себе си посоките, в които да работим и да развиваме българската музика ", разясняват продуцентите.
Без радио не мога...
Най-предпочитаният източник на музика в България е радиото, означават 39% от запитаните. Изключение от тази наклонност са най-младите сред 16-19 година, които слагат преди всичко музикалните малките екрани.
Във Франция през 2023 година радиото също е най-предпочитан източник на музика, следвано от видео стрийминг платформите.
Най-предпочитаното място за слушане на музика е у дома за 29% от българите, а за 26% това е колата. По 12% си разделят слушането на музика на работното място и в заведенията.
Електронните медии са най-ползваният източник и в селата, или общо 27%. Дигиталните платформи пък са най-предпочитан източник на музика за 12 на 100 от българите.
Грях ли е да крадеш музика?
Въпреки достъпността на музиката, незаконните способи за слушане към момента се употребяват от огромен % хора. Близо една пета или 18 на 100 от българите са сваляли музика от Ютюб под формата на аудиофайл, като най-често това е наклонност при най-младите и понижава с повишаване на възрастта. 21% обаче не са дали отговор на този въпрос, по тази причина не трябва да се подценява хипотезата, че част от тях са сваляли музика, само че крият поради непрестижността на отговора. 12% от меломаните пък признават, че са сваляли музика от уеб сайтове. Според изследването цели 29% са се заели по някакъв метод с музикално пиратство, а при най-младата аудитория от 16 до 24 години равнището доближава 43%.
С навлизането на изкуствения разсъдък във всички сфери на живота, в това число в музиката, той повдига от ден на ден въпроси, както по отношение на неговия капацитет да улесни и подкрепи музикалната промишленост, по този начин и с заплахите, които слага пред нея. 69% от българите настояват, че биха предпочели да слушат музика, основана от хора, а не от изкуствен интелект.
Нашенската музика - самобитна и истинска
Българската национална музика е част от българското и международното културно завещание. Има характерно, своеобразно и автентично звучене. За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, би трябвало да е съобразена с няколко съществени условия. Трябва да има характерен български метро-ритъм. Трябва да има българска ладово-тонална мелодика. Ако е вокална творба, би трябвало да е на български език.
Българската музика доби известност в международен мащаб заради триумфите на реализатори и групи като ДАНПТ " Филип Кутев ", АНПТ " Пирин ", " Тракия ", " Северняшки ", " Родопа ", " Мистерията на българските гласове ", трио " Българка ", " Космически гласове ", Иво Папазов и оркестър „ Тракия “, Елица и Стоян и доста други. Те популяризират България с осъществявания на българска национална музика на огромни подиуми по целия свят. Оглавявали са доста пъти музикални ранглисти в Европа и останалия свят.
В българската национална музика се употребяват пет съществени национални музикални принадлежности: гайда, дудук, гъдулка, тамбура и барабан. Други принадлежности присъщи за обособените фолклорни области принадлежности са тарамбука, кавал, овчарска свирка, двоянка, окарина, хармоника, цафара, бръмбазък, медни звънци, наричани още чанове, зурна и други. Материалите, от които са създавани тези принадлежности, са най-често дърво, кожа, волски или конски косъм при някои струнни принадлежности, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината.
Повечето от националните принадлежности са духови (кавал, гайда, кавал, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна). Към струнните се причисляват гъдулката (струнни лъкови), както и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните - барабан, тарамбука и чанове. Двоянката е двугласен инструмент.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ