Радиосигнал от древна галактика пътувал до Земята 8,8 милиарда години
Астрономи са засекли радиосигнал от най-далечната вселена до момента. Сигналът беше открит при дължина на вълната, известна като „ 21-сантиметрова линия " или „ атомна линия ", която се излъчва от неутрални водородни атоми. Не, не са извънземни, умерено. Откриването на водородната линия от толкоз далечна вселена от Giant Metrewave Radio Telescope в Индия значи, че астрономите могат към този момент да изследват образуването на най-ранните звезди и галактики.
Сигналът от звездообразуващата вселена SDSSJ0826+5630 е излъчен, когато нашата вселена, която в този момент е на 13,8 милиарда години, е била единствено на 4,9 милиарда години. Сигналът разреши на астрономите да измерят наличието на газ в галактиката и да открият, че нейната маса е двойно по-голяма от тази на забележимите звезди в ранната вселена.
Галактиките излъчват електромагнитно излъчване или светлина в необятен диапазон от дължини на радиовълните, само че до момента радиовълни с дължина на вълната от 21 см са били следени единствено от близки и затова по-нови космически източници.
Екипът обаче се справил като употребявал събитие, предсказано от общата доктрина на относителността, и по-точно от геометричната доктрина на гравитацията на Айнщайн, препоръчана за първи път през 1915 година Общата доктрина на относителността допуска, че обекти с голяма маса изкривяват пространство-времето. Това значи, че извънредно солиден обект като черна дупка или вселена предизвиква рискова кривина в пространство-времето.
Това деформиране на пространство-времето кара светлината да се огъва, както и да минава около обекти с голяма маса. Феномен, прочут като гравитационна леща, поражда, когато обект на напред във времето или леща с голяма маса е локализирана сред наблюдаващ и фонов източник. Това кара светлината от фоновия обект да се извива и да поема по разнообразни пътища през и към лещата. Това освен може да накара един обект да се появи в голям брой точки в небето, само че може и да усили тази светлина.
В случая с SDSSJ0826+5630, сигналът на радиовълните беше повишен от друга вселена сред ранната вселена, настояща като тяло на лещи. „ Това дейно води до нарастване на сигнала с коефициент 30, което разрешава на телескопа да го улови “, споделя доцент Нирупам Рой от катедрата по физика в Индийския теоретичен институт.
Астрономите са безапелационни, че откриването на сигнала на водородната линия от тази ранна вселена им дава опция да следят радиосигнали от други далечни галактики през ранната ера на Вселената.
Изследването на екипа е разказано в детайли в документ, оповестен в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Източник
Сигналът от звездообразуващата вселена SDSSJ0826+5630 е излъчен, когато нашата вселена, която в този момент е на 13,8 милиарда години, е била единствено на 4,9 милиарда години. Сигналът разреши на астрономите да измерят наличието на газ в галактиката и да открият, че нейната маса е двойно по-голяма от тази на забележимите звезди в ранната вселена.
Галактиките излъчват електромагнитно излъчване или светлина в необятен диапазон от дължини на радиовълните, само че до момента радиовълни с дължина на вълната от 21 см са били следени единствено от близки и затова по-нови космически източници.
„ Това е еквивалентно на взор обратно във времето отпреди 8,8 милиарда години “, споделя космологът Арнаб Чакраборти за пробива в катедрата по физика на университета Макгил. „ Една вселена излъчва разнообразни типове радиосигнали. Досега беше допустимо да се улови този съответен сигнал единствено от вселена наоколо, ограничавайки нашите познания единствено до тези, които са по-близо до Земята. “Трудността да се уловят сигналите с тези дължини на вълните от по-далечни галактики се дължи на обстоятелството, че до момента в който електромагнитното излъчване от ранните галактики минава на големи дистанции от Земята, разширението на Вселената разтяга дължината на вълната и води до понижаване на нейната сила. Това значи, че телескопите тук на Земята се нуждаят от натурален подтик, с цел да заловен дълговълнови нискоенергийни радиовълни като сигнала на водородната линия.
Екипът обаче се справил като употребявал събитие, предсказано от общата доктрина на относителността, и по-точно от геометричната доктрина на гравитацията на Айнщайн, препоръчана за първи път през 1915 година Общата доктрина на относителността допуска, че обекти с голяма маса изкривяват пространство-времето. Това значи, че извънредно солиден обект като черна дупка или вселена предизвиква рискова кривина в пространство-времето.
Това деформиране на пространство-времето кара светлината да се огъва, както и да минава около обекти с голяма маса. Феномен, прочут като гравитационна леща, поражда, когато обект на напред във времето или леща с голяма маса е локализирана сред наблюдаващ и фонов източник. Това кара светлината от фоновия обект да се извива и да поема по разнообразни пътища през и към лещата. Това освен може да накара един обект да се появи в голям брой точки в небето, само че може и да усили тази светлина.
В случая с SDSSJ0826+5630, сигналът на радиовълните беше повишен от друга вселена сред ранната вселена, настояща като тяло на лещи. „ Това дейно води до нарастване на сигнала с коефициент 30, което разрешава на телескопа да го улови “, споделя доцент Нирупам Рой от катедрата по физика в Индийския теоретичен институт.
Астрономите са безапелационни, че откриването на сигнала на водородната линия от тази ранна вселена им дава опция да следят радиосигнали от други далечни галактики през ранната ера на Вселената.
Изследването на екипа е разказано в детайли в документ, оповестен в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ