Българите гледат обществените медии, но не им вярват
Българите не имат вяра на публичните медии, само че ги считат за значими за демокрацията и се осведомят от тях всекидневно.
Това демонстрира изследване на фондация " Конрад Аденауер " за публичните медии в Югоизточна Европа, озаглавено A Pillar of Democracy on Shaky Ground. То обгръща още Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния и Сърбия, в десетте страни са интервюирани общо 10 хиляди души.
81% от българите считат, че публичните медии са значими за демокрацията, само че 69% са на мнение, че върху нея се упражнява политическо въздействие.
Само 24% изпитват доверие към публичната телевизия и 31% - към радиото, до момента в който частните медии се радват на малко по-висок престиж. Но даже най-достойната за доверие медия – частните радиа, имат едвам 41% публика, която споделя, че изпитва високо или доста високо доверие към тях. " Българите като цяло са доста сериозни към медиите ", отбелязва изследването.
Въпреки това България е една от страните, където публичните медии имат най-голяма публика – 71% се осведомят всекидневно от тях, а 18% - няколко пъти седмично. Само българите на възраст сред 18 и 29 години години използват публични медии в по-малък % – 60% всекидневно.
Най-голям % българи са на мнение, че финансирането на БНР и Българска национална телевизия би трябвало да идва от реклама (38%) или смесена форма на реклама и друго финансиране (32%). 20% не знаят и едвам 5% считат, че тя би трябвало да се финансира от налози, а 4% - от такси.
Новини (74%), просветителни излъчвания (68%) и филми (66%) - това е пожеланото наличие.
Обществените медии се употребяват с престиж в целия район – повече от две трети от хората в тези страни считат, че те са значими за демокрацията, като в България най-вече хора са на това мнение. Хърватите и румънците също са в челната тройка със 78% жители, съгласни с това изказване. " Тези три страни може би са развили по-силно чувство за народна власт, с помощта на участието си в Европейски Съюз ", означават създателите на проучването.
Въпреки това съвсем две трети от всички виждат политическо въздействие в публичните медии, като максимален % хора са на това мнение в Босна и Херцеговина (88%), Хърватия (83%) и Черна гора (71%). Само 46% от албанците и 50% от косоварите обаче виждат подобен напън над своите държавни медии.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Натискът над БНР (76)
Това демонстрира изследване на фондация " Конрад Аденауер " за публичните медии в Югоизточна Европа, озаглавено A Pillar of Democracy on Shaky Ground. То обгръща още Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния и Сърбия, в десетте страни са интервюирани общо 10 хиляди души.
81% от българите считат, че публичните медии са значими за демокрацията, само че 69% са на мнение, че върху нея се упражнява политическо въздействие.
Само 24% изпитват доверие към публичната телевизия и 31% - към радиото, до момента в който частните медии се радват на малко по-висок престиж. Но даже най-достойната за доверие медия – частните радиа, имат едвам 41% публика, която споделя, че изпитва високо или доста високо доверие към тях. " Българите като цяло са доста сериозни към медиите ", отбелязва изследването.
Въпреки това България е една от страните, където публичните медии имат най-голяма публика – 71% се осведомят всекидневно от тях, а 18% - няколко пъти седмично. Само българите на възраст сред 18 и 29 години години използват публични медии в по-малък % – 60% всекидневно.
Най-голям % българи са на мнение, че финансирането на БНР и Българска национална телевизия би трябвало да идва от реклама (38%) или смесена форма на реклама и друго финансиране (32%). 20% не знаят и едвам 5% считат, че тя би трябвало да се финансира от налози, а 4% - от такси.
Новини (74%), просветителни излъчвания (68%) и филми (66%) - това е пожеланото наличие.
Обществените медии се употребяват с престиж в целия район – повече от две трети от хората в тези страни считат, че те са значими за демокрацията, като в България най-вече хора са на това мнение. Хърватите и румънците също са в челната тройка със 78% жители, съгласни с това изказване. " Тези три страни може би са развили по-силно чувство за народна власт, с помощта на участието си в Европейски Съюз ", означават създателите на проучването.
Въпреки това съвсем две трети от всички виждат политическо въздействие в публичните медии, като максимален % хора са на това мнение в Босна и Херцеговина (88%), Хърватия (83%) и Черна гора (71%). Само 46% от албанците и 50% от косоварите обаче виждат подобен напън над своите държавни медии.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Натискът над БНР (76)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ