Балада за кучето пред ПарламентаТам, на жълтите павета,седи една душица

Балада за кучето пред Парламента

Там, на жълтите павета,
седи една душица клета,
бездомно куче - помияр,
на инат на всичкия ПиАр,
пред очите на елита,
като че ли нещо ги пита,
пред очите на всеки посетител,
стои с гвардейците на пост
и задава с погледа си мокър
един въпрос до болежка значим:
" Нима всеки народен представител е кьорав,
та не вижда, че крънкам самун!? "...
И всеки минава, без да го погали,
а с толкоз добродетели се хвали.
И всеки минава, без да забележи,
без даже за момент да се разнежи.
И всеки влиза в Парламента с ненаситност,
без да види какъв брой е кучешки живота,
по какъв начин кучето си лае, керванът си върви
и кучешки бездомна - душата кърви.
Как кучето гледа с молещи очи,
само че съвестта ни от дълго време мълчи...
И всеки снима кучето воин,
а не вижда, че това е той,
че това е народът ни дребен,
докаран да проси за залък!

Автор: Петър Донкин