Изкуство за живот - Асен Асенов и картините на надеждата
Асен Асенов претърпява пътен случай преди 9 години. Въпреки тежките контузии, оцелява по знамение и продължава напред, само че в инвалидна количка. От месец-два пробва да рисува и към този момент го прави всеки ден.
Как изкуството оказва помощ и връща вярата - вижте историята на Асен в репортажа.
Асен Асенов: Това е моят път, моят път е бодлив, мъчителен, кървясъл.
Преди 9 години в Гърция Асен се среща с най-голямото тестване в живота си. Среща, която трансформира всичко вечно.
Асен Асенов: Блъска ме кола, движи се със 100 км в час. Кома, лечебни заведения, от 100 кила съм станал 40, тотална загуба на телесна маса, цялостна недоразвитост на мускулатура, сухожилия, каквото щеш, строшен ми е врата, гръбнакът ми е строшен във врата, не можех да мърдам, не можех да вдишвам, нищо- можех единствено да мигам и по този начин да шавам очите почти.
Следват дълги години на рехабилитация, които слагат на тестване човешката воля и мощ.
Асен Асенов: Нечовешки старания, тренировки, напъни от заран до вечер. В мен има една такава битка вътре, вътрешна, такава душевна – не се предавам, не обичам да се предавам.
Наскоро открива непредвиден гений у себе си - да рисува. Изкуството му връща вярата в качествата и насладата от дребните неща.
Асен Асенов: Много е натоварващо всичко, което се случва в актуалния свят. Много е меркантилно, всеки гледа-пари-мари, кой с какъв телефон е, каква кола и…толкова жалко ми става. И просто по тоя метод тичам, избавям се. Ако се замислиш какъв брой прелестни неща има, непрекъснато, към тебе. Децата ти, слънчевият лъч, усмивката на детенцето, да станеш сутринта да му направиш закуска, да поиграеш с него, някой прекрасен мирис, музика в случай че щеш.
Изработването на една картина му лишава сред 2-3 часа, дълъг обаче е и процесът на предварителна подготовка.
Асен Асенов: Преди да стартира да върша каквото и да било, най-малко един час упражнявам на изсъхнало с четката като я хвана, платното, нагласям си го, дали в тая поза, по този начин ли ще бъде, другояче ли, да видя дали мога да го направя това придвижване, тъй като в случай че имам конвулсия сега, в случай че ме хване, не знам дали ще ми разреши да го направя, би трябвало да съм подсигурен авансово.
Посланието в изкуството на Асен е в благодарността към живота- подобен, какъвто е.
Асен Асенов: Втората или третата картина, която нарисувах е за вуйна ми и я кръстих – С`estlavie. след това се замислих и...това е животът, подобен е. Просто приемаш, че подобен е живота и продължаваш напред. Ако почнеш да се вайкаш, да скубеш косата и посипваш с пепел, нищо няма да се получи, единствено ще загубиш. – се ла ви. Една усмивчица и С`estlavie, продължаваш напред.
Асен продължава да рисува и мечтае да сбъдне още едно огромно свое предпочитание - да направи галерия.
Как изкуството оказва помощ и връща вярата - вижте историята на Асен в репортажа.
Асен Асенов: Това е моят път, моят път е бодлив, мъчителен, кървясъл.
Преди 9 години в Гърция Асен се среща с най-голямото тестване в живота си. Среща, която трансформира всичко вечно.
Асен Асенов: Блъска ме кола, движи се със 100 км в час. Кома, лечебни заведения, от 100 кила съм станал 40, тотална загуба на телесна маса, цялостна недоразвитост на мускулатура, сухожилия, каквото щеш, строшен ми е врата, гръбнакът ми е строшен във врата, не можех да мърдам, не можех да вдишвам, нищо- можех единствено да мигам и по този начин да шавам очите почти.
Следват дълги години на рехабилитация, които слагат на тестване човешката воля и мощ.
Асен Асенов: Нечовешки старания, тренировки, напъни от заран до вечер. В мен има една такава битка вътре, вътрешна, такава душевна – не се предавам, не обичам да се предавам.
Наскоро открива непредвиден гений у себе си - да рисува. Изкуството му връща вярата в качествата и насладата от дребните неща.
Асен Асенов: Много е натоварващо всичко, което се случва в актуалния свят. Много е меркантилно, всеки гледа-пари-мари, кой с какъв телефон е, каква кола и…толкова жалко ми става. И просто по тоя метод тичам, избавям се. Ако се замислиш какъв брой прелестни неща има, непрекъснато, към тебе. Децата ти, слънчевият лъч, усмивката на детенцето, да станеш сутринта да му направиш закуска, да поиграеш с него, някой прекрасен мирис, музика в случай че щеш.
Изработването на една картина му лишава сред 2-3 часа, дълъг обаче е и процесът на предварителна подготовка.
Асен Асенов: Преди да стартира да върша каквото и да било, най-малко един час упражнявам на изсъхнало с четката като я хвана, платното, нагласям си го, дали в тая поза, по този начин ли ще бъде, другояче ли, да видя дали мога да го направя това придвижване, тъй като в случай че имам конвулсия сега, в случай че ме хване, не знам дали ще ми разреши да го направя, би трябвало да съм подсигурен авансово.
Посланието в изкуството на Асен е в благодарността към живота- подобен, какъвто е.
Асен Асенов: Втората или третата картина, която нарисувах е за вуйна ми и я кръстих – С`estlavie. след това се замислих и...това е животът, подобен е. Просто приемаш, че подобен е живота и продължаваш напред. Ако почнеш да се вайкаш, да скубеш косата и посипваш с пепел, нищо няма да се получи, единствено ще загубиш. – се ла ви. Една усмивчица и С`estlavie, продължаваш напред.
Асен продължава да рисува и мечтае да сбъдне още едно огромно свое предпочитание - да направи галерия.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ