Черните жаби от Чернобил разкриват еволюцията в действие
Аварията в четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 година провокира най-голямото изпускане на радиоактивен материал в околната среда в човешката история. Въздействието на последвалото остро на високи дози радиация е тежко за околната среда и човешкото население. Но повече от три десетилетия след повредата Чернобил към този момент стартира да се трансформира в един от най-големите естествени резервати в Европа, тъй като през днешния ден там намират леговище разнородни застрашени типове, в това число мечки, вълци и рисове.
Радиацията може да повреди генетичния материал на живите организми и да генерира нежелани разновидности. Въпреки това, една от най-интересните тематики за проучване в опустелия град Припят се пробва да открие дали някои типове фактически са съумели да се приспособяват да живеят в радиоактивна среда. Както при другите замърсители, радиацията може да бъде доста мощен селективен фактор, благоприятстващ организмите с механизми, които усилват тяхното оцеляване в нечисти региони.
Разрушеният четвърти енергоблок малко след повредата
След първите черни жаби са открити през 2016 година, учените вземат решение да проучат ролята на оцветяването на меланина в дивата природа на Чернобил и сред 2017 и 2019 година преглеждат в детайли оцветяването на източните дървесни жаби в разнообразни региони на Северна Украйна.
През тези 3 години те проучват оцветяването на кожата на гърба на повече от 200 мъжки индивида, уловени в 12 разнообразни езера за размножаване като тези езера са разпределени по необятен градиент на радиоактивно замърсяване и включват някои от най-радиоактивните региони на планетата, само че също по този начин и четири обекта отвън Чернобилската неразрешена зона – с равнища на фонова радиация, употребявани като контролни.
Работа разкрива, че чернобилските дървесни жаби имат доста по-тъмен цвят от тези, уловени в контролни водоеми отвън зоната. Както излиза наяве през 2016 година, някои са черни като катран. Това оцветяване не е обвързвано с равнищата на радиация, които изпитват жабите през днешния ден и които можем да измерим при всички човеци. То към този момент е типично за земноводните от или покрай най-замърсените зони по време на повредата.
