Южен трябва да има парк като Цар-Симеоновата градина
Архитект Антоанета Топалова е урбанист, едно от най-знаковите имена в архитектурната колегия на Пловдив. През годините е била основен проектант на Смолян и Пловдив, основен архитект на Общ устройствен план на града 1985 година, а сега управлява проектантското ателие УРБА-A.
- Арх. Топалова, наскоро казахте, че Пловдив би трябвало да има основен ландшафтен проектант, с цел да се развива по сполучлив метод зелената му система…
- Пловдив е неповторим с естествените си дадености. Разполагаме с хълмове, каквито няма на никое място другаде в България. Имаме най-голямата река на Балканския полуостров, чиито два притока също са в нашето землище. Това е нещо, което би трябвало да стои в основата на всичките ни мисли за градската среда.
- Каква е оценката Ви за ландшафта на Пловдив като урбанист, познаващ в елементи и от години развиването на града?
- 20-те квадратни метра зеленина, планувани по норматив за популацията на Пловдив, действително липсват в градската среда. Иначе, видяно отвисоко и в Гугъл Maps, градът е зелен. По-зелен е от доста европейски градове.
- Къде се губи салдото?
- На фона на презастрояването на града през последните години зеленината не може да се наложи като приоритет. Навремето хората са изграждали крепостни стени, с цел да си пазят виталната среда. Но против парите няма нито трап, нито канара - те лазят и унищожават всичко, което не е в техните параметри. Все отново не е безнадеждно - градът зеленее. Но неговата зеленина е застрашена, тъй като целите на времето са други.
- Ако емблематичният кмет на Пловдив Божидар Здравков, направил най-вече за зелената система на града, би могъл да види в какво положение е тя през днешния ден, по какъв начин съгласно Вас би я коментирал?
- Всяко време и всеки кмет оставят следи в градската конструкция. Разбира се, най-големият измежду тях е Божидар Здравков. Преди него е Христо Данов, чието име, обещано на Дановия рид, в този момент всеобщо затриваме с турцизма Сахат тепе. Парикян също може да се сметне за един от положителните кметове във връзка с ландшафта. Всяко време си носи белезите. Ние сега навлизаме в едно IT Средновековие, в което публичният интерес е загърбен.
- Как гледате на концепцията на арх. Селенски междублоковите пространства в обособените региони на града да се употребяват като тип паркове?
- „ Тракия “ е един от последните добре озеленени региони в биографията на жилищните комплекси в България. Във всяка жилищна група там имаше парк. Отделно предвидихме „ Лаута “, който трябваше да се развие чак до бул. „ Освобождение “. Наистина, междублоковите пространства към този момент са един от капацитетите за всекидневен отдих и обществени контакти на пловдивчани. Но те не са предпазени, тъй като статутът им на частна общинска благосъстоятелност има неразбираеми параметри. Междувременно във всяка жилищна група в „ Тракия “ не се пускаше позволение за градеж, без да има проект за озеленяване. Всички тези групи имат подготвени проекти, които биха могли да се изровят и да се актуализират. За да се развие нещо в тях обаче, тези територии би трябвало да добият статут на обществена общинска благосъстоятелност с отреждане за озеленяване. И това не е невероятно - би трябвало единствено да се създадат актуализации на проектите.
Навремето територията беше обща и не можеха да се подхващат единични акции. Сега тази цялост на частната благосъстоятелност, колкото и да е добра, носи опасности за общите ползи. Но законът към момента дава благоприятни условия.
- Какви са те?
- Целият терен сред Коматево, Прослав и „ Беломорски “ се застроява на парче. А там трябваше да се направи общ застроителен проект, който да употребява член 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Той споделя, че в неурбанизирани територии може да се лишават безплатно до 25% от безусловно всеки парцел за публични потребности - транспортна и обществена инфраструктура, озеленяване, паркиране и така нататък За сметка на това всеки притежател получава регулационен проект за парцела си с всичко обезпечено в него.
За наслада, този член към момента съществува. Не се употребява, тъй като не е комфортен, а и една такава акция би заела много съществено административно обслужване. Това значи цялостна замяна на кадастралните и регистрационните номера - техническа работа, която ангажира чиновници на общините, а по едно и също време с това пречи на независимите капиталови начинания.
Член 16 обаче е единствената точка в Закон за устройство на територията, която действително обезпечава публичния интерес. Не е късно тя да се приложи и в Пловдив, където към момента има неурегулирани и незастроени терени.
- Какви би трябвало да са целите за развиване на ландшафтната среда в Пловдив?
- Най-важно съгласно мен е да се изявят реките. В последния соцплан, на който съм създател, беше заложено Марица да бъде като Елба в Дрезден. Притокът й - река Първенецка, да вземем за пример, която също е в витална градска среда, тече само в границите на речището си. А съставлява зона, която носи капацитет за отдих и атракции. Пясъчник пък живее напълно „ незаконно “ в градската територия. Добре е да мислим в тази посока. Хълмовете са другият приоритет. Те би трябвало да се запазят и да се озеленят по този начин, както тези положителни кметове са го създали. Имаме потребност и от огромни паркове. Не може регион „ Южен “, който към този момент надвишава 100 000 души население, да няма общ и наличен парк. Тук нямам поради градските междуквартални паркчета, а мащабите на Цар-Симеоновата градина. Тя е емблемата, която имам предвид, когато приказвам какъв би трябвало и може да бъде Пловдив от позиция на ландшафта - и като повърхност, и като темперамент и поддръжка. Друга такава зона към този момент няма.
- Арх. Топалова, наскоро казахте, че Пловдив би трябвало да има основен ландшафтен проектант, с цел да се развива по сполучлив метод зелената му система…
- Пловдив е неповторим с естествените си дадености. Разполагаме с хълмове, каквито няма на никое място другаде в България. Имаме най-голямата река на Балканския полуостров, чиито два притока също са в нашето землище. Това е нещо, което би трябвало да стои в основата на всичките ни мисли за градската среда.
- Каква е оценката Ви за ландшафта на Пловдив като урбанист, познаващ в елементи и от години развиването на града?
- 20-те квадратни метра зеленина, планувани по норматив за популацията на Пловдив, действително липсват в градската среда. Иначе, видяно отвисоко и в Гугъл Maps, градът е зелен. По-зелен е от доста европейски градове.
- Къде се губи салдото?
- На фона на презастрояването на града през последните години зеленината не може да се наложи като приоритет. Навремето хората са изграждали крепостни стени, с цел да си пазят виталната среда. Но против парите няма нито трап, нито канара - те лазят и унищожават всичко, което не е в техните параметри. Все отново не е безнадеждно - градът зеленее. Но неговата зеленина е застрашена, тъй като целите на времето са други.
- Ако емблематичният кмет на Пловдив Божидар Здравков, направил най-вече за зелената система на града, би могъл да види в какво положение е тя през днешния ден, по какъв начин съгласно Вас би я коментирал?
- Всяко време и всеки кмет оставят следи в градската конструкция. Разбира се, най-големият измежду тях е Божидар Здравков. Преди него е Христо Данов, чието име, обещано на Дановия рид, в този момент всеобщо затриваме с турцизма Сахат тепе. Парикян също може да се сметне за един от положителните кметове във връзка с ландшафта. Всяко време си носи белезите. Ние сега навлизаме в едно IT Средновековие, в което публичният интерес е загърбен.
- Как гледате на концепцията на арх. Селенски междублоковите пространства в обособените региони на града да се употребяват като тип паркове?
- „ Тракия “ е един от последните добре озеленени региони в биографията на жилищните комплекси в България. Във всяка жилищна група там имаше парк. Отделно предвидихме „ Лаута “, който трябваше да се развие чак до бул. „ Освобождение “. Наистина, междублоковите пространства към този момент са един от капацитетите за всекидневен отдих и обществени контакти на пловдивчани. Но те не са предпазени, тъй като статутът им на частна общинска благосъстоятелност има неразбираеми параметри. Междувременно във всяка жилищна група в „ Тракия “ не се пускаше позволение за градеж, без да има проект за озеленяване. Всички тези групи имат подготвени проекти, които биха могли да се изровят и да се актуализират. За да се развие нещо в тях обаче, тези територии би трябвало да добият статут на обществена общинска благосъстоятелност с отреждане за озеленяване. И това не е невероятно - би трябвало единствено да се създадат актуализации на проектите.
Навремето територията беше обща и не можеха да се подхващат единични акции. Сега тази цялост на частната благосъстоятелност, колкото и да е добра, носи опасности за общите ползи. Но законът към момента дава благоприятни условия.
- Какви са те?
- Целият терен сред Коматево, Прослав и „ Беломорски “ се застроява на парче. А там трябваше да се направи общ застроителен проект, който да употребява член 16 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Той споделя, че в неурбанизирани територии може да се лишават безплатно до 25% от безусловно всеки парцел за публични потребности - транспортна и обществена инфраструктура, озеленяване, паркиране и така нататък За сметка на това всеки притежател получава регулационен проект за парцела си с всичко обезпечено в него.
За наслада, този член към момента съществува. Не се употребява, тъй като не е комфортен, а и една такава акция би заела много съществено административно обслужване. Това значи цялостна замяна на кадастралните и регистрационните номера - техническа работа, която ангажира чиновници на общините, а по едно и също време с това пречи на независимите капиталови начинания.
Член 16 обаче е единствената точка в Закон за устройство на територията, която действително обезпечава публичния интерес. Не е късно тя да се приложи и в Пловдив, където към момента има неурегулирани и незастроени терени.
- Какви би трябвало да са целите за развиване на ландшафтната среда в Пловдив?
- Най-важно съгласно мен е да се изявят реките. В последния соцплан, на който съм създател, беше заложено Марица да бъде като Елба в Дрезден. Притокът й - река Първенецка, да вземем за пример, която също е в витална градска среда, тече само в границите на речището си. А съставлява зона, която носи капацитет за отдих и атракции. Пясъчник пък живее напълно „ незаконно “ в градската територия. Добре е да мислим в тази посока. Хълмовете са другият приоритет. Те би трябвало да се запазят и да се озеленят по този начин, както тези положителни кметове са го създали. Имаме потребност и от огромни паркове. Не може регион „ Южен “, който към този момент надвишава 100 000 души население, да няма общ и наличен парк. Тук нямам поради градските междуквартални паркчета, а мащабите на Цар-Симеоновата градина. Тя е емблемата, която имам предвид, когато приказвам какъв би трябвало и може да бъде Пловдив от позиция на ландшафта - и като повърхност, и като темперамент и поддръжка. Друга такава зона към този момент няма.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ