Аз съм главният герой на живота си
Аз съм основният воин на живота си.
Внимание: основен воин, а не единствен.
Ако бях единствен, филмът ми щеше да е прекомерно отегчителен.
Аз съм основният воин, режисьорът, индивидът, от който в последна сметка зависи всичко, обвързвано с мен, само че към момента не съм самодостатъчен и по тази причина не мога да си изградя самостоятелен живот.
Аз съм диригентът на този оркестър, въпреки да не мога да изсвирвам на всички принадлежности. Но неумението ми напълно не значи, че би трябвало да се откажа от диригентската палка.
Възможно е от време на време да потърся нечия помощ. Възможно е да диря помощ постоянно, когато ми се наложи да отворя избрани врати; само че до момента в който аз съм този, който държи ключа, без значение дали вратата е затворена, или отворена, в никакъв случай няма да съм пандизчия.
Неминуемото следствие от това да зная кой съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и вечно съм стопанин на своя живот.
Вярвам, че самозависимостта е синоним на психическо здраве и може да бъде избрана по следния метод:
Знам, че за някои неща не съм си задоволителен, тъй като виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, само че индивидът, който е виновен за тези неналичия и потребности, постоянно съм аз.
Самозависимостта значи да схвана, че не съм нито самодостатъчен, нито всесилен, че съзнавам своята накърнимост и че не всеки път реализирам това, което искам; само че постоянно давам отговор за себе си.
С цялото си сърце залагам на нас.
Но в случай че ме принудиш да предпочитам
между теб и мен,
ще избера... себе си.
из " Трите въпроса: Кой съм? Накъде отивам? С кого? " от Хорхе Букай
Източник: Gnezdoto
