Астрономи откриха гигантска планета с две слънца и бушуваща пясъчна буря
Астрономи откриха гигантска планета с две слънца и вилнееща пясъчна стихия. Този свят, намиращ се единствено на 70 светлинни години от Земята, е един от най-странните, които са откривани до момента.
Той е с маса 20 Юпитера, температурата му може бързо да разтопи алуминий и има 10 000-годишна орбита не към една, а към две звезди. И планетата е опустошена от непрекъсната, вилнееща пясъчна стихия.
Астрономите са употребявали галактическия телескоп " Джеймс Уеб ", с цел да получат най-точните до момента наблюдения на обект с планетарна маса, разкривайки облаци от силикатни зърна, които циркулират в атмосферата на света, наименуван VHS 1256 b.
Откритието, оповестено предходната година на сървъра за предпечатни изявления arXiv, е минало през процеса на рецензиране и следва да бъде оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
Освен това екипът е разпознал доста от съставените елементи на атмосферата на VHS 1256 b. Те включват недвусмислени открития на метан, въглероден оксид и вода, с спомагателни доказателства за въглероден диоксид.
" Никой различен телескоп не е разпознал толкоз доста характерности едновременно ", споделя астрофизикът Пол Молиер от Института по астрономия " Макс Планк " в Германия.
VHS 1256 b е ненапълно загадка . Нейната маса се намира на границата сред планетите колоси и кафявите джуджета - " несполучливи звезди ", които не са задоволително солидни, с цел да синтезират водород, само че могат да синтезират в ядрата си по-тежкия изотоп на водорода - деутерий, който има по-ниска температура и налягане на синтез от водорода. Смята се, че двата вида обекти се образуват по много друг метод. Кафявите джуджета нормално се образуват като звезди, като се срутват от компактен възел от материал в облак от газ и прахуляк и по-късно всмукват още материал, с цел да набъбнат. Деутерийният синтез е промеждутъчен стадий в растежа на звездата, само че някои звезди - кафявите джуджета - стопират да порастват в този миг и остават такива, каквито са.
От друга страна, счита се, че планетите се образуват изпод нагоре, от материала, останал след образуването на звездата, който се събира, с цел да се трансформира в планета. Смята се, че този материал нормално се намира много покрай звездата. Голямото орбитално разстояние на VHS 1256 b от двете му слънца допуска, че се е образувал посредством колапс на облаци.
" VHS 1256 b е към четири пъти по-далеч от звездите си , в сравнение с Плутон от нашето Слънце, което го прави чудесна цел за „ Уеб ", споделя астрономът Британи Майлс от Университета на Аризона, който управлява интернационалния проучвателен екип. " Това значи, че светлината на планетата не е смесена със светлината от нейните звезди. "
VHS 1256 b е доста млада , единствено на 150 милиона години, и към момента е много гореща от процеса на образуване. Атмосферата ѝ, в която се намират пясъчните облаци, доближава 830 градуса по Целзий. Тази топлота, дружно с ниската гравитация, прави небето толкоз бурно. Учените разпознали другите газове, които разкрили в атмосферата на обекта - и облаците от пясък, които непрестанно се трансформират и евентуално са формирани от енстатит, форстерит или кварц.
Данните са толкоз подробни, че откривателите съумяват да разпознават и разнообразни размери на зърната - от по-дребни като частици пушек до по-големи като пясък. Изследователите допускат, че тези по-големи зърна са прекомерно тежки, с цел да останат в горните пластове на атмосферата и да се изсипят назад във вътрешността ѝ, до момента в който по-малките частици се издигат. Това води до трагични вариации в яркостта на света през 22-часовото ѝ денонощие, което допуска, че силикатните облаци могат да бъдат общ механизъм за реализиране на такива вариации в кафявите джуджета.
" Изолирахме силикати, само че по-доброто схващане на това кои размери и форми на зърната подхождат на избрани типове облаци ще изисква доста спомагателна работа ", споделя астрофизикът Елизабет Матюс от Института по астрономия " Макс Планк ".
Той е с маса 20 Юпитера, температурата му може бързо да разтопи алуминий и има 10 000-годишна орбита не към една, а към две звезди. И планетата е опустошена от непрекъсната, вилнееща пясъчна стихия.
Астрономите са употребявали галактическия телескоп " Джеймс Уеб ", с цел да получат най-точните до момента наблюдения на обект с планетарна маса, разкривайки облаци от силикатни зърна, които циркулират в атмосферата на света, наименуван VHS 1256 b.
Откритието, оповестено предходната година на сървъра за предпечатни изявления arXiv, е минало през процеса на рецензиране и следва да бъде оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
Освен това екипът е разпознал доста от съставените елементи на атмосферата на VHS 1256 b. Те включват недвусмислени открития на метан, въглероден оксид и вода, с спомагателни доказателства за въглероден диоксид.
" Никой различен телескоп не е разпознал толкоз доста характерности едновременно ", споделя астрофизикът Пол Молиер от Института по астрономия " Макс Планк " в Германия.
VHS 1256 b е ненапълно загадка . Нейната маса се намира на границата сред планетите колоси и кафявите джуджета - " несполучливи звезди ", които не са задоволително солидни, с цел да синтезират водород, само че могат да синтезират в ядрата си по-тежкия изотоп на водорода - деутерий, който има по-ниска температура и налягане на синтез от водорода. Смята се, че двата вида обекти се образуват по много друг метод. Кафявите джуджета нормално се образуват като звезди, като се срутват от компактен възел от материал в облак от газ и прахуляк и по-късно всмукват още материал, с цел да набъбнат. Деутерийният синтез е промеждутъчен стадий в растежа на звездата, само че някои звезди - кафявите джуджета - стопират да порастват в този миг и остават такива, каквито са.
От друга страна, счита се, че планетите се образуват изпод нагоре, от материала, останал след образуването на звездата, който се събира, с цел да се трансформира в планета. Смята се, че този материал нормално се намира много покрай звездата. Голямото орбитално разстояние на VHS 1256 b от двете му слънца допуска, че се е образувал посредством колапс на облаци.
" VHS 1256 b е към четири пъти по-далеч от звездите си , в сравнение с Плутон от нашето Слънце, което го прави чудесна цел за „ Уеб ", споделя астрономът Британи Майлс от Университета на Аризона, който управлява интернационалния проучвателен екип. " Това значи, че светлината на планетата не е смесена със светлината от нейните звезди. "
VHS 1256 b е доста млада , единствено на 150 милиона години, и към момента е много гореща от процеса на образуване. Атмосферата ѝ, в която се намират пясъчните облаци, доближава 830 градуса по Целзий. Тази топлота, дружно с ниската гравитация, прави небето толкоз бурно. Учените разпознали другите газове, които разкрили в атмосферата на обекта - и облаците от пясък, които непрестанно се трансформират и евентуално са формирани от енстатит, форстерит или кварц.
Данните са толкоз подробни, че откривателите съумяват да разпознават и разнообразни размери на зърната - от по-дребни като частици пушек до по-големи като пясък. Изследователите допускат, че тези по-големи зърна са прекомерно тежки, с цел да останат в горните пластове на атмосферата и да се изсипят назад във вътрешността ѝ, до момента в който по-малките частици се издигат. Това води до трагични вариации в яркостта на света през 22-часовото ѝ денонощие, което допуска, че силикатните облаци могат да бъдат общ механизъм за реализиране на такива вариации в кафявите джуджета.
" Изолирахме силикати, само че по-доброто схващане на това кои размери и форми на зърната подхождат на избрани типове облаци ще изисква доста спомагателна работа ", споделя астрофизикът Елизабет Матюс от Института по астрономия " Макс Планк ".
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ