Св. Серафим Софийски за любовта към Христос. Слово на Велики Петък
Автор: Св. Серафим Софийски
Слово, произнесено в Руския храм „ Св. Николай ” в гр. София през 1925 година
Отново св. Църква прикани своите чeда при гроба на нашия Спасител. Тя още веднъж ни подканя с дивното и прочувствено свещенодействие да си напомним кръстната гибел на нашия Господ и Неговите ужасни телесни и душевни премеждия. И ние, изпълнени с възпоменания, осъзнаваме дружно с Църквата, че тези премеждия и гибел Господ е приел поради нашето избавление. Заради нас Той до гибел е тъгувал в Гетсиманската градина и е молил Своите възпитаници да останат с Него. Заради нас Той е претърпял безверен съд при първосвещениците Анна и Каиафа, а по-късно и при Пилат. Заради нас Той, завързан към стълба, е понесъл оплюване, оскърбление, бил обичай и увенчан с трънен венец. Заради нас Той бил почтено наказан на гибел. Заради нас Той бил зарязан освен от всички хора, само че и от Своите възпитаници. За да изпие цялата чаша на страданието, Спасителят бил зарязан дори от Своя Божествен Отец, за което и възкликнал на кръста: „ Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? ” (Мат. 27:46).
Всички тези величайши страдания и кръстна гибел Господ понесъл, с цел да снеме от нас божественото проклинание, което тегнело над човешкия жанр поради прародителския грях и още веднъж да ни дарува благодатта на Св. Дух за придобиването на свет и благословен живот в единство с Христа завинаги в Неговото неизказано Царство.
Нима ние, съзнавайки цялата избавителна за нас мощ на страданията и гибелта на Господа, в този момент ще си тръгнем от Неговия гроб единствено с цел да заглушим това схващане колкото се може по-скоро във водовъртежа на житейската суетност?! Ако ние, възлюбени, постъпвахме по този начин до през днешния ден, то дано в бъдеще да не го вършим. Да си отидем отсам освен със съзнанието за избавителното значение на страданията и гибелта на Христа, само че и с обич към Него, естествено, обич същинска, т. е. жертвена. Защото любов към Бога не може да има без героизъм, без всеотдайност, без премеждия поради Христа.
О, в случай че ние си тръгвахме от този гроб както в миналото си е тръгнал от Умрелия на Голгота св. Иоан Богослов! Той бил изпълнен с такава мощна обич към Христа, че даже заплашващата го смъртна заплаха не съумяла да я помрачи. Ръководен от тази обич той не можел да изостави своя Божествен Учител, за което Господ го удостоил с великата безподобна чест, като го осиновил на Пречистата Своя Майка.
О, в случай че можехме да си тръгнем от този гроб по този начин, както си е отишъл стотникът! Виждайки по какъв начин природата потреперала от страданията и гибелта на Христа, той Го изповядал намерено като Син Божий, а сетне пострадал за Него като свещеномъченик на Православната Христова Църква. О, в случай че ние можехме да си тръгнем от този гроб както св. дами мироносици от умрелия Христос, с Когото нищо на света не можело да ги раздели. О, в случай че ние си тръгвахме от гроба със същата обич към Христа, каквато е имал великият ап. Павел. Изпълнен с нея, той споделил: „ Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит ли, или голотия, заплаха ли, или меч? както е писано: " поради Тебе весден ни умъртвяват; считат ни като овци за кръвопролитие " … Защото аз съм убеден, че ни гибел, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя гад ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ ” (Рим. 8:35-36; 38-39).
Такава жертвена обич към Бога изисква от нас и Сам Спасителят, когато споделя: „ Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва ” (Марк 8:34). „ Ако някой дохожда при Мене, и не намрази татко си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та даже и самия си живот, той не може да бъде Мой възпитаник ” (Лук. 14:26).
Господ изисква обич към Себе Си до цялостно наше мъжество не тъй като Той има потребност от това. Той иска от нас такава обич, тъй като ние самите имаме потребност от нея, в случай че се стремим към избавление, защото без себеотрицателна обич към Бога като духовна божествена мощ ние ще бъдем безсилни да изпълняваме Христовите заповеди. Ето за какво на Тайната вечеря Той е споделил на учениците Си: „ Ако Ме любите, опазете Моите заповеди ” (Иоан 14:15). „ Ако някой Ме люби, ще съблюдава словото Ми;...който Ме не люби не съблюдава словата Ми ” (Иоан 14:23-24).
Да, не е елементарно за нас, по този начин привързани към земното, да придобием обич към Христа. Но без нея ние освен в никакъв случай не ще успеем да Го следваме, да бъдем Негови възпитаници и да обичаме своите ближни, само че ще бъдем най-нещастните и завинаги погинали хора. Ето за какво Господ е споделил „ Аз съм лозата, вие пръчките;...ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен на открито, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят ” (Иоан 15:5-6). И св. ап. Павел на тези, които нямат обич към Христа гледа като на починали. Затова такива християни той предава на анатема: „ Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема ” (1 Кор. 16:22).
Да, не е леко да се придобие обич към Христа; по тази причина пък какви велики обещания Господ е дал на любещите Го: „ Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде ” (Иоан 15:7). „ Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми,... с цел да пребъде Моята наслада във вас, и насладата ви да бъде цялостна ” (Иоан 15:10-11). „ Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, любим ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя, и ще Му се явя Сам ” (Иоан 4:21). „ Ако някой Ме люби, ще съблюдава словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще създадем ” (Иоан 14:23).
Ето какво дава обещание Господ на този, който е изпълнен с обич към Него. Той дава обещание да извърши всички негови молебствия. Той дава обещание да излее в неговата душа Своята божествена наслада. Той дава обещание да Му се яви и се всели в Него дружно със Своя Отец и Божествения Дух и по подобен метод да направи неговото сърце още тук, на земята, обител на Св. Троица.
Затова дано се постараем, възлюбени в Христа рожби, да си тръгнем от този гроб с същинска обич към Христа или най-малко с твърда увереност да разпалим в себе се тази велика блажена обич. Наистина, тя няма внезапно да се разгори в нашите сърца. Тази обич се предшества от популярен героизъм. Тя изисква от нас кървава, мъчителна битка с нашите пристрастености, със света, легнал в зло, и на първо място с дявола, най-първия и рисков зложелател по пътя за придобиване на тази обич. Но дано в този момент в нашата душа се роди единствено решимостта, каквото и да се случи да придобием тази обич към Христа. Господ, помагащ на всяко положително дело, ще помогне и на нас за реализирането на тази наша света решителност. И по какъв начин няма да ни помогне Той да придобием тази обич към Него, когато точно поради нейното придобиване, т. е. за съединяването на хората с Бога, Христос пострада и умря на кръста?!
Уви, ние сме доста нехайни за своето спасение. Често влагаме всичките си сили за придобиване на нещо, което не е потребно за нашето избавление, а нямаме никаква грижа да придобием това, което е избавително за нас. Затова дано се молим по този начин на Иисуса Христа, потърпевш и починал за нас: „ Господи, Ти си споделил: „ Без Мене не можете да вършите нищо ” (Иоан 15:5). Разпали Ти самичък в нашите сърца огъня на любовта към Тебе и дано този възвишен огън от ден на ден и повече да се разпалва в нас и да гори блестящо в нашия живот, с цел да можем постоянно да Ти служим и да Те популяризираме със своя чист християнски живот, да бъдем Твои същински чада и да наследим блаженството на Твоето Небесно Царство. Нека се изпълнят над нас Твоите божествени думи: „ Който Ми служи, дано Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят чиновник ” (Иоан 12:26). „ Отче! тия, които си Ми дал, искам и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, с цел да гледат Моята популярност, що си Ми дал, тъй като Ме възлюби, преди свят да се сътвори ” (Иоан 17:24). Амин.
Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК „ Св. Николай Чудотворец ”, София, 1997 година
Инфо: budiveren.com
