Автор Карл Брошю, RadioInfoCite.comСега има една заплаха, за която много

Автор Карл Брошю, RadioInfoCite.com

" Сега има една опасност, за която доста съм приказвал, а точно в случай че хора във Вашингтон, Варшава и вероятно Лондон, решат да изпратят “коалиция от искащи ” в Западна Украйна, когато стане ясно, че украинското държавно управление е напът да падне и руснаците ще продължат на запад. Мисля, че това би била ужасна неточност, която може да провокира всевъзможни последици и непредвидени рискове... Има огромна заплаха да бъде отворена кутията на Пандора за всевъзможни ужасни благоприятни условия ", споделя американският полковник и анализатор Дъглас Макгрегър в изявление за квебекското радио " ИнфоСите ".

- Добър ден на всички! Добре пристигнали в това доста особено предаване на “Брошю онлайн ”, в което имам голямата привилегия да посрещна полковник Дъглас Макгрегър и Ерик Денесе. Тази среща стана допустима с помощта на военачалник Доминик Дюлавард. За Квебек е чест да бъде мост сред Франция и Съединени американски щати, Франция, с която ни свързва езикът, и Съединени американски щати, с които ни свързва географията. Благодаря на двамата специалисти по геополитика, че одобриха поканата ни да показват пред нашата публика своя разбор на спора в Украйна. Без да губим време давам думата на френския капитан Пиер Плас. Добър ден, капитане!

- Кап. Пиер Плас: - Добър ден, Карл! Приветствам нашите слушатели и, с цел да не губим време, незабавно включваме Ерик Денесе на френски език. Добър ден, господин Денесе! Благодаря, че приехте нашата покана, за нас е чест. Следим работата ви от дълго време. Ще ви помоля да се визиите небрежно за нашите слушатели, защото имате много дебело CV.

Ерик Денесе: - Благодаря за вашата покана, благодаря и на господин Брошю и на ген. Дюлавард. С няколко думи: аз съм някогашен анализатор на военноморското разузнаване, служех като морски офицер в края на Студената война, отговарях основно за Югоизточна Азия и имах опция да работя в Камбоджа, както и в Бирма. След като напуснах военноморския флот, се специализирах в икономическото разузнаване, контрашпионажа и търсенето на информация, а при започване на 2000-те години създадохме Френския център за проучвания върху разузнаването, който към този момент е на 23 години и чиято цел е да изясни във френскоезичния свят и в частност на френското население значимата роля на разузнаването в една народна власт, действието на службите и, несъмнено, да проучваме огромните интернационалните рецесии. Това е накратко.

Кап. Пиер Плас: - Вие в действителност сте измежду най-компетентните френски специалисти, които могат да проучват рецесията, която тревожи всички нас, украинската рецесия, за която ще приказваме и с полковник Макгрегър. Добър ден, сър! За нас е огромна чест да ви посрещнем през днешния ден в радио “ИнфоСите ”! Първо бих ви помолил да се визиите за нашата публика, която е най-вече френскоговоряща и не ви познава толкоз добре, колкото нас.

Дъглас Макгрегър: - Аз съм пенсиониран полковник от армията. Служил съм в продължение на 28 години и имам огромен опит в НАТО, където последната ми позиция беше шеф на взаимните интервенции на Балканите през 1998-1999 и 2000 година Неотдавна бях специфичен консултант на министъра на защитата в края на мандата на президента Тръмп.

Кап. Пиер Плас: - Заедно с Ерик Денесе ще приказваме за украинската рецесия. Каква е съгласно вас през днешния ден военната обстановка в източната част на Украйна?

Дъглас Макгрегър: През лятото на 2022 година съветските управляващи смятаха, че ще имат потребност от по-големи и по-боеспособни сили от тези, които бяха ситуирани. В резултат всички съветски сили, ситуирани в Източна Украйна, минаха в защитителен режим. Това бе средносрочна мярка за спестовност на мощ, целяща да ускори контрола над площта, която съветските сили бяха завладели в Източна Украйна. Впоследствие руснаците активизираха в допълнение над 300 хиляди резервисти, откакто към този момент имаха повече от 80 хиляди доброволци. Произтичащото от това разширение на силите доближи до към 540 000 във и към Украйна с в допълнение подкрепление от 150 000 души в Западна Русия. Въпреки желанието си да стартират атака допустимо най-скоро, земята не беше замръзнала тази зима в Източна Украйна. Черната земя не беше задоволително твърда, с цел да издържи огромни маневрени сили и се бе трансформирала в тиня в най-лошия смисъл на думата, което направи невъзможни огромните настъпателни интервенции и за двете страни. Въпреки това украинците пожертваха десетки хиляди бойци в безполезни офанзиви против съветските елементи в Източна Украйна. В отговор руснаците в началото унищожиха тези контраатаки, с цел да напреднат и завладеят по-късно основни зони в Източна Украйна за следваща атака, както видяхме в Бахмут и други региони по продължение на близо 260-километровия фронт. Украинците понесоха големи загуби, изправени пред дефицита на жива мощ и муниции. Те не могат да свикнат елементарно и задоволително бързо с новата техника, тъй че да реализират триумф в борбите. Така че мисля, че ще забележим други постепенни ходове от страна на руснаците, евентуално през май-юни, когато ще станем очевидци на огромна атака с вярата да поемат контрола над цяла Източна Украйна и да накарат Запада и украинското държавно управление да договарят.

Ерик Денесе: Аз, естествено, споделям разбора на полковник Макргрегър. Все отново ще прибавя нещо, защото, когато човек е анализатор като мен, той работи единствено с информация, до която има достъп. Днес украинският спор ни дава опция да забележим доста значима дезинформация от двете страни и, парадоксално, от десетки анализатори, които вземат думата, без да разполагат с доста значими детайли. Наистина сега виждаме доста ясно, че има закъснение на скоростта на конфликта, тъй като, както сподели Макгрегър, руснаците са навлезли в логиката на елиминация и заличаване на украинската войска, а от другата страна се стремят непременно да проведат атака, с цел да продължи поддръжката, която Западът оказва на Киев. Това е колкото политическа, толкоз и военна логичност, и е значимо да се направи тази разлика, когато се проучва спорът.

Освен това отделяме доста време, с цел да отличим вярната от подправената информация, с многото антируски изявления, които са склонни да изясняват, че съветската войска има единствено неуспехи през цялото време, както и някои проруски изявления, които желаят да ни накарат да повярваме, че това е огромна серия единствено от победи. Безспорно през днешния ден равносметката е по-скоро удобна за руснаците, не са вероятни полемики към това, въпреки че някои желаят да покажат противоположното. Но в действителност е значимо да забележим в идващите три-четири месеца какви ще бъдат взетите решения, дали този кофликт ще може най-накрая да се позволи или ще остане блокиран, както през днешния ден, което един или различен ден ще би трябвало да докара до договаряния.

Кап. Пиер Плас: - Благодаря. Вторият въпрос, който желаеме да ви зададем е какви са съгласно вас задачите на Вашингтон в Украйна?

Дъглас Макгрегър: - Мисля, че Вашингтон е малко комплициран по този въпрос. Очевидно първоначално те направиха редица доста остри и съгласно мен недомислени забележки, в това число изявлението за промяна на режима, изработен от президента Байдън при визитата му в Полша през март, по този начин както и условието за цялостно евакуиране на съветските сили преди каквото и да било започване на договаряния, които могат да сложат завършек на тази война. Това сочи към различен, по-дълбок проблем, с който, допускам, вашата публика е наясно, само че не е чувала да се приказва доста за него, а точно, че в Съединените щати има голяма бездна сред народа и Вашингтон, където са решени да поддържат колкото е допустимо повече световна военна надмощие и в този момент целта на тази световна военна надмощие е Русия, с Китай незабавно по-късно. Докато популацията просто желае пазарноориентирано общество, отворено за търговия с всички страни и е безусловно незаинтересовано от каквато и да е огромна война, с която и да е мощ на земното кълбо в този миг. Към това би трябвало да се добави доста тежка икономическа рецесия, финансови компликации, които се утежняват с всеки минал ден, а самото държавно управление не може да се измъкне от поредицата глупави политически забележки и остава подвластно на недостъпни цели и задания. Същевременно нашите водачи евентуално ни водят към доста тежка икономическа криза, до момента в който обществото е разграничено и уверено враждебно към войната. Вероятно единственото нещо, което сплотява множеството американци, е тяхното опълчване на войната.

Ерик Денесе: - Бих споделил, че американските цели са по едно и също време комплицирани и еволюиращи и при започване на спора зависеха по-скоро от вътрешната политика, а през днешния ден от външнополитически въпроси. Защо комплицирани? Това усещат прочее доста мощно от съветска страна, когато се опитваме да поддържаме връзка с Москва. Защо? Защото през днешния ден има няколко центъра на власт в Съединените щати, които вземат участие във образуването на външната политика и се балансират една друга, а от време на време се обезвреждат: несъмнено, Белият дом, от една страна, неговият антураж от неоконсерватори с Виктория Нюланд, със съветника по националната сигурност, с Антони Блинкен в Дъжавният департамент; а въпреки това, Пентагонът и, на трето място, Централно разузнавателно управление на САЩ. А това е фактор за неустойчивост на спора, тъй като от съветска страна привикнаха по време на Студената война и годините по-късно да има един център на взимане на решения - Вашингтон, а през днешния ден това комплициране основава проблем с интрепретацията и в последна сметка поражда извънредно доста неустановеност, която кара руснаците да са все по-недоверчиви към решенията, вземани от другия артист - Вашингтон.

На последващо място тези цели еволюират. Трябва да си напомним, че при започване на спора Джо Байдън беше доста нервиран от финансовия блокаж, който му постановяваше Конгресът, той беше заставен да договаря бюжета от тримесечие на тримесечие, и пристъпът на огромна рецесия в Украйна доста улесни неговата политика, тъй като в Съединени американски щати, когато има положение на война или на квазивойна, президентът на републиката може да получи бюджета без утвърждението на Конгреса. На последващо място, несъмнено, тази напрегната обстановка беше в посоката, която желаеше Пентагонът, който абсюлотно имаше потребност от задължения за няколкогодишни разноски, с цел да обнови своите ресурси. В момента, в който бяха реализирани тези цели с съветската инвазия, несъмнено, значително предизвикана, американската цел се промени с частичния крах на тяхната тактика, тъй като те смятаха, че Русия ще рухне доста по-бързо. А през днешния ден Съединените щати навлязоха в екзистенциална война, тъй като руснаците, с поддръжката им от БРИКС, Китай и други техни сътрудници, са напът да основат втора интернационална валутна система, а това е ужасна офанзива за $ и за хегемоничното предимство на американците.

Кап. Пиер Плас: - Третия въпрос, който желаеме да засегнем, е дали съгласно вас “каузата ” на Русия, в кавички, е обективна?

Дъглас Макгрегър: - Да, аз считам, че съветската идея е надълбоко обективна. Трябва да се върнем обратно и да разберем, че в самото начало при рухването на Съветския съюз ние направихме серия от обещания на руските водачи, на Горбачов и неговия правоприемник Елцин, съгласно които не трябваше да изместваме границите на НАТО по̀ на изток. Очевидно тези обещания бяха просто изоставени, когато администрацията на Клинтън реши по вътрешнополитически съображения, че би било потребно да приобщи Полша и балтийските страни към другите национални лобита. Руснаците още веднъж възразиха, само че те не заплашваха и не демонстрираха никакво предпочитание да се пазят, те единствено показаха разочарованието си.

След това в Декларацията от Букурещ от 2008 година с нашите съдружници от НАТО ние настояхме Русия да одобри, че Украйна и Грузия могат да станат членове на НАТО. Очевидно това беше изцяло недопустимо за Русия, тъй като това означаваше, че тя към този момент ще има общи граници с страни от НАТО, имащи най-малкото враждебно минало спрамо Русия. Това в действителност ги разтревожи.

През 2014 година ние предизвикахме държавен прелом, който сложи в Киев доста враждебно към Москва държавно управление. В тази обстановка руснаците не можеха да останат пасивни, тъй като те бяха уверени - и би трябвало да кажа, че изцяло основателно - че Крим, който е исторически в никакъв случай не е бил част от Украйна, ще стане военноморска база на съдружниците от НАТО и на Съединени американски щати, задгранична военноморска база в Черно море на Кримския полуостров, последното нещо, което руснаците щяха да позволен.

След това ние твърдяхме, че техните дейности са противозаконни, отказахме да чуем съветските причини и мисля, че продължението на тази история прикрива обстоятелството, че съвсем незабавно започнахме да построяваме украинска войска с голямо количество пари, техника и съветници. Същевременно на Изток подтикнахме украинското държавно управление да нападна Луганск и Донецк, които бихме нарекли на Запад полуавтономни, намерено съветски републики, всички в тях приказват съветски, и, несъмнено, те прибавиха към това антируска политика, чийто резултат беше, че руснаците, живеещи в Украйна, което включва съвсем една трета от популацията, бяха третирани съвсем като жители от втора или трета категория в съдилищата, както и във всекидневието. Ние пренебрегнахме всички тези нарушавания на човешките права, пренебрегнахме и всички съветски недоволства.

След това бяха подписани Минските съглашения, за които президентът Путин и неговите сътрудници в действителност имаха вяра, че са сериозен опит да се уредят някои от въпросите, които бяха повдигнали. Оказва се, че са били излъгани, тъй като към този момент знаем от канцлера Ангела Меркел, че Минските съглашения са били единствено диверсионна маневра за илюзия на руснаците, до момента в който продължи да се построява таpи мощ в в Източна Украйна.

Междувременно стигнахме през 2020-2021 година, с новия президент Зеленски, чието избиране беше оркестрирано от най-влиятелния олигарх в Украйна Коломойски. Той разбра, че желаеме война и ние започнахме да мислим от позиция на спор с Русия, само че спор, който смятахме, че можем да управляваме заради обстоятелството, че Русия по наша преценка беше слаба стопански, обществено и военно. Няма смисъл да се стопираме обстойно на това, само че би трябвало да си напомним, че бяха убити към 14 хиляди души сред 2014 и 2022 година, когато в последна сметка руснаците се намесиха със удивително скромна мощ, съгласно мен, с цел да ни накарат да преговаряме, като в това време подчертаят значимостта на залозите за тях. Така че, да, считам, че идеята на руснаците е обективна и вместо да им се подиграваме, трябваше да ги чуем, само че в никакъв случай не го направихме и наподобява Вашингтон няма предпочитание да чуе това, което те споделят.

Кап. Пиер Плас: - Г-н Денесе?

Ерик Денесе: - Мисля, че е значимо да напомним, че в продължение на тридесет години ние не спряхме да се подиграваме на руснаците и техните ползи. Никой не е не запомнил по какъв начин приключи Студената война и обстоятелството, че ние, хората на Запад, можехме да се борим с поддръжката на американците против този тоталитаризъм и експанзията на пролетарската гражданска война и тирания. Това е едно нещо. Но би трябвало да си напомним какво се случи през 1989 година, 1990 година и 1991 година В този интервал руснаците съумяха да демонтират непринудено своята империя, давайки самостоятелност на всички някогашни републики, позволявайки на някогашните страни членки на Варшавския контракт да се причислят към европейската демократична сфера и всичко това се случи без нито един случай. Руснаците първи споделиха “ще върнем в родината нуклеарните си оръжия, без да има и най-малкото приключване в природата, ще върнем всичките си въоръжени сили ”. Трябва да напомним, че руснаците от 90-те години отвориха доста страната си, имаше хора от ФБР в милицията в Москва, американски икономисти дойдоха там, с цел да преструктурират съветската стопанска система, имаше и американски и западни военни, които да проследят демонтирането и връщането на нуклеарните оръжия. Така че, без значение от това, което се приказва, руснаците играеха по разпоредбите и не могат да бъдат упрекнати. А ние не спряхме да се подиграваме на техните ползи и всякога, когато бяха давани обещания, те съвсем незабавно бяха нарушавани. Идва миг, в който, както през 1999 година, когато действаш по този метод, създаваш, изискванията за бъдеща война. Ако би трябвало да употребявам метафора - когато размахваш червен плат пред бик, рядко бикът ще остане в ограждението си. Точно това се случи със събитията, които се случиха, несъмнено, след Студената война, само че най-много от 2014 година насам.

Спомням си диалога с един някогашен офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в края на Студената война, когато установихме първия продан сред Централно разузнавателно управление на САЩ, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и френските служби. Този офицер ми сподели: “Внимавайте! Не се дръжте с нас, както с германците през 1945 г! Ние не сме победени. Американските танкове не са влезнали в Москва. Съветският съюз и неговата система рухнаха, само че Русия е тук. И в случай че вие ни третирате като победени, доста скоро ще има потрес, който ще бъде жесток ”. За страдание, нашите американски другари влязоха в тази позиция да третират руснаците като победени, а през 2014 година направиха нещо, което съгласно мен е доста по-важно - безусловно се подиграхме на нашите полезности, подкрепяйки държавен прелом в Украйна, чийто президент беше законно определен, даже и Янукович да е бил подкупен, само че кой не е подкупен в Украйна, във всеки случай Зеленски и Коломойски? Ние подкрепихме държавен прелом, който смъкна законно определения президент на републиката, с представители на Европейски Съюз на място и затова всичко това сътвори изискванията руснаците да се намесят и в прочут смисъл, би трябвало да го кажа, съветската намеса е законна. Разбира се, постоянно се изкушаваме да я съпоставяме с това, което се случи през 1962 година с ракетната рецесия в Куба. Но същинският въпрос, който би трябвало да си зададем, е какво щяха да създадат американците в същата обстановка, в случай че в Мексико или Канада се откри неприятелски режим? Мисля, че всички знаем отговора.

Кап. Пиер Плас: - Защо съгласно вас европейските водачи поддържаха тази прокси война на Вашингтон против Русия?

Дъглас Макгрегър: - Може би това е най-важният въпрос сега. Надявам се всички да помислим за това. Трябва да отговорим на него. Първо желая да напомня на вашите слушатели какво бе споделил ген. Дьо Гол, което през днешния ден ми се коства също толкоз правилно, както тогава. А точно, че Англия е остров и американците живеят във Франция. Тоест европейците, които живеят в континентална Европа, в действителност би трябвало да се грижат за личните си работи, би трябвало да се утвърдят. Мисля, че в случай че вашите водачи в Берлин, Париж и другите европейски столици не се наложат дружно, ще бъде доста мъчно да се постави завършек на тази война преди украинската нация и страна да бъдат изцяло разрушени, тъй като не виждам никакво предпочитание в Америка да го създадат.

Защо други европейски водачи ни последваха? Мисля, че това се дължи на смъртоносната идеология на безотечествения демократизъм, който през днешния ден назоваваме “глобализация ”, и на убеждението, че всичко, което вършим на Запад, във Вашингтон или с нашите съдружници, е по един или различен метод морално целесъобразно, без значение от събитията, и че имаме някакъв честен императив да разрушим Русия, която си остава самостоятелна страна, основаваща се на православното християнство и на съветския етнос. Макар и да знаем, че Русия е доста мултинационална и мултикултурна, всъщност ние я считаме за последната страна, която не се извинява за своята история, своя генезис, своята просвета и своята еднаквост.

Не мисля, че на повече европейци им е мъчно да схванат това. Знам, че на множеството американци не им е мъчно. Но защото ние в Съединени американски щати сме атакувани от тази администрация поради нашата лична еднаквост, език, история, институции, както и доста хора в Европа, и мисля, че в случай че европейците погледнат през тази призма, която преди малко описах, те ще се запитат за законността на това, което се опитваме да създадем в Украйна. Между другото, украинците не схващат войната, която ги карат да водят, тъй като са им споделили да гледат на Русия през руската призма, а това е неверната призма. Днес Русия няма нищо общо със руската страна или нейното общество. Поради тази причина повече от всичко друго всички би трябвало да се отдръпнем обратно и да преразгледаме това, което вършим. Отново, за жалост, Европа ще би трябвало да поеме водещата роля, тъй като не виждам никакви признаци някой да прави това във Вашингтон.

Ерик Денесе: - Причината, заради която европейските водачи последваха американската политика, е двойна. От една страна, това е същинска победа на Съединени американски щати, които от дълго време съумяха посредством културата, киното, стопанската система, да наложат своята визия в Европа и не трябва да виним Съединените щати, че пазят своите ползи. От друга страна, би трябвало да кажем, че имаме европейски водачи, които от двайсетина години са все по-посредствени. Много сме надалеч от поколението на Дьо Гол и Аденауер. Сегашните водачи от ден на ден се подчиняват на американските хрумвания. Често се приказва за Европа на 27-те, само че мисля, че би трябвало да приказваме за Европа на 28-те. 28-ият европейски член е брюкселската технокрация, тъй като във всички страни има една каста от хора, които са все по-анационални, т.е. считат се за европейци, за членове на клуб и към този момент не съставляват същински ползите на нациите, които са натоварени да съставляват. И от ден на ден прослойките на 28-ата виртуална страна, в случай че мога по този начин да кажа, през днешния ден дефинират освен политиките на Европейския съюз, само че и политиките на обособените страни. Разбира се, има три страни в Европейски Съюз, които могат да създадат нещо - англичаните, които ни напуснаха, тук прочее англичаните още веднъж имат лична тактика, а също така Франция и Германия. Франция от двайсетина години - във всеки случай от събитията през 2003 година - съвсем няма суверенна външна политика. Видяхме го наскоро с нагаждането на президента Макрон с позициите на Съединени американски щати и Европа. А има и една страна, която е още по-разочароваща и това е Германия. Германия, която играе централна политическа и икономическа роля в Европа, беше жертва на същинска експанзия от страна на своя американски съдружник с разрушаването на газопроводите “Северен поток 1 ” и “Северен поток 2 ” и безусловно му е легнала. Днес е извънредно мъчно да си представим, че може да има европейска реакция, имайки поради нагаждането по отношение на американските позиции.

Оставям настрани останалите дребни страни, а точно скандинавските, страните от Бенелюкс, които от много време са абдикирали от всевъзможен суверенитет и, несъмнено, разчитат на нашите американски другари да обезпечават отбраната им и да управляват външната им политика.

Кап. Пиер Плас: - Последен въпрос, който ще задам първо на френски: по какъв начин съгласно вас може да приключи тази война?

Дъглас Макгрегър: - Мисля, че руснаците схванаха, че няма с кого да договарят и при тези условия, с цел да сложат завършек на войната, би трябвало да изберат военната мощ. Първата фаза несъмнено ще бъде усилване на контрола им над Източна Украйна до река Днепър и до вратите на Киев. Мисля, че в този миг те ще решат да възобновят разговора, само че при отсъствието на какъвто и да било договарящ, ще преминат реката и, в случай че е нужно, ще стигнат до полската граница. И това е тъй като от съветска позиция няма никаква причина да имат вяра на това, което ние, във Вашингтон, им споделяме. Ние сме им давали обещания преди, казвали сме неща, само че не спазихме обещанията си и в действителност излъгахме. Руснаците знаят в този момент, че са били излъгани от президента Макрон и Ангела Меркел и при тези условия към този момент нямат причина да им имат вяра. Така че от позиция на Москва не виждам други способи това да завърши, с изключение на да свършат работата си, като стигнат до полската граница. В чисто стратегическа вероятност, мисля, че би трябвало да сме заинтригувани да осигурим неутралитет на Украйна и да поддържаме Украйна като доста комфортен буфер, с цел да бъдат успокоени и двете страни - както Русия, по този начин и НАТО. Но моето мнение е в малцинство. На този стадий нямам никаква визия какво мислят европейците за това, само че имайки поради събитията, това мога да предвиждам. Сега има една опасност, за която доста съм приказвал, а точно в случай че хора във Вашингтон, Варшава и вероятно Лондон, решат да изпратят “коалиция от искащи ” в Западна Украйна, когато стане ясно, че украинското държавно управление е напът да падне и руснаците ще продължат на запад. Мисля, че това би била ужасна неточност, която може да провокира всевъзможни последици и непредвидени рискове. Надявам се да не се случи, само че се притеснявам, че тази концепция към момента е настояща, макар обстоятелството, че ние безусловно не сме готови за какъвто и да е дълъг спор с Русия или с която и да е друга велика мощ. Но има огромна заплаха да бъде отворена кутията на Пандора за всевъзможни ужасни благоприятни условия.

Ерик Денесе: - Винаги е мъчно да се вършат прогнози, изключително във военната област, само че във всеки случай можем да кажем няколко неща. Първото е, че Русия не може да загуби, освен тъй като не желае да загуби, тя е в екзистенциална война, само че и тъй като нейните съдружници и по-конкретно Китай в интернационален проект не може да одобри Русия да загуби стратегическата борба със Съединените щати. Засега китайците са доста сдържани и внимателни в помощта, която оказват на Москва, само че щом Москва се окаже застрашена, което съгласно мен няма да се случи, китайците ще оказват помощ на Москва да не загуби тази война.

Вторият аспект е, че е изцяло илюзорно да се мисли, че Крим и републиките в Донбас могат един ден да се върнат в Украйна. Първо, тъй като тя няма легитимност, това са рускоговорящи зони, които исторически постоянно са принадлежали на Русия. Това е вторият аспект - или ще продължат бавните борби, смазване на украинските сили с артилерия и руснаците ще останат там, контролирайки зоните, които са завоювали, или ще има по-значителна атака. Това, което ми се коства значимо от стратегическа позиция, е, че през днешния ден има две страни полу-победителки. Първо, американците, които даже и да не съумяха да реализират мечтаното намаляване на Русия, съумяха изцяло да втвърдят Европейския съюз, което за тях е победа, в подмяна на това тактиката им се провали във връзка с $ и отслабването на Москва. От друга страна, руснаците съумяха да наложат своята политика, превземайки част от Украйна, с цел да покажат, че са решени да подсигуряват сигурността си. Те съумяха също да обединят към себе си Китай и БРИКС. За страдание, обликът им в западния свят доста пострада, тъй че и това е полу-победа. На последващо място европейците и украинците - украинците изгубиха всичко, таман поради безотговорността на водачите си и преди всичко Зеленски, а ние, европейците, също сме излъгани в тази интервенция, тъй като няма какво да спечелим, а можем да загубим всичко. Днес нашата стопанска система е наранена, индустриалната ни активност би трябвало напълно да бъде преустроена, даже във военно отношение ще ставаме все по-зависими от американците. Така че това е извънредно негативен баланс за Европа и явно за Украйна. Не не помня и почтените поданици на Украйна, които не всеки път са подкрепяли президента Зеленски, когато вършеше варварския дейности в Донбас, и които през днешния ден страдат от решенията, които взема режимът, и, за жалост, се оказват под бомбардировките. Но отвън съчувствието, което би трябвало да изпитваме към тази част от народа, не не помня също, че цяла поредност от екстремисти не спря от 2014 година насам да предизвиква офанзивата против Донбас и ударите против цивилното население там.

Дъглас Макгрегър: - Мисля, че НАТО бе съхранен след рухването на Съветския съюз, с цел да предотврати войната в Европа. Оттогава вършим противоположното. Ние в действителност я предизвикахме - предизвикахме я два пъти на Балканите, първо в Босна, след това в Косово и продължихме в Украйна. Това би трябвало да спре. Но това ще спре, единствено в случай че нашите европейски сътрудници се изправят и изискат това да спре. Ние не можем да го създадем тук, най-малкото в продължение на една година и половина, до идващите избори.

Карл Брошю: - Благодаря ви, сър! Благодаря!

Превод от френски Галя Дачкова, " Гласове "

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!