Българите са сред европейските граждани, които имат най-ниска очаквана продължителност

Българите са измежду европейските жители, които имат най-ниска предстояща дълготрайност на живота. За интервала 2014 - 2016-а тя е 74,7 година, а по отношение на предходния интервал (2013 - 2015 г.) се е нараснала с 0.2 години, оповестиха от Националния статистически институт.

България застава до Латвия (74,8) и Литва (74,6 г-) по индикатор най-ниска междинна дълготрайност на живота на популацията в Европейския съюз. С най-висока са Испания (83 г.) и Италия (82,7 г.). Различната смъртност при мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и другата междинна дълготрайност на живота при тези категории население, оповестява бТВ.

Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71,2., до момента в който при дамите е със седем години по-висока – 78,2 години.

За интервала 2006 - 2016 година нарастването при мъжете е с 2,2 година, а при дамите - с 1,9 години.

Средната дълготрайност на живота на популацията в градовете е с 2,9 година по-висока (75,5 г.) в сравнение с популацията в селата (72,6 г.).

За лицата, достигнали възраст 65 навършени години, предстоящата дълготрайност на живота е 16 година, като за мъжете и дамите тя е надлежно 14,1 и 17,6 години.

Средната дълготрайност на живота варира от 72,6 година в област Видин и област Монтана до 76,4 година в област Кърджали, като общо в осем области тя е над междинната за страната.

Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, само че най-голяма е разликата сред двата пола в област Монтана (7,9 г.), а най-малка - в областите София (столица) и Шумен.