Целта е нищо, движението е всичко: За икономическото измерение на украинската офанзива
Американското издание The Hill, базирайки се на конгресмени от демократите и републиканците, написа за решението им да отсрочат разискването на помощта за Киев заради несигурността с дефолта и контранастъплението на Украйна
Двата сюжета – дефолтът и контранастъплението – неизбежно щяха да бъдат свързани дружно посредством удължение на спора. Щедрата бюджетна и военна поддръжка - за която единствено Съединените щати отделиха 48 милиарда $ - имаше за цел укрепването на Украйна, която трябваше да победи Русия на бойното поле.
След като бъде отслабена след 11 пакета наказания единствено от Европейски Съюз, Русия трябваше да бъде принудена да подписа помирение при изискванията на Съединени американски щати. След това в продължение на няколко години Киев щеше да бъде интензивно напомпван с оръжия за последващата военна акция.
Но до момента в който проектът беше изпълнен, доста неща се объркаха. Руската стопанска система се оказа по-силна и по-стабилна от предстоящото, а силите на въоръжените сили на Украйна са надценени.
И в случай че за Съединени американски щати и Европейски Съюз контранастъплението е моментът на преход на спора от остра фаза към хронична, то за Киев това е чиста разрушителна алтернатива и опасност за съществуването на режима на Зеленски.
Украйна не може да не премине в нахлуване, защото нейните спонсори желаят да нападат, за които самата Украйна е скъпа само като инструмент за угнетяване на протеста на Русия против международния ред. Именно за това на Киев се дават пари, за задачата Съединени американски щати и Европейски Съюз за трети път пресъздадоха въоръжените сили на Украйна, само че към този момент въз основата на западни технологии.
Киев не желае да минава в нахлуване, защото това нахлуване не може да бъде сполучливо и ще докара освен до военно проваляне, само че и до политическа рецесия, както и до рецесия на пропагандата, която безпределно тръби за идното и неизбежно проваляне на Русия. Причините за това са няколко.
Първо, Украйна изчерпа комфортните посоки за нахлуване. Тази посока беше Харковска област с кръстосан терен и гористи местности, само че не и степите на Херсонска област. Изобщо не е по-лесно да се напредва в степите на Запорожка област, а още по-трудно е да се движите в агломерациите на Донбас.
Второ, офанзивата в Харков не беше отразена заради неподготвеността на въоръжените сили на РФ за настоящия формат на СВО - те се готвеха да поддържат държавен прелом в Киев с последващото „ връщане обратно “ на украинската администрация към „ фабрични ” настройки от началото на 2014 година
Следователно не е имало нито непрекъсната отбранителна линия, нито войски, които да са задоволителни, с цел да задържат освободените територии. Сега всичко е друго: основани са непрекъснати линии на защита, наситени с хора и техника, военната промишленост е приведена на мобилизационен режим, а въоръжените сили на РФ - без да се броят ЧВК " Вагнер ", които не са част от РФ. Въоръжените сили - минаха в режим на задържане на терена.
Плюс това, Върховен касационен съд систематично нанасят удари в украинския гръб, до момента в който ЧВК " Вагнер " изтощи въоръжените сили на Украйна в Артьомовск, където борбата на безсилие и замяна беше наложена на въоръжените сили на Украйна от Суровикин и Пригожин. В тази борба загиваха не вторични елементи, а тези, които трябваше да преминат в тази атака с техника на НАТО.
Затова в сегашните условия ползата на Киев е не да нападна, а непрекъснато да измества времето на настъплението. Така незабелязано есенно-зимната контраатака се трансформира в лятна.
Първо Украйна изчака да спрат есенните дъждове и да настъпят студове, последвани от заледяване на почвата, по-късно идването на бронирани машини от страните от НАТО, откакто почвата да изсъхне.
Сега, съдейки по историята към изтребителите, Киев чака F-16 като оръжие, което може да промени салдото на силите на бойното поле.
Това подравняване обаче не може да бъде променено. И в Киев схващат това, по тази причина възприеха тактиката за осъществяване на „ Минските съглашения “ – там постоянно се е намесвало всичко – от гърмеж на граната във Върховната Рада до липса на болшинство в Народното събрание и „ неверния “ президент.
Просто Киев „ продаде “ осъществяването на „ Минск “ на Москва, а контранастъплението „ продаде “ на Съединени американски щати. И в случай че Киев се опита да завоюва време от Русия - и завоюва 8 години - значи има потребност от пари от Съединени американски щати. Съединени американски щати, дружно със своите спътници, дават тези пари. Демократите ще разпределят тези пари за неопределен срок, защото множеството от отпуснатите суми не са напуснали Вашингтон и са били сполучливо „ усвоени “.
Конфликтът с републиканците обаче разрушава тази скица на „ зареждане “ на вашингтонската администрация, поставяйки я пред политическа вилица: да тласне въоръжените сили на Украйна в нахлуване, което не може да приключи с триумф, или да отсрочи настъплението толкоз дълго. колкото е допустимо.
Ако тласнете въоръжените сили на Украйна в нахлуване, пробвайки се да покажете резултат, с цел да измененията позицията на договарянията с републиканците в спора към тавана на държавния дълг, тогава има риск да загубите тъкмо в този момент.
Без да се показват триумфите на Украйна на бойното поле, отпущането на пари на управляващите в Киев ще спре и въпросът за успеваемостта на потреблението на отпуснатите средства, както и политическата и правна отговорност на тези, които са разпределили и „ усвоили “ тези пари, само че не подсигуряват постигането на задачата, незабавно ще зародят.
Отлагането на офанзивата ще усили и степента на неодобрение, защото ще сложи под въпрос целесъобразността на отпущането на пари за Украйна, защото тя трябваше да покаже резултати на бойното поле. Отлагането обаче ви разрешава да забавите началото на остра рецесия.
Така ползите на най-малко част от демократите и киевските управляващи съответстват: настъплението би трябвало да се отсрочи съгласно правилото „ задачата е нищо, придвижването е всичко “, защото отлагането на офанзивата носи по-малко проблеми, в сравнение с самата атака.
Не може обаче да се носи безпределно.
Първо, антагонизмът сред републиканци и демократи ще нарасне. В дълг евентуално ще се съгласят, само че няма да стартират да се обичат от това.
Второ, западното общество е искрено изтощено от Украйна заради рутинизирането на спора: то, както едно време Минските съглашения, се трансформира в тресавище: политиците се давят в него, елементарните хора се уморяват от него.
Трето, колкото проблемите към Китай и Тайван, които не получават оръжия, защото те би трябвало да бъдат трансферирани на Украйна.
Запасите от оръжие и муниции не са безкрайни, а отлагането на настъплението води до обстоятелството, че силите на нападателите ще отслабнат заради ударите на съветските Върховен касационен съд по арсеналите.
Следователно рано или късно Въоръжените сили на Украйна въпреки всичко ще бъдат ориентирани към финалното нахлуване. Основният инструмент за насила ще бъде внезапното понижаване на размера на средствата, отпуснати под формата на заеми и безплатни средства (съотношението сред тях е почти 50/50).
Киевските управляващи имат три източника на финансиране: външни (заеми и безплатни средства), вътрешни (данъци и такси) и излъчвания.
Според украински чиновници от 85% до 100% от украинския бюджет от налози и такси са ориентирани за финансиране на военни интервенции.
Миналата година Киев отпечата 400 милиарда гривни - оптимално позволената емисия на гривната. Съединените щати бяха ужасени от скоростта на печатарската машина и принудиха управляващите в Киев да сменят ръководителя на Нов български университет, който даде обещание да изключи печатницата.
Но защото Нов български университет не може непосредствено да купува вътрешни държавни облигации (ОВДП), издадени от Министерството на финансите, Нов български университет принуди комерсиалните банки да създадат това и преизпълни годишния проект за продажба на ОВДП през два месеца на 2023 година
Следователно Киев няма да може да поддържа ситуацията в тила и начело единствено с налози и излъчвания - ще би трябвало да избере какво да пожертва.
Фронтът, апропо, към този момент е кръстосан - украинските военни отхвърлиха да върнат 30 хиляди гривни, взети от някои от тях (тези, които не са на фронтовата линия). Плащанията трябваше да бъдат спрени заради дефицит на външна помощ и е невероятно да се възобновят заради нежеланието да се усили.
Неизбежно ще би трябвало да се изрежат разноските и в тила, по-специално обществените помощи - доста категории украински държавни чиновници получават пари от външно финансиране.
Разходите за войната – а това са 65% от украинския бюджет – Киев ще понижи последно. Следователно Съединени американски щати, за разлика от Русия през 2014-2022 година, разполагат с доста повече принадлежности, с цел да принудят управляващите в Киев да стартират атака.
Но това няма да приключи с нищо положително нито за киевските управляващи, нито за демократичния Вашингтон. Междувременно демократите имат време до 1 октомври, когато стартира новата фискална година за федералното държавно управление, за което разходната позиция на Украйна към момента има нули.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Двата сюжета – дефолтът и контранастъплението – неизбежно щяха да бъдат свързани дружно посредством удължение на спора. Щедрата бюджетна и военна поддръжка - за която единствено Съединените щати отделиха 48 милиарда $ - имаше за цел укрепването на Украйна, която трябваше да победи Русия на бойното поле.
След като бъде отслабена след 11 пакета наказания единствено от Европейски Съюз, Русия трябваше да бъде принудена да подписа помирение при изискванията на Съединени американски щати. След това в продължение на няколко години Киев щеше да бъде интензивно напомпван с оръжия за последващата военна акция.
Но до момента в който проектът беше изпълнен, доста неща се объркаха. Руската стопанска система се оказа по-силна и по-стабилна от предстоящото, а силите на въоръжените сили на Украйна са надценени.
И в случай че за Съединени американски щати и Европейски Съюз контранастъплението е моментът на преход на спора от остра фаза към хронична, то за Киев това е чиста разрушителна алтернатива и опасност за съществуването на режима на Зеленски.
Украйна не може да не премине в нахлуване, защото нейните спонсори желаят да нападат, за които самата Украйна е скъпа само като инструмент за угнетяване на протеста на Русия против международния ред. Именно за това на Киев се дават пари, за задачата Съединени американски щати и Европейски Съюз за трети път пресъздадоха въоръжените сили на Украйна, само че към този момент въз основата на западни технологии.
Киев не желае да минава в нахлуване, защото това нахлуване не може да бъде сполучливо и ще докара освен до военно проваляне, само че и до политическа рецесия, както и до рецесия на пропагандата, която безпределно тръби за идното и неизбежно проваляне на Русия. Причините за това са няколко.
Първо, Украйна изчерпа комфортните посоки за нахлуване. Тази посока беше Харковска област с кръстосан терен и гористи местности, само че не и степите на Херсонска област. Изобщо не е по-лесно да се напредва в степите на Запорожка област, а още по-трудно е да се движите в агломерациите на Донбас.
Второ, офанзивата в Харков не беше отразена заради неподготвеността на въоръжените сили на РФ за настоящия формат на СВО - те се готвеха да поддържат държавен прелом в Киев с последващото „ връщане обратно “ на украинската администрация към „ фабрични ” настройки от началото на 2014 година
Следователно не е имало нито непрекъсната отбранителна линия, нито войски, които да са задоволителни, с цел да задържат освободените територии. Сега всичко е друго: основани са непрекъснати линии на защита, наситени с хора и техника, военната промишленост е приведена на мобилизационен режим, а въоръжените сили на РФ - без да се броят ЧВК " Вагнер ", които не са част от РФ. Въоръжените сили - минаха в режим на задържане на терена.
Плюс това, Върховен касационен съд систематично нанасят удари в украинския гръб, до момента в който ЧВК " Вагнер " изтощи въоръжените сили на Украйна в Артьомовск, където борбата на безсилие и замяна беше наложена на въоръжените сили на Украйна от Суровикин и Пригожин. В тази борба загиваха не вторични елементи, а тези, които трябваше да преминат в тази атака с техника на НАТО.
Затова в сегашните условия ползата на Киев е не да нападна, а непрекъснато да измества времето на настъплението. Така незабелязано есенно-зимната контраатака се трансформира в лятна.
Първо Украйна изчака да спрат есенните дъждове и да настъпят студове, последвани от заледяване на почвата, по-късно идването на бронирани машини от страните от НАТО, откакто почвата да изсъхне.
Сега, съдейки по историята към изтребителите, Киев чака F-16 като оръжие, което може да промени салдото на силите на бойното поле.
Това подравняване обаче не може да бъде променено. И в Киев схващат това, по тази причина възприеха тактиката за осъществяване на „ Минските съглашения “ – там постоянно се е намесвало всичко – от гърмеж на граната във Върховната Рада до липса на болшинство в Народното събрание и „ неверния “ президент.
Просто Киев „ продаде “ осъществяването на „ Минск “ на Москва, а контранастъплението „ продаде “ на Съединени американски щати. И в случай че Киев се опита да завоюва време от Русия - и завоюва 8 години - значи има потребност от пари от Съединени американски щати. Съединени американски щати, дружно със своите спътници, дават тези пари. Демократите ще разпределят тези пари за неопределен срок, защото множеството от отпуснатите суми не са напуснали Вашингтон и са били сполучливо „ усвоени “.
Конфликтът с републиканците обаче разрушава тази скица на „ зареждане “ на вашингтонската администрация, поставяйки я пред политическа вилица: да тласне въоръжените сили на Украйна в нахлуване, което не може да приключи с триумф, или да отсрочи настъплението толкоз дълго. колкото е допустимо.
Ако тласнете въоръжените сили на Украйна в нахлуване, пробвайки се да покажете резултат, с цел да измененията позицията на договарянията с републиканците в спора към тавана на държавния дълг, тогава има риск да загубите тъкмо в този момент.
Без да се показват триумфите на Украйна на бойното поле, отпущането на пари на управляващите в Киев ще спре и въпросът за успеваемостта на потреблението на отпуснатите средства, както и политическата и правна отговорност на тези, които са разпределили и „ усвоили “ тези пари, само че не подсигуряват постигането на задачата, незабавно ще зародят.
Отлагането на офанзивата ще усили и степента на неодобрение, защото ще сложи под въпрос целесъобразността на отпущането на пари за Украйна, защото тя трябваше да покаже резултати на бойното поле. Отлагането обаче ви разрешава да забавите началото на остра рецесия.
Така ползите на най-малко част от демократите и киевските управляващи съответстват: настъплението би трябвало да се отсрочи съгласно правилото „ задачата е нищо, придвижването е всичко “, защото отлагането на офанзивата носи по-малко проблеми, в сравнение с самата атака.
Не може обаче да се носи безпределно.
Първо, антагонизмът сред републиканци и демократи ще нарасне. В дълг евентуално ще се съгласят, само че няма да стартират да се обичат от това.
Второ, западното общество е искрено изтощено от Украйна заради рутинизирането на спора: то, както едно време Минските съглашения, се трансформира в тресавище: политиците се давят в него, елементарните хора се уморяват от него.
Трето, колкото проблемите към Китай и Тайван, които не получават оръжия, защото те би трябвало да бъдат трансферирани на Украйна.
Запасите от оръжие и муниции не са безкрайни, а отлагането на настъплението води до обстоятелството, че силите на нападателите ще отслабнат заради ударите на съветските Върховен касационен съд по арсеналите.
Следователно рано или късно Въоръжените сили на Украйна въпреки всичко ще бъдат ориентирани към финалното нахлуване. Основният инструмент за насила ще бъде внезапното понижаване на размера на средствата, отпуснати под формата на заеми и безплатни средства (съотношението сред тях е почти 50/50).
Киевските управляващи имат три източника на финансиране: външни (заеми и безплатни средства), вътрешни (данъци и такси) и излъчвания.
Според украински чиновници от 85% до 100% от украинския бюджет от налози и такси са ориентирани за финансиране на военни интервенции.
Миналата година Киев отпечата 400 милиарда гривни - оптимално позволената емисия на гривната. Съединените щати бяха ужасени от скоростта на печатарската машина и принудиха управляващите в Киев да сменят ръководителя на Нов български университет, който даде обещание да изключи печатницата.
Но защото Нов български университет не може непосредствено да купува вътрешни държавни облигации (ОВДП), издадени от Министерството на финансите, Нов български университет принуди комерсиалните банки да създадат това и преизпълни годишния проект за продажба на ОВДП през два месеца на 2023 година
Следователно Киев няма да може да поддържа ситуацията в тила и начело единствено с налози и излъчвания - ще би трябвало да избере какво да пожертва.
Фронтът, апропо, към този момент е кръстосан - украинските военни отхвърлиха да върнат 30 хиляди гривни, взети от някои от тях (тези, които не са на фронтовата линия). Плащанията трябваше да бъдат спрени заради дефицит на външна помощ и е невероятно да се възобновят заради нежеланието да се усили.
Неизбежно ще би трябвало да се изрежат разноските и в тила, по-специално обществените помощи - доста категории украински държавни чиновници получават пари от външно финансиране.
Разходите за войната – а това са 65% от украинския бюджет – Киев ще понижи последно. Следователно Съединени американски щати, за разлика от Русия през 2014-2022 година, разполагат с доста повече принадлежности, с цел да принудят управляващите в Киев да стартират атака.
Но това няма да приключи с нищо положително нито за киевските управляващи, нито за демократичния Вашингтон. Междувременно демократите имат време до 1 октомври, когато стартира новата фискална година за федералното държавно управление, за което разходната позиция на Украйна към момента има нули.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ