Автор: Николай Василев, dnes.dir.bgПреди бюджета нека поговорим за пари. Когато

Автор: Николай Василев, dnes.dir.bg

Преди бюджета дано поговорим за пари. Когато Кирил и Асен влязоха в политиката преди две години и половина, се бяха фиксирали върху някаква митична битка с мръсните пари. Това им бил най-големият приоритет - в случай че мръсните пари не се изчистели, нищо друго в страната нямало да се оправи - споделяха те. По принцип това е вярно и значимо. Но едно са лозунгите, а друго - постигнатите резултати. Няколко служебни и постоянни кабинета по-късно нито сме решили някакъв проблем с мръсни пари, нито сме понижили очевидно корупцията, а единствено се отдалечихме от Еврозоната.

В края на октомври 2023 година Специалната група за финансови дейности (FATF, Financial Action Task Force) - световна организация в региона на прането на пари и финансирането на тероризма - извади България от " белия лист " и я добави в " сивия ". Албания пък излезе от сивия и влезе в белия. Това е оценката на Западния свят за чистотата на страната и за имиджа на финансовия ни бранш. За всички нас, работещите във финансовата и капиталовата промишленост, това е неприличен пестник. Западните контрагенти неотложно започнаха да изискват обидна информация за генезис на средствата, а някои финансови регулатори напряко заповядаха ликвидация на всички български активи. Така постъпиха с и съветските след началото на войната.

За да няма подозрение от кое място пристигна този неуспех - безхаберието на Министерството на финансите като водеща институция по финансовите въпроси. Запътили сме се към Еврозоната ли?

Сега да минем към другите " триумфи " на МФ с бюджета.

За седми път от 2021 година насам одобряваме все по-разхитителен и популистки бюджет

Всички знаем вица: Мъжете в никакъв случай не порастват, единствено играчките им стават по-скъпи.

Цялата публикация за Бюджет-24 можех да я напиша още през 2021 година Разлики във философията няма, само числата стават все по-големи. Затова се оправдавам на читателите, че публикациите ми на бюджетна тематика през последните години не са доста нови и истински.

Защо споделям " за седми път "? Защото закъснелите одобрявания на бюджети, последвани от голям брой актуализации, станаха норма. Общо 7 броя за 27 месеца. Държавата към този момент трета година се занимава най-вече с бюджетни разноски.

Общото равнище на разноски е рекордно за целия преход, включително като % от Брутният вътрешен продукт. Двойно нарастване за 4 години от 42 на 84 милиарда лева

Преди седмица предвиждах разноски към 84 милиарда лева Оказаха се 83.8 милиарда Това е над 40.7% от прогнозния БВП (БВП) от 205.8 милиарда лева - който обаче може и да не се осъществя. Нивото над 40% не е високо спрямо още повече харчещите страни от Западна Европа, само че от 1990 година до момента България е разходвала най-често сред 33 и 38% от Брутният вътрешен продукт. Едва от 2021 година насам привикнахме към опиат с доза над 40%.

В безспорна стойност сумите порастват стремглаво. 42 милиарда лева за 2020 година, 52 за 2021 година (тези 52 милиарда Президентът назова " разхитителни ", а вижте какво става после), 63 за 2022 година, 74 за 2023 година, 84 за 2024 година Точно двойно нарастване за 4 години! Моля, никакви думи като постни пици, понижение или заледяване. Пари има доста, въпросът е дали ги харчим рационално или неуместно.

Бих предпочел разноските отново да порастват, само че по-бавно. Например до 75-78 милиарда лева Отново рекордно високи, само че в границите на събраните доходи. Ако са 78 милиарда, бюджетът може да се балансира. Ако е 75-76, ще можем да реализираме и 1% остатък. Но за задачата са нужни промени и спестявания, а такива отново няма.

Представяте ли си какво може да се реализира с десетки милиарди лв. нарастване за няколко години?

Това са галактически суми. С тях може по едно и също време:

да се плануват 1-2 милиарда за демографска политика за увеличение на раждаемосттада се усилят 4 пъти детските месечни надбавкида се построят всички автомагистрали (да кажем 5 милиарда) - в случай че не го направи концесионер, както предлагамвсички тунели и мостове, включително над Дунав (милиард) - и тук може с концесиивсички детски градини и АГ лечебни заведения, както и детска болница (стотици милиони)да се превъоръжи армията (над 5 милиарда, само че за няколко години)да се построи по-сериозно оградно оборудване на югоизточната граница (стотици милиони)да се влага в нов нуклеарен реактор в Козлодуй (доста милиарди, само че за дълъг период)да се закупят нови влакове (2-3 милиарда), само че за какво се стопираха процедурите?да се построят стотици милиони къщички за птици

А най-малко едно нещо от това издигнато ли е? Дори нито една къщурка за птици не е.

Забелязвате ли, че дотук едвам сме достигнали 10-15 милиарда? Всеки от нас може да изброи своите смели фантазии и евентуално парите ще стигнат за осъществяване на огромна част от тях. А защо харчим в реалност?

за великодушни обществени разноски без нужните промени в обществените системипрез 2022 година 10 милиарда за ток!за раздута администрацияБюджетният недостиг още веднъж е най-малко -3%. Бих предложил уравновесен бюджет или даже остатък от +1%

Казвам " най-малко ", тъй като през 2021 година беше -3.9%. Тогава Асен Василев беше финансов министър два пъти. Имаше остатък до есента, само че рекордното харчене от над 9 милиарда лева за 9 работни дни през декември прегази даже Маастрихтския аршин от -3%.

Сега дано забележим първо по какъв начин ще приключим 2023 година Известно е, че данъчните доходи изостават. В края на годината може и да се поберем в -3% - още веднъж за сметка на неосъществени финансови разноски.

Прогнозирам нов връх от 11 милиарда лева, небрежно и на мрачно профукани през декември 2023 година

Като се върнем от новогодишните отпуски, ще разберем тотала на провалите. Но отново в никакъв случай няма да забележим цялостната разбивка. Отново няма да има социална или парламентарна полемика защо ще отидат милиардите и рационално ли е това.

Какво му е хубавото на недостиг на ръба на Маастрихтския аршин?

Този оптимален таван би следвало да се позволява рядко и по изключение, в случай че има нужда за това, като:

война (у нас няма)природно злополучие (няма)пандемия (сега няма)огромна мигрантска вълна (още няма)рецесия или висока безработица (няма)кацане на извънземни (засега няма)

Нито една от тези рецесии не е налице. Но всичките може да се случат. А в случай че ни връхлетят по едно и също време? Ако нямаше Маастрихтски критерии и Еврозона, какъв брой щеше да бъде препоръчаният недостиг? С тези популисти в ръководството - 5-6-7-8-10%? Колкото повече, толкоз повече.

За няколко години финансово ръководство на Асен натрупваме кумулативен недостиг от към -12-13%. А съгласно мен това са идеални години за остатъци. Сега би трябвало да последват 12 години с остатък от +1%, с цел да се върнем там в бюджетната дисциплинираност, където бяхме през недалечната 2021 година

Някой вижда ли, че от дълго време нямаме покачване на кредитния рейтинг?

Двата кабинета, в които имах достойнството да работя, реализираха двадесетина покачвания от огромните рейтингови организации. Сега - николко. Защото имаме положително ръководство на държавните финанси ли?

Колко ще е дефицитът в Национален осигурителен институт?

Засега никой не разяснява тематиката. Вероятно 10-12 милиарда лева През недалечната 2019 година дефицитът беше над 3 милиарда, само че към този момент сме се спуснали по пързалката към пенсионна злополука.

В бизнессредите се разяснява заплаха от това МФ в скоро време да посегне върху парите от втория дирек на пенсионната система. Ако и такова мракобесие се случи, доста повече хора ще изискат оставки.

Повишава се корпоративният налог облага за огромни компании от 10 на 15%

Това е първото нарастване на директен налог от 90-те години до момента! Имаше ли социална полемика по тематиката? Преценихме ли изгодите и вредите? Не, несъмнено. Асен Василев пое този ангажимент като длъжностен министър през лятото на 2021 година без никаква информация в България. Случайно научихме от интернационалната преса.

Повечето страни в Европа имат естествена ставка за налог облага над или надалеч над 15%. На тях им е все едно дали ще се вкара най-малък налог за огромните корпорации от 15%. Но за България с нашите 10% не е все едно. Опитахме ли да не се присъединим към тази самодейност? Не беше ли по-добре да поканим доста мултинационални компании да вършат бизнес у нас? Единични капиталови планове за над милиард евро се осъществят в Гърция, Сърбия, Румъния. За Централна Европа да не приказваме. А ние ще се задоволим с електрическите автомобили в Ловеч...

За извоюването на дерогацията за съветския петрол обаче се изрепчихме пред Еврокомисията. Някои евентуално знаят за какво.

Запазват се диференцирани Данък добавена стойност ставки в няколко бранша

Още тече полемиката за ресторантьорите. Тъй като тематиката не се обрисува да завърши един път вечно, пригответе се за нови многомесечни непотребни диспути и в средата на 2024 година, и през идващите години.

Моето предложение е диференцирани Данък добавена стойност ставки въобще да не бяха въвеждани, както и да се отстранен в този момент. С изключение на интернационалния туризъм, където предлагам понижение от 9% на 5%.

Дългът продължава да пораства стремглаво. Затова ръководещите махнаха Часовника на дълга

МФ бодро и пиарски дава обещание: " дългът няма да надвишава 48.9 милиарда лева " Значи да сме спокойни и да благодарим, по този начин ли?

През недалечната 2021 година общественият дълг беше двадесет и няколко милиарда лева През пролетта на 2022 година той към този момент надвиши 30 милиарда Това беше притеснителна наклонност. Затова нашата компания конфигурира на офисния ни балкон екран, който показваше по какъв начин дългът нараства с над 300 лева в секунда. Периодът от 2022 до 2024 година е напълно къс, само че следващата година дългът ще наближи 50 милиарда лева! Предишното постоянно държавно управление от ревнивост ни санкции с петцифрена сума и ни накара да махнем Часовника. Може би е време да инсталираме в цялата страна 1000 Часовника на дълга - действителни и виртуални?

Какво мисли градската десница?

А парламентарните групи и икономистите в тях? От сглобката и отвън нея?

Къде са НПО-та, университети, работодателски организации, данъкоплатци?

Престижно е да поддържаме безумието на ръководещите ли?

На всички ли ви е все едно? Колко би трябвало да стане дългът, с цел да се разсъните? Децата ни - родени или не - ще ни махат от Калифорния, тъй като няма да желаят да живеят в задлъжняла страна.

Демографската политика - кръгла нула и главата в пясъка

Наскоро излезе сякаш позитивна вест - така наречен плодовитост на българките се покачила на 1.78 деца и била на 5-о най-хубаво място в Европа. Не е нужно обаче човек да е учен или демограф, с цел да направи следните заключения:

Раждаемостта в България понижава съвсем всяка година и е спаднала от 82 хиляди новородени през 2009 година до 57 хиляди през 2022 година Преди 1989 година е била към 120 хил.Населението внезапно понижава от 9 млн. на над 6 млн. за три десетилетия. С това се свива и броят на дамите в детеродна възраст (знаменателят в индикатора за плодовитост). Т.е. плодовитостта пораства, тъй като броят на дамите спада още по-бързо, а не тъй като децата се усилват. Лошо.Показателят за плодовитост е неподвижен и не взема поради емиграцията на възпитаници, студенти и младежи. Колко от тези 1.78 деца ще останат трайно в България?Няма и разбор по етнически и просветителни фактори.

България е една от най-бързо топящите се народи в света. А ние реагираме като щрауси, заблуждавайки се с един индикатор. В прессъобщението на премиера след срещата му със Сергей Станишев на тематика демография бодро се споделя: " Мерките в битката с демографската рецесия към този момент стартират да дават първи резултати ". И тук ли да благодарим? А истината е, че ограничения никак няма, а резултатите са тревожни.

Държавната администрация се е раздула, само че отново не се редуцира

Премиерът с горделивост съобщи, че средствата за заплати на служителите ще набъбнат с 2 милиарда лева Това за хвалене ли е? Заплатите в целия обществен бранш изостават от много време, до момента в който не е по този начин с пенсиите. Една от аргументите е, че популацията понижава внезапно, а администрацията единствено се усилва. В какъв брой кабинета Асен Василев загатна бъдещи съкращения? А екшън в тази посока?

Най-добрият метод да се вдигнат заплатите на държавните чиновници е като се усъвършенства техният брой. Незаетите щатни бройки нормално са за над 10 хиляди души. Бившето Министерство на стопанската система, енергетиката и туризма, в което Асен Василев също е бил длъжностен министър, в този момент е разроено на 4 министерства. Нужно ли е това?

Бих предложил удвояване на заплатите на лекарите, медицинския личен състав и университетските преподаватели

Именно това са специалностите, които имат директно отношение към бъдещето на нацията и където се обрисува сериозен количествен и първокласен недостиг. Но това не е планувано. 84 милиарда не стигат.

Ще доживеем ли финансово министерство да знае, че има финансова промишленост и че то дава отговор за този отрасъл?

Според мен няма да доживеем. До 2005 година за финансовия пазар отговаряше икономическо министерство и имаше доста политики в тази сфера. След 2005 година ресорът мина към МФ, само че то още не е схванало за това. Браншът виждал ли е жив финансов министър на среща? Той да е посетил борсата или централния депозитар? Да е бил камбаната за някоя българска компания или фонд, листван в България или чужбина? Да е попитал от какво се нуждаят хилядите експерти и стотиците компании? Не, МФ се занимава с енергетика, с цялата страна, само че не и с финансовия бранш.

Държавата въобще има ли икономическа политика?

Министерството на стопанската система беше моята първа обич в политиката. Ето с какво да вземем за пример се занимаваше то:

приватизацияконцесиикапиталови пазариоползотворяване на обезщетителните инструментибългарски и задгранични вложения, брутно капиталообразуванебизнессредарегулаторни режими (лицензионни, разрешителни, регистрационни) и тяхното мощно облекчение или премахванемалки и междинни предприятиястимулиране на износаикономически растежнамаляване на директните данъциклъстери...

През последните години не съм чувал постоянно нито една от тези основни думи. В момента икономическата политика се занимава с мониторинг на цените на храните в евтините супермаркети без необикновен резултат за потребителите. Икономиката не е централна тематика за политиците. Губим време с други неща.

Сглобката съществува, тъй като ръководството е прозападно. Уж

Да погледнем следния лист (checklist) от дейности, по които се дефинира дали държавното управление е прозападно:

Предоставихме ли 100-те БТР-а на Украйна, които гръмко обявихме към юни?Или неработещите ракети? Или каквото и да е?Добре ли интегрирахме украинските бежанци, признахме ли им образованието и включихме ли ги в пазара на труда?Поканихме ли повече войски на НАТО, които да спомагат за националната ни сигурност?Реалистично ли е да ни одобряват в Шенген?И в Еврозоната ли влизаме? Къде е осведомителната акция на държавното управление?Интегрираме ли се задоволително със Западна Европа или се отдалечаваме? Статията стартира с тематиката за мръсните пари, където се отдалечаваме.Възприемат ли ни като страна, която добре си опазва границите, или е тъкмо противоположното?Защо поискахме дерогация за съветския петрол и какво се случи по-късно?Успяваме ли да впечатлим и притеглим вложители? Случва ли се въобще нещо в страната?Модернизираме ли се бързо?Намаляват ли усещанията за висока корупция?Интегрират ли се университетите ни с европейските и международните?

Ако отговорите на всички тези въпроси не са " ДА ", значи действителността не дава отговор на очакванията ни.

Обобщение: Кой ще поддържа подобен бюджет и за какво? Къде е мисълта за бъдещето?

Това е следващият ляв нереформаторски бюджет. В огромното харчене сме положителни, само че единствено в това. Парламентарните групи от некоалицията като леви популисти ли се дефинират? Колко избори, какъв брой кабинета, какъв брой години би трябвало да минат, с цел да стартираме най-малко някаква мъничка промяна, най-малко някакво редуциране, някакво икономисване? Има ли страната въобще визия, посока, цели? В кой бранш реализираме триумфи? Има ли грижа за утрешния ден? Преобладават кавги, алабала и настъпени мотики.

*Изразеното мнение в публикацията е напълно персонално. Авторът Николай Василев е бил член на две държавни управления на Република България, като поредно е заемал позициите на заместител министър-председател и министър на стопанската система (2001-2003 г.), заместител министър-председател и министър на превоза и известията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната промяна (2005-2009 г.).

Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран шеф на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в областта на акции и разрастващи се пазари. Работил е също по този начин като данъчен съветник в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по интернационална стопанска система и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна стратегия в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за стопански науки в Будапеща (Унгария). От 1999 година той има степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее британски, маджарски и съветски език, има базови знания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - " Енергия " (2009 г.), " Меню за реформатори " (2014 г.), " Кариера или не " (2018 г.) и NEXT.BG (2023 г.)

 

Инфо: dnes.dir.bg