Антични златни рудници откриха край Созопол
Антични рудници за рандеман на злато бяха локализирани край Созопол от интердисциплинарен екип под управлението на археолога проф. доктор Иван Христов (НИМ), заяви профилираната медия.
След разбора на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан хълм и Алефо тайфа над полуостров Буджака към този момент е несъмнено – откритите рудници (рупи) и дребната скална изложба, изсечена в скалите на Шарлан хълм, са резултат от активност за рандеман на злато преди доста епохи. И въпреки всичко - преди какъв брой тъкмо?
По време на обходите на Шарлан хълм са разкрити и основите на постройка от елинистическата епоха; открити са още остатъци от дълга над 400 м оградна стена на източния скат, южна оградна стена с дължина към 150 м, основи на три здания на северозападния скат, три каменни могили. „ Очевидно в региона е съществувал значим комплекс. Ако успеем да потвърдим, че съответно елинистическата сграда на върха е била обвързвана по някакъв метод с рудника там, ще имаме сигурни репери за характерна рударска активност през III в. прочие Хр. “, разяснява проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този стадий той и другите експерти от изследването – геологът гл. ас. доктор Стефан Велев (СУ „ Св. Кл. Охридски “) и инж. Тотьо Ангелов („ Картпроект “), консултантите доцент доктор Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доцент доктор Даниела Стоянова (СУ „ Св. Кл. Охридски “) – позволяват рудни разработки преди и след тази дата.
Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан хълм, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На разнообразни места към тях са снимани отвали от рудни парчета. В скалите и в обособени блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с железни принадлежности човешка ръка.
Рудните разработки обгръщат повърхност от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „ Евротест-контрол “ ЕАД със средства на стратегия Инфрамат. Допълнителни проучвания са извършени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реституция на НИМ, тъй че не може да има никакво подозрение в заключенията на експертите, даже на този ранен стадий.
Интересен подробност е, че в миналото братя Шкорпил са обозначили Шарлан хълм с името „ Дракуса кале “. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „ дракус “ е производна на „ караконджул “ (демонично създание от фолклора). Това евентуално има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан хълм имало дълбоки пещери със прикрито „ огромно имане “, само че тези, които дръзнели да го потърсят, намирали единствено бърза гибел поради злите демони, „ пазачи “ на съкровището.
Разбира се, актуалните откриватели знаят, че в геоложко отношение Шарлан хълм попада в Източносредногорската магматична област, че за региона са присъщи голям брой медни, златни и полиметални залежи. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е построен най-вече от вторични кварцити. В няколко образеца, открити от геолози от предишни години, наличието на злато е над 0.03 г/т.
Аргументираните доказателства за съществуването на антична рударска активност включват съществуването на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подобаващи разломни зони за локализирането на златни жили. Но въпреки да е от дълго време известно, че в региона има голям брой медни и полиметални залежи, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преправка минерали, даже самородни метали, до момента липсваха
След разбора на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан хълм и Алефо тайфа над полуостров Буджака към този момент е несъмнено – откритите рудници (рупи) и дребната скална изложба, изсечена в скалите на Шарлан хълм, са резултат от активност за рандеман на злато преди доста епохи. И въпреки всичко - преди какъв брой тъкмо?
По време на обходите на Шарлан хълм са разкрити и основите на постройка от елинистическата епоха; открити са още остатъци от дълга над 400 м оградна стена на източния скат, южна оградна стена с дължина към 150 м, основи на три здания на северозападния скат, три каменни могили. „ Очевидно в региона е съществувал значим комплекс. Ако успеем да потвърдим, че съответно елинистическата сграда на върха е била обвързвана по някакъв метод с рудника там, ще имаме сигурни репери за характерна рударска активност през III в. прочие Хр. “, разяснява проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този стадий той и другите експерти от изследването – геологът гл. ас. доктор Стефан Велев (СУ „ Св. Кл. Охридски “) и инж. Тотьо Ангелов („ Картпроект “), консултантите доцент доктор Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доцент доктор Даниела Стоянова (СУ „ Св. Кл. Охридски “) – позволяват рудни разработки преди и след тази дата.
Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан хълм, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На разнообразни места към тях са снимани отвали от рудни парчета. В скалите и в обособени блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с железни принадлежности човешка ръка.
Рудните разработки обгръщат повърхност от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „ Евротест-контрол “ ЕАД със средства на стратегия Инфрамат. Допълнителни проучвания са извършени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реституция на НИМ, тъй че не може да има никакво подозрение в заключенията на експертите, даже на този ранен стадий.
Интересен подробност е, че в миналото братя Шкорпил са обозначили Шарлан хълм с името „ Дракуса кале “. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „ дракус “ е производна на „ караконджул “ (демонично създание от фолклора). Това евентуално има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан хълм имало дълбоки пещери със прикрито „ огромно имане “, само че тези, които дръзнели да го потърсят, намирали единствено бърза гибел поради злите демони, „ пазачи “ на съкровището.
Разбира се, актуалните откриватели знаят, че в геоложко отношение Шарлан хълм попада в Източносредногорската магматична област, че за региона са присъщи голям брой медни, златни и полиметални залежи. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е построен най-вече от вторични кварцити. В няколко образеца, открити от геолози от предишни години, наличието на злато е над 0.03 г/т.
Аргументираните доказателства за съществуването на антична рударска активност включват съществуването на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подобаващи разломни зони за локализирането на златни жили. Но въпреки да е от дълго време известно, че в региона има голям брой медни и полиметални залежи, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преправка минерали, даже самородни метали, до момента липсваха
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ