Кой иска да блокира финансовата компенсация за авиокомпаниите?
Авиопревозвачите първи непосредствено и най-тежко пострадаха от коронавирус и от войната в Украйна и последни получават целева финансова отплата за понесените вреди. Първи пострадаха, тъй като коронавирус ограниченията понижиха с десетки, в случай че не и със стотици пъти, пътникопотока обслужван от авиолиниите както за постоянните ежедневни пътувания по работа с постоянните линии, по този начин и за пътуванията за отмора с чартъри.
Войната в Украйна пък оряза няколко постоянни авиолинии от Москва, Киев и Санкт Петербург, и понижи пътникопотока от други заради близостта на страната ни до бойните дейности. Чартърите, свързани с туризма, също страдат. На целия този декор, при който приходите на самолетните компании внезапно понижават, а някои безусловно изчезват, разноските не могат да бъдат свити по съответен метод, a се оказва и че има разнобой сред двете авиационни организации във връзка с самите помощи.
Фирмите, свързани с авиационния бизнес и обединени в Асоциацията на българските самолетни компании (АБА), утвърждават метода за систематизиране на предоставената помощ. В тази асоциация се сплотяват 85% от всички компании в авиосектора, които работят от към този момент десетилетия у нас. Приблизително към 85% е и присъединяване им във образуването на доходи в България от тази авиотранспортна активност. От АБА неколкократно показаха, че са съгласни с утвърдената от Европейска комисия рамка за систематизиране на средствата и я поддържат, въпреки плануваните средства за помощи да не са задоволително.
Недоволството пристигна от друга Асоциация, която беше основана през октомври 2020 година, в разгара на коронавирус рецесията - тази на авиационната промишленост в България - АБАИ. Нейният ръководител Тодор Иванджиков, който елементарно доказуемо е в спор на ползи, съобщи пред някои медии, че в документите, регламентиращи даването на помощи са вкарани лобистки текстове, позволяващи покриването на загуби от години, предхождащи март 2020-а, когато коронавирус рецесията стартира. Доколко това е по този начин, обаче, е прекомерно противоречив въпрос, който не се основава на особени обстоятелства. Причината е, че гласуваните помощи се отдават за изпълнените чартърни стратегии, само че не и за постоянните полети. Така действително част от превозвачите няма да могат да покрият насъбраните си загуби от осъществяването на постоянни полети. Но все пак самолетните компании, членуващи в АБА, поддържат текстовете, които регламентират даването на средствата.
Цялата процедура към утвърждението на рамката за отпущането на помощите стартира още през лятото на 2021 година, когато единомислещо в Народното събрание всички парламентарни групи одобриха със Закона за бюджета реда и изискванията за отпущането на помощта от 60 млн. лева за авиосектора. С това беше направена обаче единствено първата крачка. В продължение на близо половин година Министерството на превоза и Европейската комисия водеха дейна връзка за изчистване на детайлите по процедурата и реда за разпределяне на помощи, и едвам при започване на тази година Европейска комисия даде публично зелена светлина на България да поддържа авиоиндустрията си.
От Асоциацията на българските самолетни компании (АБА), отпред с ръководителя на АБА Светослав Станулов, не виждат лобизъм в текстовете, като даже изясняват, че настояването на АБАИ, е изпълнено в признатия ред за разпределяне на помощи. „ Считаме, че разпределението на средствата се прави по одобрени, ясни и транспарантни критерии в утвърдената от Европейска комисия рамка”, пишат от АБА и не престават:
„ Изнесената в писмото позиция на АБАИ е неточна и подвеждаща и не отразява мнението на главната част от авиопревозвачите. Искането, цитираме: „ От сектора упорстват в текста на Постановление на Министерски съвет, с което ще се дефинират изискванията за разпределение на безвъзмездната помощ за авиационните превозвачи в България, да бъде записано, че средствата ще се дават за покриване на непокрити закрепени разноски, направени през интервала от 1 март 2020 година – 31 декември 2021 година ", е изпълнено. То е залегнало в оповестеното към този момент Постановление на Министерски съвет от 13.04.2022 година, с което се дефинират изискванията за даване на помощта. “
Щом като настояването е изпълнено, обаче, поражда въпросът за какво АБАИ недоволстват против мярката?
Получаването на държавна помощ е обвързвано и с други нормативни ограничавания. Според признатите текстове, да вземем за пример, за такава помощ могат да аплайват единствено компании, които имат лиценз за авиопревозвачи преди 1 януари 2020-а (когато организацията АБАИ към момента даже не е съществувала) и са правили такава активност за интервала 2020 – 2021 година. Освен това помощи от страната имат право да получат сдружения, които потвърдят спад в оборотите си не по-малко от 30% за интервала от 1 март 2020-а, до 31 декември 2021-а по отношение на равнището им от същия интервал от 2019-а.
Ако подходим към случая независимо, оставаме с усещането, че ропотът на АБАИ и по-точно на неговия ръководител, е или разследване на неговото недоумение на детайлите в Министерското разпореждане, или на това, че може би някой членове на АБАИ не могат да потвърдят спад в оборотите и заради този факт не са в положение да получат държавна помощ. Ако е второто, тогава точно Иванджиков може да бъде обвинен в вреден лобизъм и опит за напън. Желанието да запалиш двора на съседа, вместо да подредиш своя, е присъщо за българската национална и бизнес просвета, само че тъкмо поради такива етно-социални характерности към момента се влачим в дъното на Европа. Нали си спомняте за какво към казана на българите в Ада не е подложен демон с вила да ги пази?
Петър Илиев, Money.bg
Войната в Украйна пък оряза няколко постоянни авиолинии от Москва, Киев и Санкт Петербург, и понижи пътникопотока от други заради близостта на страната ни до бойните дейности. Чартърите, свързани с туризма, също страдат. На целия този декор, при който приходите на самолетните компании внезапно понижават, а някои безусловно изчезват, разноските не могат да бъдат свити по съответен метод, a се оказва и че има разнобой сред двете авиационни организации във връзка с самите помощи.
Фирмите, свързани с авиационния бизнес и обединени в Асоциацията на българските самолетни компании (АБА), утвърждават метода за систематизиране на предоставената помощ. В тази асоциация се сплотяват 85% от всички компании в авиосектора, които работят от към този момент десетилетия у нас. Приблизително към 85% е и присъединяване им във образуването на доходи в България от тази авиотранспортна активност. От АБА неколкократно показаха, че са съгласни с утвърдената от Европейска комисия рамка за систематизиране на средствата и я поддържат, въпреки плануваните средства за помощи да не са задоволително.
Недоволството пристигна от друга Асоциация, която беше основана през октомври 2020 година, в разгара на коронавирус рецесията - тази на авиационната промишленост в България - АБАИ. Нейният ръководител Тодор Иванджиков, който елементарно доказуемо е в спор на ползи, съобщи пред някои медии, че в документите, регламентиращи даването на помощи са вкарани лобистки текстове, позволяващи покриването на загуби от години, предхождащи март 2020-а, когато коронавирус рецесията стартира. Доколко това е по този начин, обаче, е прекомерно противоречив въпрос, който не се основава на особени обстоятелства. Причината е, че гласуваните помощи се отдават за изпълнените чартърни стратегии, само че не и за постоянните полети. Така действително част от превозвачите няма да могат да покрият насъбраните си загуби от осъществяването на постоянни полети. Но все пак самолетните компании, членуващи в АБА, поддържат текстовете, които регламентират даването на средствата.
Цялата процедура към утвърждението на рамката за отпущането на помощите стартира още през лятото на 2021 година, когато единомислещо в Народното събрание всички парламентарни групи одобриха със Закона за бюджета реда и изискванията за отпущането на помощта от 60 млн. лева за авиосектора. С това беше направена обаче единствено първата крачка. В продължение на близо половин година Министерството на превоза и Европейската комисия водеха дейна връзка за изчистване на детайлите по процедурата и реда за разпределяне на помощи, и едвам при започване на тази година Европейска комисия даде публично зелена светлина на България да поддържа авиоиндустрията си.
От Асоциацията на българските самолетни компании (АБА), отпред с ръководителя на АБА Светослав Станулов, не виждат лобизъм в текстовете, като даже изясняват, че настояването на АБАИ, е изпълнено в признатия ред за разпределяне на помощи. „ Считаме, че разпределението на средствата се прави по одобрени, ясни и транспарантни критерии в утвърдената от Европейска комисия рамка”, пишат от АБА и не престават:
„ Изнесената в писмото позиция на АБАИ е неточна и подвеждаща и не отразява мнението на главната част от авиопревозвачите. Искането, цитираме: „ От сектора упорстват в текста на Постановление на Министерски съвет, с което ще се дефинират изискванията за разпределение на безвъзмездната помощ за авиационните превозвачи в България, да бъде записано, че средствата ще се дават за покриване на непокрити закрепени разноски, направени през интервала от 1 март 2020 година – 31 декември 2021 година ", е изпълнено. То е залегнало в оповестеното към този момент Постановление на Министерски съвет от 13.04.2022 година, с което се дефинират изискванията за даване на помощта. “
Щом като настояването е изпълнено, обаче, поражда въпросът за какво АБАИ недоволстват против мярката?
Получаването на държавна помощ е обвързвано и с други нормативни ограничавания. Според признатите текстове, да вземем за пример, за такава помощ могат да аплайват единствено компании, които имат лиценз за авиопревозвачи преди 1 януари 2020-а (когато организацията АБАИ към момента даже не е съществувала) и са правили такава активност за интервала 2020 – 2021 година. Освен това помощи от страната имат право да получат сдружения, които потвърдят спад в оборотите си не по-малко от 30% за интервала от 1 март 2020-а, до 31 декември 2021-а по отношение на равнището им от същия интервал от 2019-а.
Ако подходим към случая независимо, оставаме с усещането, че ропотът на АБАИ и по-точно на неговия ръководител, е или разследване на неговото недоумение на детайлите в Министерското разпореждане, или на това, че може би някой членове на АБАИ не могат да потвърдят спад в оборотите и заради този факт не са в положение да получат държавна помощ. Ако е второто, тогава точно Иванджиков може да бъде обвинен в вреден лобизъм и опит за напън. Желанието да запалиш двора на съседа, вместо да подредиш своя, е присъщо за българската национална и бизнес просвета, само че тъкмо поради такива етно-социални характерности към момента се влачим в дъното на Европа. Нали си спомняте за какво към казана на българите в Ада не е подложен демон с вила да ги пази?
Петър Илиев, Money.bg
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ