Как Хитлер слага ръка върху Австрия
Аншлусът става трамплин за войските на Райха към Чехословакия След края на войната страната си връща териториите, само че в нея е натрапен окупационен режим
На 12 март се навършват 83 години от присъединението през 1938 година на Република Австрия към Третия райх, известно още като " аншлус " (в превод от немски - свързване, привързване, съединяване). Самият акт е извършен безкръвно, като навлезлите на австрийска територия военни немски подразделения са посрещнати тържествено с цветя, почести и доброволно вдъхновение на локалното население. Но, с цел да се схванат тези реакции, а също по този начин и с цел да се осъзнае политическото измерение на аншлуса е належащо да се напомнят някои предшестващи събития от австрийската история.На 11 ноември 1918 година последният крал на Австро-Унгария Карл I Хабсбург, притиснат от провалянето на империята в Първата международна война, афишира абдикацията си. На идващия ден Райхсратът прогласява
основаването на Република Немска Австрия
В същия документ е записано, че страната е демократична република и се явява част от Германия. На 22 ноември Националната асамблея публично прогласява, че всички региони, обитаеми с немци се подчиняват на Германия. Но, Антантата в ролята си на победител във войната се афишира срещу такова обединяване и след това на 10 септември 1919 година канцлерът Карл Ренер подписва Сен-Жерменския кротичък контракт, с който името на републиката се трансформира от Немска Австрия на Австрия и всевъзможни опити за обединяване с Германия са неразрешени. На 21 октомври договорът е утвърден от Националното заседание на Австрия и влиза в действие. Отделно от това, във Версайския контракт, който Германия подписва с страните победителки, съществува точка, която не разрешава обединяване с други страни и присъединение на територии. С тези промени стартира епохата на Първата Австрийска република, просъществувала до 1938 година На идната година е призната конституция, която прогласява новата страна за демократическа парламентарна република. Водеща политическа мощ в страната става Христиан-социалната партия, която ръководи няколко мандата. Но, все пак политическата и обществена непоклатимост са много нежни като основна роля за нестихващите стачки и безредици имат военизираните политически организации - лявата " Републикански съюз за защита " и дясната " Съюз за отбрана на родината ". Кулминация на опълчването е Юлското въстание от 1927 година, при потушаването на което са
убити повече от 80 души
Въпреки подхванатите от управляващите ограничения ескалацията на насилието не престава до идването на власт на Енгелберт Долфус. След поредност спорове огромна част от политическите партии и организации, а също по този начин и профсъюзи са неразрешени. Канцлерът Долфус на практика вкарва еднопартийно дясно ръководство, законодателно укрепено в новата Майска конституция призната през 1934 година от на практика последният парламент на първата Австрийска република. В документа има много неща заимствани от немската и италианските конституции, като да вземем за пример се отстранява формулировката " демократична република " и се одобряват тези за " съсловна страна ". Управлението на Долфус във външнополитически проект се характеризира със доближаване с Италия и противостояние на опитите на Германия за доближаване и вероятно обединяване. Бенито Мусолини, преследвайки италианските външнополитически цели подсигурява независимостта на Австрия в подмяна на осъществяваните профашистки промени от страна на Долфус. Въпреки това, австрийските нацисти, поддържани от Берлин, стартират широкомащабен гнет и саботажи, изкарвайки от строя електроцентрали, жп инфраструктура, административни институции, а също и принуждение и убийства на продържавни деятели и политици. На 25 юли 1934 година към 200 членове на Секретен сътрудник (пристигнали незаконно предходните седмици) преоблечени в австрийска военна униформа водени от Артур Зайс-Инкварт, Одило Глобочник и Ернст Калтенбрунер атакуват федералната канцелария. При опит да избяга канцлерът
Долфус е ранен смъртоносно в гърлото
Нападателите се пробват да го принудят да подпише предаването на властта на нациста Антон Ринтелен, само че Долфус отхвърля и нападателите го оставят да почине от загуба на кръв. В същото време държавните сили, водени от министъра на правораздаването Курт декор Шушниг, съумяват да пречупят съпротивата на заговорниците. Мусолини, който има контракт с Австрия незабавно изпраща на границата четири моторизирани дивизии подготвени незабавно да влязат в страната, с цел да поддържат конституционния ред. При по този начин създалата се обстановка Хитлер се отхвърля от проектите си за присъединение на Австрия към Германия. След гибелта на Долфус властта минава в ръцете на заместника му - Курт декор Шушниг. В идващите години австрийското държавно управление се намира под все по-засилващ се немски напън, като обстановката се утежнява вследствие доближаването на Мусолини с Адолф Хитлер. На 11 юли 1936г. Шушниг е заставен да подписа с държавното управление на Германия така наречен " Юлско съглашение ". В сходство с клаузите му затворените нацисти са помилвани и освободени, като някои от тях след това са назначени на държавни постове - да вземем за пример Артур Зайс-Инкварт става член на Държавния съвет. В отговор Германия анулира налога " Бариера 1000 марки ", взиман от пътуващите към Австрия немски туристи и който мощно е влияел на австрийския туризъм. През идната година на нацистите е позволено да влязат в Отечествения фронт, макар че публично партията е неразрешена. Така националсоциалистите получават легално прикритие за активността си. На 12 февруари 1938 година Шушниг и Хитлер подписват Берхтесгаденското съглашение съгласно което на националсоциалистите се позволява свободно да се занимават с политическа активност, а Зайс-Инкварт е назначен за министър на вътрешните работи и сигурност. По същото време Хитлер към този момент се е сдобил със единодушието на Мусолини и намерено декларира желанията си за присъединение на Австрия към Райха. За да избегне война с немците
Шушниг инициира референдум
по въпроса, надявайки се по този метод да запази суверенинета на Австрия. Опасявайки се от сходна развръзка, Хитлер активизира 8-ма войска подготвена за нахлуване на Австрия. На 10 март фюрерът подрежда на Зайс-Инкварт да сложи ултиматум на канцлера и да активизира всички нацисти в Австрия. На идващия ден Херман Гьоринг в телефонен диалог с Шушниг препотвърждава ултиматума. Вечерта на 11 март австрийският канцлер анулира плебисцита, подава оставка и предава властта на Зайс-Инкварт. В радиообръщение към австрийския народ Шушниг афишира оставката си и заповядва на армията при положение на немско нахлуване да не влизат в бойни дейности. Президентът на Австрия (пост с лимитирани държавни функции) Вилелм Миклас отхвърля да разпореди на Зайс-Инкварт да сформира държавно управление и предлага поста канцлер на други трима политици, само че те изрично отхвърлят. В 23,15 часа Миклас капитулира. По заповед на Гьоринг е написана депеша с молба за изпращане на немски войски в Австрия, която австрийското държавно управление изпраща от името на Зайс-Инкварт. Парадоксалното е, че самият Инкварт научава за телеграмата след изпращането и?!На 11 против 12 март според авансово направения проект немските войски, вече съсредоточени на границата, влизат на територията на Австрия. Германските войски окичени с австрийски и немски флагове минават в церемониален церемониал границите, като бариерите са
вдигнати по едно и също време от немски и австрийски бойци
В 4 часа сутринта като пръв представител на нацисткото държавно управление във Виена влиза Хайнрих Химлер, съпровождан от Рудолф Хес и Валтер Шеленберг. Веднага е задържан последният канцлер Шушниг и не след дълго е изпратен в концлагер, където оцелява до края на войната.На 12 март Хитлер триумфално стъпва още веднъж на австрийска земя, минавайки на път за Виена през родния си град Браунау. Първото обществено изявление на фюрера е на балкона на кметството в Линц пред голяма аплодираща го навалица. На 13 март в 19 часа съпроводен от шефа на Върховното главнокомандване на въоръжените сили на Германия Вилхелм Кайтел, Хитлер тържествено влиза във Виена. Същия ден е обнародван " Законът за съединението на Австрия с Германската империя ", според който Австрия става една от " земите на Германската империя " и от този момент стартира да се назовава " Остмарк ".На 10 април в Австрия и Германия са извършени референдуми за аншлуса с изборна интензивност над 99%. Естествено и двата плебисцита приключват с позитивни резултати. Американският публицист Уилям Ширър, следил референдума в Австрия разказва по следния метод настроенията на австрийците: " Беше ясно, че болшинството от австрийците които на 13 март биха споделили на Шушниг " да ", на 10 април ще кажат " да " и на Хитлер. Много от тях имаха вяра, че съюз с Германия, дори и нацистки е неминуем и нужен на Австрия, тъй като тя не може да просъществува дълго сама, а единствено в състава на немския райх. " В резултат на аншлуса територията на Германия се усилва с 17%, а популацията с 10%. В състава на Вермахта са включени 6 образувани в Австрия нови дивизии. Присъединявайки Австрия, Хитлер получава стратегически плацдарм за завоюването на Чехословакия и по-нататъшното нахлуване в Югоизточна Европа и на Балканите. В хода на Втората международна война страните съюзнички в антихитлеристката коалиция взимат решение за отменяне на аншлуса, заявено в Московската декларация от 1943 година В същата декларация се приказва за " възобновена свободна и самостоятелна Австрия ", като по едно и също време с това
тя не се освобождава от отговорност
за присъединяване си във войната на страната на хитлеристка Германия. След края на войната Австрия е отделена от Германия като й се връщат всички влизащи по-рано в състава й територии, само че в нея е натрапен окупационен режим. В сходство със Съглашението за надзор над Австрия, страната е разграничена на зони, в които са настанени окупационни войски на четирите страни победителки, като контролът продължава доникъде на 50-те години на 20 век. На 15 май 1955 година е подписан Държавен контракт за възобновяване на самостоятелна и демократична Австрия. Той е парафиран от съдружниците от една страна и австрийското държавно управление от друга. Няколко месеца по-късно на 26 октомври същата година е призната и Декларацията за неутралитета на Австрия.
На 12 март се навършват 83 години от присъединението през 1938 година на Република Австрия към Третия райх, известно още като " аншлус " (в превод от немски - свързване, привързване, съединяване). Самият акт е извършен безкръвно, като навлезлите на австрийска територия военни немски подразделения са посрещнати тържествено с цветя, почести и доброволно вдъхновение на локалното население. Но, с цел да се схванат тези реакции, а също по този начин и с цел да се осъзнае политическото измерение на аншлуса е належащо да се напомнят някои предшестващи събития от австрийската история.На 11 ноември 1918 година последният крал на Австро-Унгария Карл I Хабсбург, притиснат от провалянето на империята в Първата международна война, афишира абдикацията си. На идващия ден Райхсратът прогласява основаването на Република Немска Австрия
В същия документ е записано, че страната е демократична република и се явява част от Германия. На 22 ноември Националната асамблея публично прогласява, че всички региони, обитаеми с немци се подчиняват на Германия. Но, Антантата в ролята си на победител във войната се афишира срещу такова обединяване и след това на 10 септември 1919 година канцлерът Карл Ренер подписва Сен-Жерменския кротичък контракт, с който името на републиката се трансформира от Немска Австрия на Австрия и всевъзможни опити за обединяване с Германия са неразрешени. На 21 октомври договорът е утвърден от Националното заседание на Австрия и влиза в действие. Отделно от това, във Версайския контракт, който Германия подписва с страните победителки, съществува точка, която не разрешава обединяване с други страни и присъединение на територии. С тези промени стартира епохата на Първата Австрийска република, просъществувала до 1938 година На идната година е призната конституция, която прогласява новата страна за демократическа парламентарна република. Водеща политическа мощ в страната става Христиан-социалната партия, която ръководи няколко мандата. Но, все пак политическата и обществена непоклатимост са много нежни като основна роля за нестихващите стачки и безредици имат военизираните политически организации - лявата " Републикански съюз за защита " и дясната " Съюз за отбрана на родината ". Кулминация на опълчването е Юлското въстание от 1927 година, при потушаването на което са
убити повече от 80 души
Въпреки подхванатите от управляващите ограничения ескалацията на насилието не престава до идването на власт на Енгелберт Долфус. След поредност спорове огромна част от политическите партии и организации, а също по този начин и профсъюзи са неразрешени. Канцлерът Долфус на практика вкарва еднопартийно дясно ръководство, законодателно укрепено в новата Майска конституция призната през 1934 година от на практика последният парламент на първата Австрийска република. В документа има много неща заимствани от немската и италианските конституции, като да вземем за пример се отстранява формулировката " демократична република " и се одобряват тези за " съсловна страна ". Управлението на Долфус във външнополитически проект се характеризира със доближаване с Италия и противостояние на опитите на Германия за доближаване и вероятно обединяване. Бенито Мусолини, преследвайки италианските външнополитически цели подсигурява независимостта на Австрия в подмяна на осъществяваните профашистки промени от страна на Долфус. Въпреки това, австрийските нацисти, поддържани от Берлин, стартират широкомащабен гнет и саботажи, изкарвайки от строя електроцентрали, жп инфраструктура, административни институции, а също и принуждение и убийства на продържавни деятели и политици. На 25 юли 1934 година към 200 членове на Секретен сътрудник (пристигнали незаконно предходните седмици) преоблечени в австрийска военна униформа водени от Артур Зайс-Инкварт, Одило Глобочник и Ернст Калтенбрунер атакуват федералната канцелария. При опит да избяга канцлерът
Долфус е ранен смъртоносно в гърлото
Нападателите се пробват да го принудят да подпише предаването на властта на нациста Антон Ринтелен, само че Долфус отхвърля и нападателите го оставят да почине от загуба на кръв. В същото време държавните сили, водени от министъра на правораздаването Курт декор Шушниг, съумяват да пречупят съпротивата на заговорниците. Мусолини, който има контракт с Австрия незабавно изпраща на границата четири моторизирани дивизии подготвени незабавно да влязат в страната, с цел да поддържат конституционния ред. При по този начин създалата се обстановка Хитлер се отхвърля от проектите си за присъединение на Австрия към Германия. След гибелта на Долфус властта минава в ръцете на заместника му - Курт декор Шушниг. В идващите години австрийското държавно управление се намира под все по-засилващ се немски напън, като обстановката се утежнява вследствие доближаването на Мусолини с Адолф Хитлер. На 11 юли 1936г. Шушниг е заставен да подписа с държавното управление на Германия така наречен " Юлско съглашение ". В сходство с клаузите му затворените нацисти са помилвани и освободени, като някои от тях след това са назначени на държавни постове - да вземем за пример Артур Зайс-Инкварт става член на Държавния съвет. В отговор Германия анулира налога " Бариера 1000 марки ", взиман от пътуващите към Австрия немски туристи и който мощно е влияел на австрийския туризъм. През идната година на нацистите е позволено да влязат в Отечествения фронт, макар че публично партията е неразрешена. Така националсоциалистите получават легално прикритие за активността си. На 12 февруари 1938 година Шушниг и Хитлер подписват Берхтесгаденското съглашение съгласно което на националсоциалистите се позволява свободно да се занимават с политическа активност, а Зайс-Инкварт е назначен за министър на вътрешните работи и сигурност. По същото време Хитлер към този момент се е сдобил със единодушието на Мусолини и намерено декларира желанията си за присъединение на Австрия към Райха. За да избегне война с немците
Шушниг инициира референдум по въпроса, надявайки се по този метод да запази суверенинета на Австрия. Опасявайки се от сходна развръзка, Хитлер активизира 8-ма войска подготвена за нахлуване на Австрия. На 10 март фюрерът подрежда на Зайс-Инкварт да сложи ултиматум на канцлера и да активизира всички нацисти в Австрия. На идващия ден Херман Гьоринг в телефонен диалог с Шушниг препотвърждава ултиматума. Вечерта на 11 март австрийският канцлер анулира плебисцита, подава оставка и предава властта на Зайс-Инкварт. В радиообръщение към австрийския народ Шушниг афишира оставката си и заповядва на армията при положение на немско нахлуване да не влизат в бойни дейности. Президентът на Австрия (пост с лимитирани държавни функции) Вилелм Миклас отхвърля да разпореди на Зайс-Инкварт да сформира държавно управление и предлага поста канцлер на други трима политици, само че те изрично отхвърлят. В 23,15 часа Миклас капитулира. По заповед на Гьоринг е написана депеша с молба за изпращане на немски войски в Австрия, която австрийското държавно управление изпраща от името на Зайс-Инкварт. Парадоксалното е, че самият Инкварт научава за телеграмата след изпращането и?!На 11 против 12 март според авансово направения проект немските войски, вече съсредоточени на границата, влизат на територията на Австрия. Германските войски окичени с австрийски и немски флагове минават в церемониален церемониал границите, като бариерите са
вдигнати по едно и също време от немски и австрийски бойци
В 4 часа сутринта като пръв представител на нацисткото държавно управление във Виена влиза Хайнрих Химлер, съпровождан от Рудолф Хес и Валтер Шеленберг. Веднага е задържан последният канцлер Шушниг и не след дълго е изпратен в концлагер, където оцелява до края на войната.На 12 март Хитлер триумфално стъпва още веднъж на австрийска земя, минавайки на път за Виена през родния си град Браунау. Първото обществено изявление на фюрера е на балкона на кметството в Линц пред голяма аплодираща го навалица. На 13 март в 19 часа съпроводен от шефа на Върховното главнокомандване на въоръжените сили на Германия Вилхелм Кайтел, Хитлер тържествено влиза във Виена. Същия ден е обнародван " Законът за съединението на Австрия с Германската империя ", според който Австрия става една от " земите на Германската империя " и от този момент стартира да се назовава " Остмарк ".На 10 април в Австрия и Германия са извършени референдуми за аншлуса с изборна интензивност над 99%. Естествено и двата плебисцита приключват с позитивни резултати. Американският публицист Уилям Ширър, следил референдума в Австрия разказва по следния метод настроенията на австрийците: " Беше ясно, че болшинството от австрийците които на 13 март биха споделили на Шушниг " да ", на 10 април ще кажат " да " и на Хитлер. Много от тях имаха вяра, че съюз с Германия, дори и нацистки е неминуем и нужен на Австрия, тъй като тя не може да просъществува дълго сама, а единствено в състава на немския райх. " В резултат на аншлуса територията на Германия се усилва с 17%, а популацията с 10%. В състава на Вермахта са включени 6 образувани в Австрия нови дивизии. Присъединявайки Австрия, Хитлер получава стратегически плацдарм за завоюването на Чехословакия и по-нататъшното нахлуване в Югоизточна Европа и на Балканите. В хода на Втората международна война страните съюзнички в антихитлеристката коалиция взимат решение за отменяне на аншлуса, заявено в Московската декларация от 1943 година В същата декларация се приказва за " възобновена свободна и самостоятелна Австрия ", като по едно и също време с това
тя не се освобождава от отговорност
за присъединяване си във войната на страната на хитлеристка Германия. След края на войната Австрия е отделена от Германия като й се връщат всички влизащи по-рано в състава й територии, само че в нея е натрапен окупационен режим. В сходство със Съглашението за надзор над Австрия, страната е разграничена на зони, в които са настанени окупационни войски на четирите страни победителки, като контролът продължава доникъде на 50-те години на 20 век. На 15 май 1955 година е подписан Държавен контракт за възобновяване на самостоятелна и демократична Австрия. Той е парафиран от съдружниците от една страна и австрийското държавно управление от друга. Няколко месеца по-късно на 26 октомври същата година е призната и Декларацията за неутралитета на Австрия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ