Атанас Куцоглу дал 4 млн. златни лева за построяването на

Атанас Куцоглу дал 4 млн. златни лв. за построяването на трасето от Пловдив до Асеновград, което се считало за първи стадий от железопътния път до Бяло море. И до през днешния ден това остава едно от най-големите частни дарения в интерес на страната

„ От на никое място взорът вяра не види “. С думите от стих на Иван Вазов разясняват възрастните родопчани безконечната тематика за жп линия, която да се построи към Смолян, откакто за следващ път на държавно равнище стана въпрос за това. Докато се говореше последно за жп линия, в първите дни на януари 2022 година, главният път за Смолянска област- Асеновград-Смолян претърпя незапомнени километрични тапи, защото в тясното платно снабдители на артикули, туристи от Пампорово и къщите за посетители в Родопите, с величествен растеж тази зима, и пристигнали да видят роднините си в района се събраха в един сектор на двулентовия път и седяха в студа с часове. В единствената област с превоз единствено на колела от дълго време се приказва за разширение на главния път с трета лента. Това обаче все не става, в този момент има проекти да се разшири пътят с 14 км трета лента. Крайно належащо е към този момент, защото Родопите се доставиха на границата и с чисто ново и супер съвременно Граничен контролно-пропусквателен пункт Рудозем с четири ленти вход и излаз за всички типове превоз. То е готово от края на предходната година, само че би трябвало и пътищата от него към Пловдив да могат да поемат трафика, а гърците най-сетне да си довършат техния сектор, за което нашата страна все упорства, само че...

Родопчани са чували какви ли не проекти. За усложнения достъп до Родопите и градежа на жп линия, която да отпуши трафика за цялата планина и да направи живота в нея естествен, се приказва от повече от век.

За първи път публично в писмен документ въпросът за прокарването на железопътна линия е подложен при започване на 20. век.

Планът бил тя да свързва Дунав с Егейско море

По страниците на периодическия щемпел тогава се разгаря сериозна полемика. Сред най-големите бранители за пробутване на жп линия до Смолян по поречието на река Чая/Чепеларска е известният родопоизследовател Стою Шишков. Той разгласява редица публикации по тематиката, в които акцентът е, че това е най-прекият път до Егейско море и икономическият резултат от транспорт на руда и дървесина от планината ще е огромен за страната. През 1925 година, когато е съществувал закон за железниците, в него също е подложен въпросът за пробутване на железница от Пловдив до Смолян и Беломорието.

Линията Пловдив-Асеновград се е смятала за начало на плана за жп връзка с Гърция. Тя е издигната с дарени от родения в Смолян Анастас Куцуглу 4 милиона златни лв.. И до през днешния ден това е едно от най-крупните частни дарения в историята ни. При откриването <210> през 1928 година тогавашният министър председател Андрей Ляпчев назовава трасето на линията " Беломорски проход ". През 70-те и 80-те години още веднъж е подложен въпросът за продължаването на трасето. Според предпроектното изследване от Пловдив до Смолян е трябвало да се стига за 1 часа и 22 минути. Според плановете от 90-те години на предишния век железницата до Смолян щяла да се изплати за 17 години.

Вторият стадий на изследването предвиждал

удължаването на маршрута от Смолян през Златоград за Гърция.

Проектът е признат по време на държавното управление на Димитър Попов, само че и тази концепция е изоставена. Проектът предвиждал в тунел, който да мине под връх Рожен, да има подземни асансьори, посредством които туристите за Пампорово да слизат на Рожен, откъдето с различен превоз да се придвижват до курортния комплекс и останалите курортни ядра.



Държавния списък в Смолян се пазят квитанции и тапии още от Османско време (от 1909 г.), когато от родопчани са събирали по един грош за градежа на железницата Хамидие. Скоро по-късно в огромната си част Родопите получават свободата си и стават част от българската страна през 1912 година Десетилетия по-късно Стою Шишков безспирно написа енергично на българските управляващи, че откакто родопчани са откъснати от вековната си връзка с Бяло море с Освобождението и Ньойския контракт от 1919 година, нямат и никакъв занаят, защото са изгубили стадата си, тъй като добитъкът не може да се изхранва през зимата край морето, а със стадата е секнал и поминъкът с шивачеството и платовете от вълна и целият район е западнал в бедност. Че родопчани ги мори апетит, поради който слизат да търсят каквато и да е работа по Пловдив, защото за тях брашното, както и всички артикули, доставени в Родопите, са двойно по-скъпи от тези за българите в полето, тъй като се оскъпяват с тежък пътен превоз до планината, а железницата би направила прехраната и стоките за родопското население доста по-евтина. Шишков слага въпроса за железница като жизненоважен за цялостен район, защото поради мизерията хората се хващат на работа по полето на половина по-евтино от популацията в страната. И гурбетът става главен занаят, както е и в този момент.
Свързани вести Път през Лилково съкратява трасето до Пампорово с 30 км