Влюбих се и разбих едно семейство, но създадох друго, много по-щастливо: Не ме винете, че се боря за щастието си
Аз станах причина едно семейство да се разпадне. Когато се влюбих в Симеон, той беше фамилен, само че поради мен напусна жена си и децата. Всички ме укоряваха, даже родителите ми не демонстрираха схващане, а приятелите ми не спираха да клюкарят зад тила. Но макар явните компликации съумях да устоя на офанзивите им. Оттогава със Симо сме дружно, а скоро ще отпразнуваме сребърната си женитба. Как живеем ли? Отначало беше комплицирано, тъй като някогашната му жена сътвори толкоз безумия, че мозъкът ми не го побира. Докато брачният партньор ми живееше с нея, тя го ругаеше, само че когато я напусна – какво ли не направи, с цел да си го върне. И тогава му заявих: “ Избирай – или мен, или нея! Не желая секрети срещи, по-добре сама да се оправям! “ Никога не съм имала нищо срещу децата му и точно аз настоявах да им оказва помощ финансово, защото по принцип мъжете не са доста деликатни и грижовни.
Сама им купувах дарове, канех ги на посетители и постоянно бях отсреща, в случай че имат проблем. А когато се роди и синът ни, полагах старания да се грижа за трите еднообразно. Но някогашната му не се смири и какво ли не направи, с цел да ни разбие живота: настрои съседите против нас, родителите ми, стигна се до такава степен, че и в офиса нямах успокоение. Тогава децата на брачна половинка ми на практика се реалокираха при нас, тъй като за майка си бяха само средство за изнудване на някогашния й брачен партньор. Момчетата са положителни, ласкави, благи. На празниците първо нас поздравяваха, а след това личната си майка. Симеон беше доста благодарен за грижите, които полагах за децата му. И по какъв начин другояче: въпреки всичко те са негова плът и кръв. Само един път се усъмних в правотата си, когато мъжът ми хлътна по своя колежка. Не съумя да ми изневери, тъй като бях нащрек и държах ситуацията под надзор.
Открито му заявих в очите: “ Щом не ме обичаш – прав ти път! “ Аз за посмешище няма да стана. Ние ще се оправим и без теб! “. Тогава му пристигна мозъкът начаса и към този момент не се заглежда по непознати дами.
Децата ни от дълго време пораснаха и към този момент имаме внуци. В дома ни настава огромен безпорядък, когато се съберат всички деца: неговите, общото, снахите и внуците. Едно огромно и щастливо семейство! Защо ви пиша всичко това? Много приказки са казани за любовниците и разногласията не престават безпределно. И при всички спорещи има два цвята: бял и черен. Искам да ви кажа, че животът не е леко нещо. Не би трябвало да осъждате преждевременно и да лепите етикети, тъй като не знаете какво ви чака на следващия ден. Всеки има право на благополучие – и брачната половинка, и любовницата.
Може да бъдете подла и непорядъчна брачна половинка, а може да бъдете и почтена държанка. Най-важното е да разрешите казуса по човешки и това важи за всички. Животът е къс, втори дубъл няма да има, по тази причина потърсете същинското благополучие. Никой няма виновност, че „ половинката му “ някъде се е изгубила по пътя. Ако имате мощ и храброст – открийте я!
Инфо: Лична драма
