(Anxiety (1894), Edvard Munch) Стрес Стресът е определян като фактор

(Anxiety (1894), Edvard Munch)

Стрес

Стресът е определян като фактор номер едно за прибързано остаряване и влошено здраве. Той е и главната причина за контракциите на силата. Всички знаем, че избрани типове стрес ни вредят, само че малко от нас си дават действителна сметка за вредите, които хроничният стрес нанася върху тялото, мозъка и духа ни. Едно е несъмнено, съвсем никой от нас не може да разпознава множеството по-фини признаци на напрежението.

Те от време на време са толкоз добре замаскирани: тревога, изменчиво въодушевление, нарушаване на съня, главоболие, стомашни неразположения, загуба на вкус, намалено либидо, отмалялост и заспалост, че напряко не би ни хрумнало да ги свържем с същинската им причина. Освен това, множеството от нас са толкоз привикнали да жонглират с всички задания в напрегнатия актуален живот, че освен не са наясно какъв брой уплашени са в действителност, само че даже и не позволяват, че точно стресът е повода за неналичието им на сила. Стресът ни отделя от единственото, което ни е нужно, с цел да накараме виталния поток в нашето тяло да тече леко и гладко: мъдростта на сърцето.

Ужасяващата истина е, че множеството хора са уплашени до краен лимит и не знаят по какъв начин да облекчат резултатите от напрежението върху всеки един аспект от живота си - физическото здраве, взаимоотношенията, творчеството и креативните умения или просто насладата от живота като цяло. За жал тези хора чакат и не подхващат нищо, до момента в който не стартират да изпитват голяма физическа болежка, а някои не го вършат даже тогава.

Не споделям, че няма потребен стрес. Има стрес, който е мотивиращ и подкрепящ, който ни кара да подхващаме положителни дейности по някакъв план или забранен проблем в живота ни, или пък ни дава тласък да свършим нещо. Тук обаче аз нямам поради сходни случаи. Това, което най-вече ме тревожи, тъй като го виждам толкоз постоянно в работата с клиентите ми, са фините, скрити признаци на хроничния стрес и метода, по който той се отразява на мисленето, възприятията и връзката ни с другите. Стресът блокира умеенето ни да сътворяваме, приветстваме и привличаме чудесни неща в живота си.

Когато сме уплашени, един постоянно срещан модел на държание е да насочим вниманието си към мозъка, с цел да намерим някакъв отдушник и да избягаме от възприятието на дискомфорт. И в действителност, на пръв взор това би било добър метод, само че в дълготраен проект тактиката е ужасна. Систематичното отбягване на напрежението ни прави невъзприемчиви към естествения ни човешки механизъм за справяне с него. Когато не обръщаме внимание на напрежението, той се усилва и пуска корени в тялото ни. Колкото повече го пренебрегваме, толкоз по-страшен става той и толкоз по-трудно се оправяме с него. Само си представете разликата сред изваждането на неотдавна засадено семе в земята и изтръгването на цялата коренова система на стогодишно дърво. Очевидно е, че ще е по-лесно да извадим семето. Затова очистването от напрежението би трябвало да се прави постоянно, с цел да пречистваме вътрешния си свят. Добра концепция е да стартираме със скоро засадените семена и след това да преминем към по-дълбоко ровене.

Един от най-явните образци за стрес, върху който не е работено, се следи при хората, които като че ли не могат да стоят на едно място. Те или ровят в храната си, или крачат нагоре-надолу, или потропват с пръсти по всяка повърхнина, която им попадне. И апропо, в случай че нещо от изброеното ви прозвучи познато, помнете, че това е хубаво! Не приказвам по този начин, с цел да ви смущавам или тъй като съм враждебно настроен; споделям го, тъй като на всяко нещо, което провокира мощна реакция у нас, си коства да се обърне внимание. Бързото оттегляне е предпазен механизъм. Това е методът на мозъка да каже: „ Не върви там, не задълбавай прекомерно в това, тъй като откритието няма да ти хареса “.

Именно тук е моментът обаче и ние не би трябвало да отстъпваме, а да навлезем във вътрешността и да открием какво в оня човек, обстановка или държание ни тревожи толкоз. Накрая ще открием, че не обстановката, индивида или държанието е това, което не харесваме, а смисъла, което му отдаваме.

Помнете, осъзнаването е първата стъпка в процеса на смяната. Колкото по-самоосъзнати ставаме, толкоз повече благоприятни условия сътворяваме да избираме своите реакции. Можем да изберем да живеем живота си на автопилот, без надзор над реакциите си и без да разбираме какво или даже чии стратегии дърпат конците ни. Другата опция е да решим да се освободим, с цел да живеем по-осъзнато и с по-тясна връзка със сърцето си. Тогава ние елементарно и естествено предизвикваме позитивните промени, които желаеме да се случат и които би трябвало да създадем, с цел да заживеем същински и щастливо.

Това ми припомня за едно мое друго прекарване, във Флорида. Тогава за първи път посещавах курс по холотропно дишане (ребъртинг) дружно с приятелката ми. Ребъртинг е характерен метод на дишане за освобождение на потиснати страсти, стрес и застояла сила в тялото. Крие Рецлър, приет британски експерт по холотропно дишане, го изяснява добре по следния метод: „ Ребъртинг е лековит развой, който ангажира мозъка, тялото и духа, с цел да се очистим от токсичните модели на живот и ни основава условия за нови, доста по-удовлетворяващи ни цели и решения. Основната процедура при ребъртинга е дихателна, а главната метафора е прераждането на личността посредством консолидиране на потиснати прекарвания.

Спомням си, че когато курсът стартира, се чудех дали това ще ми подейства. Не имах вяра. Тогава започнах да се концентрирам върху дишането си, което ме извади от мислите ми. След няколко минути с изненада открих, че ръцете ми са стиснати в пестник, тялото ми се свива от болежка, а от очите ми се стичат сълзи. След момент се свих като новородено и плачех. И всичко това от едно дишане! Беше удивително! Открих, че болката ми идва от потиснати страсти и сила. В продължение на години в тялото ми се беше натрупвало напрежение, слой върху слой.

Най-важната част от този катарзис беше осъзнаването, че любовта е единственото значимо нещо. Сякаш нищо друго нямаше значение, нищо, което някой беше споделил или направил, нищо, за което мислех или се пробвах да мисля. Единственото нещо, което облекчаваше болното ми тяло, моя свят и мен самия, беше любовта, любовта и грижата, предавани от останалите участници в курса и приятелката ми. Това беше чистата истина: когато всичко е казано и направено, нищо друго няма значение с изключение на любовта, любовта, която е налична посредством мъдростта на сърцето. Да, други неща също играят роля за това да се усещаме задоволени, само че както Робърт Хънтър пее: „ Без обич фантазията в никакъв случай няма да се сбъдне “. Това беше идващото от тези прекарвания, трансформирали живота ми.

Разберете, че когато сте под стрес, вие в действителност на някакво равнище сте вързани за него. То е като да държиш химикал в ръка - лишава сила и старания, само че след време, в случай че продължите да го държите, няма да го забелязвате толкоз и може би даже ще забравите за него, най-малко за малко. Същото е със напрежението и напрежението. Някакво събитие се случва в живота ви, тялото ви се свива като предпазен механизъм, само че на някакво равнище то към момента се държи за шока. А до момента в който шокът е там, тялото ви не е отворено, силата ви е лимитирана, а сърцето ви не може да се свърже с вродената си мъдрост. Интересно е да отбележим, че животните инстинктивно се усамотяват след травматично преживяване и треперят, с цел да се освободят от шока. Изглежда, има доста какво да научим от нашите другари, животните.

Избрано от: „ Мъдростта на сърцето “, Ръсел Фейнголд, изд. AMG-Publishing
Картина: Anxiety (1894), Edvard Munch, commons.wikimedia.org