Жената като въплъщение на Богинята – част 1
Автор: Джудит Кусел
Тя не чака мъжете да утвърдят нейната стойност. Нито умолява да бъде обичана поради душата и цялото си създание, тъй като схваща, че душата й е безгранично обвързвана с всичко, което е. Тя усеща мощно и надълбоко, тъй като е тъкмо това сърдечно Същество, което твори с голяма обич, и всички, до чиито животи се допира тя, могат да пият от този безконечен шадраван и да намерят любовта, която се показва по безбройни способи.
Тя обича това, което прави, и прави това, което обича. Не чака утвърждението на другите, тъй като схваща, че тя е неповторима и специфична и е належащо да живее от своите сърце и душа и да показва това, което тя същински е. Дали другите ще схванат това или не, не е нейна работа. Нейната работа е да живее живота си по най-хубавия вероятен метод с всичко, което е, и с всичко, което се стреми да бъде. Останалото тя оставя във Висши ръце.
Тя приема изобилието във всичките му форми и знае, че има повече от задоволително за всички. Прилага закона на уравновесеното предоставяне и приемане, преброява своите благословии всеки един ден и благославя всеки, който срещне, както и цялата Земя, и Небето. Не я е боязън да бъде не от този свят, тъй като постоянно е знаела, че тази планета не е изначалният неин дом и че тя принадлежи измежду галактиките, звездите и безкрайните селения, за които земляните от дълго време са не запомнили, че са живеели в миналото там.
Тя беседва с ангели, архангели и други същества от невидимия свят, тъй като знае, че те са тъкмо толкоз действителни, колкото и физическите земни по-плътни сфери. Защото тя помни надълбоко в сърцето и душата си тези времена, когато безшумно е проливала сълзи, които никой в никакъв случай не е виждал. Имало е времена, когато бездната на отчаянието е извиквала дълбоката нощ на душата и тя не е имала къде да отиде, нито на кого да се довери и да показа, само че нейните ангели пазители, Бог, всички архангели и нейните висши водачи са били до нея да й оказват помощ и тя постоянно ще помни това. Затова тя не чака да дойдат сложни времена, а ги моли всеки един ден да бъдат с нея и да я направляват при всяка стъпка.
Тя знае неща, които никой мъж в миналото ще знае, нито ще разбере, по тази причина тя има вяра на своето вътрешно познание, виждане, чуване и вътрешен глас, тъй като те постоянно са верни. Тя от дълго време се е научила, че в случай че ги пренебрегне, в последна сметка ще си навлече неволя. Днес тя просто има вяра на това, което й се дава, даже от време на време към момента да не вижда по-голямата картина. Тя има познание и вътрешна визия, носи мъдростта на всички години надълбоко вътре в себе си, а от нея извира обич, потапяща все по-надълбоко в мистичните, магични и безконечни чудеса на живота и оттатък земното. Тя желае да знае по какъв начин работи всичко, което е, и това, което се намира оттатък. Не я е боязън да изследва нещата оттатък нормата и има вяра, че каквото й се даде, е истината, тъй като тя търси своята лична истина – истината на своята душа.
Тя е заобичала себе си поради всичко, което е, и се учи да обича всяка чупка, сухожилие, мускул, бръчица и клетка в тялото си, тъй като най-сетне осъзнава какъв подарък е свещеният храм, даден от Бог/Богинята, и тя е признателна за всяка една част от него. Тя се награждава с време, в което обгрижва себе си, от вътрешната страна и извън, и не се скъпи да си разреши време за себе си, време просто да е!
Тя е изпълнена с боязън към живота и със самия подарък на живота. Не слуша пропагандата, нито неправилните пресиления, или неправилните облици на това по какъв начин дамата би трябвало да наподобява и каква би трябвало да бъде. Тя е спряла да съпоставя себе си с другите и да се засипва с изпепеляваща самооценка, а вместо това поглежда дълбоко в своята лична душа, с цел да види какво е истинно за нея самата, и уважава тялото си като свещено, особено и неповторимо по своя личен хубав метод. Защото всички са красиви по собствен личен метод, всичко е основано неповторимо и никой не е сътворен по-добре от някой различен – Бог/Богинята са ни създали съвършени, цялостни и пълноценни и нищо не липсва.
И когато някой мъж (или жена) се пробва да я вкара в клопката на съревнованието с другите, тя просто безшумно се усмихва и върви по своя личен път. Все отново тя е Богинята, която обгръща цели измерения със своето вътрешно Същество, и знае, че във всеки един космос има задоволително място за всички и никой не е нужно да се състезава за внимание и за своето лично място под Централните слънца, тъй като Бог/Богинята са основали обширните простори на небесата и всичко оттатък тях, а там нейната душа не познава надпревари, защото всичко е напълно положено на точното място, където е належащо да бъде.
Сега тя е съзнателна за своето лично свещено място – утробата – нейният най-ценен и най-красив подарък на женствеността, подарък за нея и за любовта. Тя обича себе си, грижи се за себе си и прави нужната работа, с цел да се излекува и да освободи всички прочувствени отрицателни кукички и връзки като моли Архангел Михаил постоянно да прерязва всички тях. Тя се освобождава от всеки прочувствен товар и отхвърля да мъкне повече със себе си бремето на настоящето си минало, всички минали животи и товарите на своите предшественици.
Тя се учи да лети необременена и свободна. Знае да обича надълбоко и мощно – когато обича, тя дава всичко от себе си, просто тъй като не би могла да даде по-малко, нито пък да бъде друга. Но отхвърля да разрешава на който и да е да я третира като бърсалка, като втора или трета класа или като неодушевен предмет, тъй като тя знае, че границите са здравословни и е усвоила изящното изкуство на самоуважението, личната стойност и любовта към себе си. Тъй като в този момент тя уважава своята лична душа, нейното зарево и най-съкровеното си място, тя сортира деликатно и разсъдливо кого ще допусне до това най-съкровено място. Тя към този момент не проси трохички, отхвърля да се промени и да изгуби себе си, поради който и да било мъж, нито пък позволява хора, които не са на нейната периодичност, в своите енергийни полета.
Тя се е научила, че е способна да извърви пътя си сама със своята лична мощ и не е нужно да остава без мощ, давайки я на някого, който не вижда вътрешната й хубост и не желае да бъде с нея както тя е подготвена – със своята оголена и уязвима същина, със своите отворени сърце и душа, без да се крие. Ако той не е кадърен да се отвори по същия метод, то тогава се появява дисбаланс и в последна сметка тя схваща, че там, където някой е доста, а другият прекомерно малко, се появява болежка. Това не значи, че тя не желае да бъде във взаимодействие, просто тя най-сетне схваща цялостта на своята женственост и цялостта и силата на Богинята в нея.
Инфо: judithkusel.com
Превод: Емилия Цанева
