Бях млада и наперена и не поздравявах съседите си, което ми изигра лоша шега
Бъдещият ми шеф се оказа мой комшия. Човекът, който в никакъв случай не поздравявах. Както и доста други. Просто минавах около тях безмълвно и не отвръщах на поздравите им. Държах се пренебрежително, тъй като може би по този начин бях възпитана. Т.е. очевидно не бях добре възпитана. Или може би ми беше досадно всякога като се засека с някоя позната физиономия да би трябвало да й споделям “здрасти ”. След време се оказа, че не е трябвало да действам по този начин. За страдание постоянно го разбираш прекомерно късно. Но въпреки всичко го разбираш – за положително, или за неприятно. И по този начин, взех решение да напусна сегашната си работа. Причините за това бяха доста – ниско възнаграждение, доста работа, еднообразност, интриги. Просто към този момент всичко ми омръзна, както и обещанията за повдигане на заплатата, които си оставаха обещания. Подадох си предизвестието и се пуснах в дебрите на обявите за работа. Очаквай, че бързо иска ми се обадят, само че уви, не стана по този начин. Чаках 2 месеца, до момента в който получа първото си позвъняване за изявление.
Очаквано, не ме избраха за позицията, тъй като съм няма задоволително опит. Започнах леко да се обезверявам, а и парите започнаха да привършват. Пуснах безредно на още едно две места. След няколко дни ми се обади порядъчен мъжки глас, който ме предложения на изявление. Усетих, че тук може и да станат нещата, тъй като по телефона му описах някои неща за себе си, а той съгласно мен беше впечатлен. И по този начин, в уречения ден и час пристъпих на входа на компанията. секретарката ме пусна в кабинета и ми подаде чаша вода. Когато в стаята влезе шефът, с който разговарях, за малко щях да се задавя. Та това беше моят комшия. Човекът, който не поздравявах и подминавах. Когато го видях и почервенях от позор. Той се усмихна и ми подаде ръка. С плаха вяра си помислих, че не ме е познал. Реших да не мисля за това, показах се и започнахме да си приказваме. Задаваше ми въпроси от всякакво естество. Отдъхнах си – очевидно не е било толкоз съдбовно това, че съм го подминавала. Интервюто беше към края си, когато той ме попита дали съм общителна и деликатна към хората.
Аз го погледнах право в очите, а той беше много навъсен и сериозен. Усетих, че ръцете ми се изпотявах. Отвърнах му, че съм общителна и учтива с някои хора, а с други не. И той ме заби с въпроса: “Имате поради такива като мен ли? ”. Намекът му ми беше явен. Не беше нужно да се върша повече на ударена. Смотулевих нещо като опрощение, от вида, че не го познавам добре. Той се засмя и сподели, че ще си намерения за моята позиция. Прибрах се посърнала. Не знаех какво да върша. Наскоро бях скъсала с гаджето. Чувствах се самотна и не на място. Реших да изляза, не ми се стоеше у дома. И хоп, на излизане още веднъж го засякох – моят комшия и възможен предстоящ началник. Реших да пожертвам. Казах му здрасти и го попитах по какъв начин е минал денят му. А той се усмихна и сподели, че едно изречение не могат да върнат няколко години. По-добре би било отново да не го приветствам, нищо, че сме в един вход. И отмина около мен. Сълзи от яд ми избиха по лицето. Как можах да съм такава! Бях сигурна, че ставам за работата. Как можеше тъкмо той да е началник на компанията, в която желаех да работя.
Така минаха няколко дни. През това време гледах да не се засичам с никакви съседи. На седмия ден след изявлението телефонът ми звънна. Вдигнах и се оказа той – моят комшия. Каза ми, че желае да се забележим за финално изявление. На другия ден отидох, бях нервна и обезпокоена. Не знаех какво да приказвам. Поговорихме общи неща и той ми сподели: “Ще те наема да работиш за мен, единствено в случай че към този момент си приказваме на стълбите ”. Аз го погледнах стреснато – той беше с каменно лице. След което внезапно се ухили и стартира да се смее. След което ме потупа по рачото и ми сподели: “Одобрена си, от другата седмица почваш ”. Идея си нямате по какъв начин съм крещяла и викала от наслада. От този ден животът ми потегли още веднъж нагоре. Работех безрезервно, а шефът ми беше добър към мен. Вече приветствам безусловно всички – даже и непознатите от квартала. Историята ми беше скъп урок, който ще помня цялостен живот.
