Емигрирах. Оставих приятелите, близките. Дали се чувствам по-добре?
Аз съм Жоро. Това е моят къс роман. Аз съм следващият, който се престраши да напусне България. Това райско естествено кътче, което съчетава в себе си невероятна природа и прелестен климат. Отидох във постоянно студената Англия. Там, където вали непрестанно. Там, където никой не ти обръща внимание по улиците какъв си и какво правиш. Там, където никой не те гледа неприятно. Може би по тази причина отидох? А може би зарада великодушното заплащане, което тук няма по какъв начин да реализира с моята специалност? Истината е някъде по средата. Въпреки, че тук се усещам спокоен и добре обезщетен, мислите ми остават в моята татковина!
Всеки ден съм пред скайпа и споделям с близки и другари, само че това не ме топли, тъй като желая да ги виждам онлайн. Остава вярата, че по време на ваканцията ще съм отнов с тях. Чудите се дали ще се върна? На този стадий – не. Поради няколко аргументи. В България стопанската система е зле. Хората ми завиждат за моите триумфи и ме гледат неприятно, желаят да ми вършат мръсно. Всеки се интересува не по какъв начин е той, а дали другия е зле. Така че избирам да ме вали на този стадий.
