Антикорупционният фонд съди КПКОНПИ в Страстбург за отказ на информация
Антикорупционния фонд (АКФ) е изпратил тъжба до Европейския съд по правата на индивида поради против българската антикорупционна комисия (КПКОНПИ) поради отхвърли ѝ да направи обществени решенията си за започване на производства за лишаване на нелегално добито имущество.
Екипът на АКФ стимулира жалбата си с " жестоко ограничаване на правото на достъп до информация от страна на КПКОНПИ, както и за несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение ".
Още през ноември 2022 година Административният съд в София постановява, че решенията на КПКОНПИ за започване на произвеждане по конфискация на имущество не могат да бъдат служебна загадка и задължи комисията да даде цялостен достъп до тях.
" Решенията на КПКОНПИ са значими, тъй като точно посредством тях може да се обясни какви инспекции са осъществени от държавния орган, откритите въз основа на тях обстоятелства, критериите и правните заключения, довели до формиране на правосъдно дело, мощно засягащо имуществената сфера на жителите ", прецизират от АКФ. Организацията напомня, че през ноември 2022 година съдът споделя, че актовете на комисията за започване на произвеждане по конфискация съставляват социална информация. Затова държавният орган е задължен да даде достъп до тях в 14-дневен период
Вместо да извърши правосъдното решение обаче комисията подава иск то да бъде оповестено за незначително и по този начин стопира административното произвеждане по даване на търсената от АКФ информация.
През март 2023 година съдът отхвърля претенцията на КПКОНПИ. Въпреки това обаче държавната комисия прибягва до процедурни трикове, с цел да забави разкриването на решенията си за лишаване на нелегално добито имущество. През април 2023 година КПКОНПИ апелира пред Върховния административен съд решението на долната правосъдна инстанция, като по този метод дейно забавя разкриването им с най-малко още една година, защото първото намерено правосъдно съвещание по делото е планувано за март 2024 година, споделят още от екипа на АКФ.
Така повече от 2 години след подаване на заявката за достъп до социална информация и повече от година и половина след влизане в действие на правосъдно решение, задължаващо КПКОНПИ да я даде, резултат още няма.
Според екипа на АКФ дейностите на КПКОНПИ съставляват очевидна корист с процесуални права. Постановени са решения, в които ясно е отсъдено, че желаната от АКФ информация е социална по своя темперамент и няма законови спънки за нейното даване. Налице е надделяващ публичен интерес да се разбере какво е наличието на решенията на КПКОНПИ за лишаване на нелегално добито имущество, какви са претекстовете им, каква методология употребяват.
Колкото повече комисията забавя даването на тези решения, толкоз повече се ускоряват подозренията, че управлението ѝ се опасява от публичната реакция при тяхното откриване, допълват от Антикорупциония фонд.
Екипът на АКФ добавя, че чакат решението на Европейски съд по правата на човека, защото става дума за дело от основен публичен интерес, при което залогът е да не се разрешава на институциите да бавят даването на значима за обществото обществена информация с процедурни трикове.
Екипът на АКФ стимулира жалбата си с " жестоко ограничаване на правото на достъп до информация от страна на КПКОНПИ, както и за несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение ".
Още през ноември 2022 година Административният съд в София постановява, че решенията на КПКОНПИ за започване на произвеждане по конфискация на имущество не могат да бъдат служебна загадка и задължи комисията да даде цялостен достъп до тях.
" Решенията на КПКОНПИ са значими, тъй като точно посредством тях може да се обясни какви инспекции са осъществени от държавния орган, откритите въз основа на тях обстоятелства, критериите и правните заключения, довели до формиране на правосъдно дело, мощно засягащо имуществената сфера на жителите ", прецизират от АКФ. Организацията напомня, че през ноември 2022 година съдът споделя, че актовете на комисията за започване на произвеждане по конфискация съставляват социална информация. Затова държавният орган е задължен да даде достъп до тях в 14-дневен период
Вместо да извърши правосъдното решение обаче комисията подава иск то да бъде оповестено за незначително и по този начин стопира административното произвеждане по даване на търсената от АКФ информация.
През март 2023 година съдът отхвърля претенцията на КПКОНПИ. Въпреки това обаче държавната комисия прибягва до процедурни трикове, с цел да забави разкриването на решенията си за лишаване на нелегално добито имущество. През април 2023 година КПКОНПИ апелира пред Върховния административен съд решението на долната правосъдна инстанция, като по този метод дейно забавя разкриването им с най-малко още една година, защото първото намерено правосъдно съвещание по делото е планувано за март 2024 година, споделят още от екипа на АКФ.
Така повече от 2 години след подаване на заявката за достъп до социална информация и повече от година и половина след влизане в действие на правосъдно решение, задължаващо КПКОНПИ да я даде, резултат още няма.
Според екипа на АКФ дейностите на КПКОНПИ съставляват очевидна корист с процесуални права. Постановени са решения, в които ясно е отсъдено, че желаната от АКФ информация е социална по своя темперамент и няма законови спънки за нейното даване. Налице е надделяващ публичен интерес да се разбере какво е наличието на решенията на КПКОНПИ за лишаване на нелегално добито имущество, какви са претекстовете им, каква методология употребяват.
Колкото повече комисията забавя даването на тези решения, толкоз повече се ускоряват подозренията, че управлението ѝ се опасява от публичната реакция при тяхното откриване, допълват от Антикорупциония фонд.
Екипът на АКФ добавя, че чакат решението на Европейски съд по правата на човека, защото става дума за дело от основен публичен интерес, при което залогът е да не се разрешава на институциите да бавят даването на значима за обществото обществена информация с процедурни трикове.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ