Как Калина Константинова излъга за пазарния дял на „Български пощи“ и защо?
Анализ на Иван Михайлов за
Вицепремиерът по дейно ръководство Калина Константинова съобщи през днешния ден на конференция за блокадата на „ Български пощи “ повече от две седмици, че „ държавната компания е с под 2% пазарен дял за куриерските услуги, макар обстоятелството, че има 6 пъти по-голяма мрежа от водача в този сегмент “. Това бе претекстът за кавга с управлението на пощите. Дали това е правилно? Не е неприятно дамата, представяна като специалист по осведомителна сигурност, пристигнала от частна компания с 400 000 лв. загуби, първо да ревизира и след това да приказва. Но това е типично за ръководството на „ смяната “ и нейният патрон и другар Кирил Петков.
Каква е истината?
Комисията за контролиране на съобщенията-КРС показва всяка година отчет за разбора на пощенските услуги в България.
Според него през 2020 година общият размер на пощенския пазар се дефинира главно от приходите от куриерските услуги, чиито условен дял доближава 87,9 % от общите осъществени доходи. В едногодишен интервал се следи растеж в приходите от куриерски услуги, които нарастват, както в безусловно (с 25%), по този начин и в релативно изражение (с 8,8 процентни пункта) по отношение на 2019 година
Второ място с условен дял (от 4,9%) в общите доходи заемат приходите от пощенски колета за страната и чужбина. Тенденцията на годишно понижение на приходите от тези колета продължава и през 2020 година, като по отношение на 2019 година относителният им дял в общия размер на пазара е понижен с 1,9 процентни пункта, а в безспорна стойност понижението е с 18,6%.
През 2020 година наклонността на растеж на пощенските пратки се трансформира, като в едногодишен интервал се следи доста понижение от 75% в безусловно изражение на приходите от тези колета. В резултат делът на приходите от пощенски пратки заема трето място в общия размер на пазара, като се следи понижение в релативно изражение (с 6,8процентни пункта) по отношение на 2019 година
Според данните на КРС за пазарния дял на тези услуги водач е „ Еконт “ с 31 % през 2018, 32,5%-2019 и 39,7% през 2020 година. Следват „ Спиди “ със 25,% през 2018 и 27% през 2020 година и „ Български пощи “, чийто дял през тези три години пада от 12,3% през 2018 година, през 10% през 2019 година до 7,5% през 2020 година. Това очевадно е друго от изказванията на Константинова.
2% дял, за които тя приказва са за така наречен НПУ (Нетипични пощенски услуги.п.с. куриерски услуги) и те са отразени в отчета на КРС. Само, че съгласно него при „ Български пощи “ това е възходяща наклонност, макар, че държавната компания не предлага куриерски услуги, през 2018 година делът им в този сегмент е бил 1,6% и се качва до 2%. Там към този момент монополист с 42,4% за 2020 година е „ Еконт “, компанията на министъра на превоза Николай Събев, който до неотдавна бе принципал на държавния си съперник.
Нещо повече. Съвсем „ инцидентно “ дни след прекачване на „ Български пощи “ ЕАД към Калина Константинова се случи „ хакерската офанзива “ против държавната компания, поради която тя е парализирана и досега. Веднага по-късно „ Еконт “ удължава с два часа работното време на офисите си, а чиновници на „ Български пощи “ препращат недоволните си клиенти към частната компания.
След като „ Еконт “ има през 2021 година 42,4% пазарен дял в куриерските услуги, дали след офанзивата против държавната поща към този момент не се е сдобила с над 50% дял от пазара? И то във времето когато босът на частните куриери е министър на превоза и известията? Остава да забележим. Но не би трябвало ли Комисията за защита на конкуренцията и прокуратурата да ревизират „ Еконт “ за монополно състояние на пазара?
На конференцията за офанзивата против „ Български пощи “ приказва IT-специалистът Васил Величков, показан като консултант на вицепремиера Константинова.
Бизнес-ангелът на пощите
Паметливи хора напомнят, че Величков към този момент бе консултант на различен вицепремиер-Румяна Бъчварова в кабинета на Борисов-2. Той съветваше Бъчварова по електронното ръководство на страната. Друг консултант на Бъчварова бе…Калина Константинова, която отговаряше за административната промяна. Всъщност Величков цъфва в Министерски съвет още като консултант по електронно ръководство на вицепремиера в служебното държавно управление на Георги Близнашки Илияна Цанова.
Сега двамата изясняват по какъв начин страната 12 години е изоставила „ Български пощи “ ЕАД, по какъв начин била подценена киберзащитата и така нататък Какво ли са правили Величков, от кръга „ Капитал “ и именуван там бизнес-ангел!?? и Калина Константинова като съветници на заплата? Остава да гадаем.
Преди да стане министерски консултант той е промотиран от „ Капитал “ като „ член и на мрежата на българските бизнес-ангели, наставник и член на комисията по селекция на планове към фонда за ранно рисково вложение Eleven, който интензивно влага и подкрепя започващи софтуерни компании, които се стремят към световния пазар на новаторски артикули и услуги “.
Името на Васил Величков нашумя при абсурда със системата за инцидентно систематизиране на каузи в правосъдната система. През 2020 г прокуратурата извърши претърсвания и изземвания от офиса на компания „ Смарт Системс 2010 “, внедрила през 2015 година Системата под натиска на тогавашния правосъден министър Христо Иванов и съветника Величков.
Акцията на прокуратурата бе поради подозрения, че разпределението на делата може да бъде манипулирано и след осъществен одит на сигурността на системата, Висш съдебен съвет одобри решение за преустановяване на контракта и за направата на нова система за систематизиране на делата.
Прокуратурата образува досъдебно произвеждане по случая, откакто бе сезирана от шестима членове на Висш съдебен съвет. По делото свидетелствуване дадоха някогашният правосъден министър Христо Иванов и Васил Величков, изиграли основна роля в края на 2014 година по промяната система за инцидентно систематизиране на делата.
Същият „ бизнес-ангел “ опита като консултант по електронно ръководство на Бъчварова да насочи над 300 млн. лв. за това, посредством така наречен Пътна карта към „ верните компании “ от Кръга „ Капитал “ на Иво Прокопиев по обява на „ Труд “ от 2015 година. Според проекта на Васил Величков посредством неговата „ пътна карта “ до 2020 година България трябваше да настигне Естония, която е водач в електронното ръководство в европейски мащаб. Резултатът е прочут. Това не пречи Величков и Константинова да плюят по „ ръководството на ГЕРБ през последните 12 години “, като че ли не са били част от него.
Според изявления в медиите Васил Величков през 2008 година е взел 5 милиона лв. за елементарна поддръжка на компютрите на Агенцията по вписвания, а помните какво се случи с тях през 2018 година и какво храчене падна тогава, за разлика от сегашната история с „ Български пощи “.
През 2011 година, когато не съумява да възобнови контракта си с Агенцията по вписвания, Величков афишира банкрут. Той е съучастник и бизнес сътрудник с Димитър Чохаджиев, за малко зам.-министър на стопанската система през 2012 година.
Чохаджиев се оказва горделив притежател на три влога от над 3,8 млн. евро, един депозит от 363 000 лв. и един от 1500 $, а брачната половинка му има над 220 000 евро във банкрутиралата КТБ. Двамата имат обща компания „ Грамма “
Лансирането на дуото Величков – Чохаджиев стартира още през 2001 година, когато във в. “Капитал” се появява етюд, в който първите стъпки на двамата в бизнеса е съпоставен с “исторически подвиг”.
С Величков е обвързван с още един огромен скандал. Според въпроси заложени от Канал 3 през 2015 година до Министерство на вътрешните работи излиза наяве, че той май няма тапия за висше обучение. Той се озова в Министерски съвет като консултант на служебния вицепремиер Илиана Цанова. А във визитката си тогава оповестява, че е приключил Националната природо-математическа гимназия с профил „ Математика и информатика “, след което учи в УНСС. Дали обаче има тапия за приключено висше обучение, остава мистерия и до през днешния ден.
Вицепремиерът по дейно ръководство Калина Константинова съобщи през днешния ден на конференция за блокадата на „ Български пощи “ повече от две седмици, че „ държавната компания е с под 2% пазарен дял за куриерските услуги, макар обстоятелството, че има 6 пъти по-голяма мрежа от водача в този сегмент “. Това бе претекстът за кавга с управлението на пощите. Дали това е правилно? Не е неприятно дамата, представяна като специалист по осведомителна сигурност, пристигнала от частна компания с 400 000 лв. загуби, първо да ревизира и след това да приказва. Но това е типично за ръководството на „ смяната “ и нейният патрон и другар Кирил Петков.
Каква е истината?
Комисията за контролиране на съобщенията-КРС показва всяка година отчет за разбора на пощенските услуги в България.
Според него през 2020 година общият размер на пощенския пазар се дефинира главно от приходите от куриерските услуги, чиито условен дял доближава 87,9 % от общите осъществени доходи. В едногодишен интервал се следи растеж в приходите от куриерски услуги, които нарастват, както в безусловно (с 25%), по този начин и в релативно изражение (с 8,8 процентни пункта) по отношение на 2019 година
Второ място с условен дял (от 4,9%) в общите доходи заемат приходите от пощенски колета за страната и чужбина. Тенденцията на годишно понижение на приходите от тези колета продължава и през 2020 година, като по отношение на 2019 година относителният им дял в общия размер на пазара е понижен с 1,9 процентни пункта, а в безспорна стойност понижението е с 18,6%.
През 2020 година наклонността на растеж на пощенските пратки се трансформира, като в едногодишен интервал се следи доста понижение от 75% в безусловно изражение на приходите от тези колета. В резултат делът на приходите от пощенски пратки заема трето място в общия размер на пазара, като се следи понижение в релативно изражение (с 6,8процентни пункта) по отношение на 2019 година
Според данните на КРС за пазарния дял на тези услуги водач е „ Еконт “ с 31 % през 2018, 32,5%-2019 и 39,7% през 2020 година. Следват „ Спиди “ със 25,% през 2018 и 27% през 2020 година и „ Български пощи “, чийто дял през тези три години пада от 12,3% през 2018 година, през 10% през 2019 година до 7,5% през 2020 година. Това очевадно е друго от изказванията на Константинова.
2% дял, за които тя приказва са за така наречен НПУ (Нетипични пощенски услуги.п.с. куриерски услуги) и те са отразени в отчета на КРС. Само, че съгласно него при „ Български пощи “ това е възходяща наклонност, макар, че държавната компания не предлага куриерски услуги, през 2018 година делът им в този сегмент е бил 1,6% и се качва до 2%. Там към този момент монополист с 42,4% за 2020 година е „ Еконт “, компанията на министъра на превоза Николай Събев, който до неотдавна бе принципал на държавния си съперник.
Нещо повече. Съвсем „ инцидентно “ дни след прекачване на „ Български пощи “ ЕАД към Калина Константинова се случи „ хакерската офанзива “ против държавната компания, поради която тя е парализирана и досега. Веднага по-късно „ Еконт “ удължава с два часа работното време на офисите си, а чиновници на „ Български пощи “ препращат недоволните си клиенти към частната компания.
След като „ Еконт “ има през 2021 година 42,4% пазарен дял в куриерските услуги, дали след офанзивата против държавната поща към този момент не се е сдобила с над 50% дял от пазара? И то във времето когато босът на частните куриери е министър на превоза и известията? Остава да забележим. Но не би трябвало ли Комисията за защита на конкуренцията и прокуратурата да ревизират „ Еконт “ за монополно състояние на пазара?
На конференцията за офанзивата против „ Български пощи “ приказва IT-специалистът Васил Величков, показан като консултант на вицепремиера Константинова.
Бизнес-ангелът на пощите
Паметливи хора напомнят, че Величков към този момент бе консултант на различен вицепремиер-Румяна Бъчварова в кабинета на Борисов-2. Той съветваше Бъчварова по електронното ръководство на страната. Друг консултант на Бъчварова бе…Калина Константинова, която отговаряше за административната промяна. Всъщност Величков цъфва в Министерски съвет още като консултант по електронно ръководство на вицепремиера в служебното държавно управление на Георги Близнашки Илияна Цанова.
Сега двамата изясняват по какъв начин страната 12 години е изоставила „ Български пощи “ ЕАД, по какъв начин била подценена киберзащитата и така нататък Какво ли са правили Величков, от кръга „ Капитал “ и именуван там бизнес-ангел!?? и Калина Константинова като съветници на заплата? Остава да гадаем.
Преди да стане министерски консултант той е промотиран от „ Капитал “ като „ член и на мрежата на българските бизнес-ангели, наставник и член на комисията по селекция на планове към фонда за ранно рисково вложение Eleven, който интензивно влага и подкрепя започващи софтуерни компании, които се стремят към световния пазар на новаторски артикули и услуги “.
Името на Васил Величков нашумя при абсурда със системата за инцидентно систематизиране на каузи в правосъдната система. През 2020 г прокуратурата извърши претърсвания и изземвания от офиса на компания „ Смарт Системс 2010 “, внедрила през 2015 година Системата под натиска на тогавашния правосъден министър Христо Иванов и съветника Величков.
Акцията на прокуратурата бе поради подозрения, че разпределението на делата може да бъде манипулирано и след осъществен одит на сигурността на системата, Висш съдебен съвет одобри решение за преустановяване на контракта и за направата на нова система за систематизиране на делата.
Прокуратурата образува досъдебно произвеждане по случая, откакто бе сезирана от шестима членове на Висш съдебен съвет. По делото свидетелствуване дадоха някогашният правосъден министър Христо Иванов и Васил Величков, изиграли основна роля в края на 2014 година по промяната система за инцидентно систематизиране на делата.
Същият „ бизнес-ангел “ опита като консултант по електронно ръководство на Бъчварова да насочи над 300 млн. лв. за това, посредством така наречен Пътна карта към „ верните компании “ от Кръга „ Капитал “ на Иво Прокопиев по обява на „ Труд “ от 2015 година. Според проекта на Васил Величков посредством неговата „ пътна карта “ до 2020 година България трябваше да настигне Естония, която е водач в електронното ръководство в европейски мащаб. Резултатът е прочут. Това не пречи Величков и Константинова да плюят по „ ръководството на ГЕРБ през последните 12 години “, като че ли не са били част от него.
Според изявления в медиите Васил Величков през 2008 година е взел 5 милиона лв. за елементарна поддръжка на компютрите на Агенцията по вписвания, а помните какво се случи с тях през 2018 година и какво храчене падна тогава, за разлика от сегашната история с „ Български пощи “.
През 2011 година, когато не съумява да възобнови контракта си с Агенцията по вписвания, Величков афишира банкрут. Той е съучастник и бизнес сътрудник с Димитър Чохаджиев, за малко зам.-министър на стопанската система през 2012 година.
Чохаджиев се оказва горделив притежател на три влога от над 3,8 млн. евро, един депозит от 363 000 лв. и един от 1500 $, а брачната половинка му има над 220 000 евро във банкрутиралата КТБ. Двамата имат обща компания „ Грамма “
Лансирането на дуото Величков – Чохаджиев стартира още през 2001 година, когато във в. “Капитал” се появява етюд, в който първите стъпки на двамата в бизнеса е съпоставен с “исторически подвиг”.
С Величков е обвързван с още един огромен скандал. Според въпроси заложени от Канал 3 през 2015 година до Министерство на вътрешните работи излиза наяве, че той май няма тапия за висше обучение. Той се озова в Министерски съвет като консултант на служебния вицепремиер Илиана Цанова. А във визитката си тогава оповестява, че е приключил Националната природо-математическа гимназия с профил „ Математика и информатика “, след което учи в УНСС. Дали обаче има тапия за приключено висше обучение, остава мистерия и до през днешния ден.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ