АЕЖ призова президента да наложи вето на медийния закон на Пеевски
Асоциацията на европейските публицисти - България изиска от президента Румен Радев да наложи наложи несъгласие на медийния законопроект, импортиран от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.
Законопроектът бе признат на второ четене на 1 ноември 2018 година С импортираните преди второто гласоподаване промени, в наименованието на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби най-после се прибавя „ и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги “. По този метод законът, който до момента се отнасяше само до печатните творби, към този момент регламентира връзки в доста по-широк обсег, засягащ всички медии.
АЕЖ-България изрази свои мнения и преди първото, и преди второто четене на закона. Една част от рекомендациите, отправени от организацията, са били взети поради и отразени преди окончателното гласоподаване в пленарната зала.
Въпреки забележителните усъвършенствания по отношение на първичния вид, в законопроекта към момента се откриват редица недостатъци, което постанова той да бъде върнат за наново разглеждане в Народното събрание , показват от Асоциацията.
АЕЖ-България изпрати писмо до президента Румен Радев, в което излага главните съображения да изиска несъгласие на законопроекта.
Едно от най-съществените е размерът на плануваните наказания. Поставянето на долна граница от 10 000 лева за първо нарушаване и 20 000 лева за второ не просто е непропорционално, а съществено заплашва свободата на печата и другите средства за всеобща информация и по този начин визира правото на изложение и може да докара до непоправими последствия и цензура в несъгласие с член 40, алинея 1 от Конституцията, подчертава Асоциацията.
Не по-малко притеснително е задължението медиите да дават на страната данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лв.. Изключването на годишен най-малко, който да не се заявява, изключително поради попадането на информация за донорите при изпълнителната власт, заплашва зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата и други различни начини за издържане на медиите, които в днешния цифров свят разчитат от ден на ден на сходен вид механизми, изместващи обичайна реклама. Това съществено затруднява и деклараторите, когато имат да вземем за пример 5000 донори от по 1, 2 или 5 лв..
Подобен метод и невзимането под внимание на този проблем, може да докара до разубеждаване на донорите и угнетяване на самостоятелните медии и до понижаване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и самодейността на жителите. Това е изключително рисково за проверяващата публицистика . Смятаме, че този въпрос би трябвало да се вземе поради от законодателя и да не се неглижира, с цел да може законодателството да дава отговор на действителните публични връзки и на развиването на технологиите и медиите в крайник с изменящата се осведомителна среда, разкриват още от АЕЖ.
Преди ден АЕЖ-България провежда интернационална конференция, отдадена на новаторските модели на финансиране на публицистиката в Централна и Източна Европа. Те се сплотиха към идеата, че в изискванията на свиване на медийния пазар, опциите за финансиране от общността са извънредно значими и никога не трябва да бъдат ограничавани посредством закон , който усилва административните тежести върху свободната самодейност на жителите.
Други, посочени от АЕЖ-България недостатъци, са другояче похвалното обвързване доставчиците на медийните услуги да заявяват и “лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и/или публицистичната политика”, в случай че е друго от действителния притежател. Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде виновният орган, който да направи следствие за действителния притежател, не излиза наяве . Този въпрос беше обиден в пленарна зала, само че въпреки всичко не е очакван механизъм за изясняването му.
Съществен е и въпросът за разширението на пълномощията на Министерството на културата и съществуването или неналичието на потенциал на ведомството. Не е без значение и, че контролът и глобите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е самостоятелен, за разлика от Съвет за електронни медии, а също така не е направена и надлежна процедура за определяне и санкциониране на нарушителите, което е причина за произвол.
Не е ясно и за какво с изключение на задължението на снабдители на медийни услуги да подадат декларация в Търговския указател следва обвързване за подаване на същата декларация в Министерството на културата. Подаването на две идентични заявления основава спомагателни неудобства и тежести на доставчиците на медийни услуги.
Въпросът за осветяването на медийната благосъстоятелност и финансирането е основен за Асоциацията на европейските журналисти-България. В началото на този месец Асоциацията разгласява задълбочено изследване на тази тематика, обхващащо десетте най-четени печатни медии с обществено-политически профил. От тази седмица тя ще стартира представянето на подробни профили на всяка една от тези медии.
Смятаме, че информацията за финансирането на медиите би трябвало да бъде обществена, само че в това време би трябвало да съществуват гаранции, че въвеждането на каквато и да било регулация в медийната област няма да бъде употребявано за репресии против свободата на словото, безапелационни са от Асоциацията.
Законопроектът бе признат на второ четене на 1 ноември 2018 година С импортираните преди второто гласоподаване промени, в наименованието на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби най-после се прибавя „ и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги “. По този метод законът, който до момента се отнасяше само до печатните творби, към този момент регламентира връзки в доста по-широк обсег, засягащ всички медии.
АЕЖ-България изрази свои мнения и преди първото, и преди второто четене на закона. Една част от рекомендациите, отправени от организацията, са били взети поради и отразени преди окончателното гласоподаване в пленарната зала.
Въпреки забележителните усъвършенствания по отношение на първичния вид, в законопроекта към момента се откриват редица недостатъци, което постанова той да бъде върнат за наново разглеждане в Народното събрание , показват от Асоциацията.
АЕЖ-България изпрати писмо до президента Румен Радев, в което излага главните съображения да изиска несъгласие на законопроекта.
Едно от най-съществените е размерът на плануваните наказания. Поставянето на долна граница от 10 000 лева за първо нарушаване и 20 000 лева за второ не просто е непропорционално, а съществено заплашва свободата на печата и другите средства за всеобща информация и по този начин визира правото на изложение и може да докара до непоправими последствия и цензура в несъгласие с член 40, алинея 1 от Конституцията, подчертава Асоциацията.
Не по-малко притеснително е задължението медиите да дават на страната данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лв.. Изключването на годишен най-малко, който да не се заявява, изключително поради попадането на информация за донорите при изпълнителната власт, заплашва зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата и други различни начини за издържане на медиите, които в днешния цифров свят разчитат от ден на ден на сходен вид механизми, изместващи обичайна реклама. Това съществено затруднява и деклараторите, когато имат да вземем за пример 5000 донори от по 1, 2 или 5 лв..
Подобен метод и невзимането под внимание на този проблем, може да докара до разубеждаване на донорите и угнетяване на самостоятелните медии и до понижаване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и самодейността на жителите. Това е изключително рисково за проверяващата публицистика . Смятаме, че този въпрос би трябвало да се вземе поради от законодателя и да не се неглижира, с цел да може законодателството да дава отговор на действителните публични връзки и на развиването на технологиите и медиите в крайник с изменящата се осведомителна среда, разкриват още от АЕЖ.
Преди ден АЕЖ-България провежда интернационална конференция, отдадена на новаторските модели на финансиране на публицистиката в Централна и Източна Европа. Те се сплотиха към идеата, че в изискванията на свиване на медийния пазар, опциите за финансиране от общността са извънредно значими и никога не трябва да бъдат ограничавани посредством закон , който усилва административните тежести върху свободната самодейност на жителите.
Други, посочени от АЕЖ-България недостатъци, са другояче похвалното обвързване доставчиците на медийните услуги да заявяват и “лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и/или публицистичната политика”, в случай че е друго от действителния притежател. Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде виновният орган, който да направи следствие за действителния притежател, не излиза наяве . Този въпрос беше обиден в пленарна зала, само че въпреки всичко не е очакван механизъм за изясняването му.
Съществен е и въпросът за разширението на пълномощията на Министерството на културата и съществуването или неналичието на потенциал на ведомството. Не е без значение и, че контролът и глобите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е самостоятелен, за разлика от Съвет за електронни медии, а също така не е направена и надлежна процедура за определяне и санкциониране на нарушителите, което е причина за произвол.
Не е ясно и за какво с изключение на задължението на снабдители на медийни услуги да подадат декларация в Търговския указател следва обвързване за подаване на същата декларация в Министерството на културата. Подаването на две идентични заявления основава спомагателни неудобства и тежести на доставчиците на медийни услуги.
Въпросът за осветяването на медийната благосъстоятелност и финансирането е основен за Асоциацията на европейските журналисти-България. В началото на този месец Асоциацията разгласява задълбочено изследване на тази тематика, обхващащо десетте най-четени печатни медии с обществено-политически профил. От тази седмица тя ще стартира представянето на подробни профили на всяка една от тези медии.
Смятаме, че информацията за финансирането на медиите би трябвало да бъде обществена, само че в това време би трябвало да съществуват гаранции, че въвеждането на каквато и да било регулация в медийната област няма да бъде употребявано за репресии против свободата на словото, безапелационни са от Асоциацията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ