Уди Алън – въображаема реч към висшистите
Американският режисьор, драматург, сценарист и артист Алън Стюърт Конигсбърг, по-известен като Уди Алън, стартира шеметната си кариера като написа комедийни скечове за телевизионни излъчвания и печатни медии. Малко по-късно самият той се трансформира в стенд-ъп комедиант и построява личен облик с отличителни възгледи и черти на характера. Така се появяват остроумието и ексцентричния комизъм, с които превзема публиката и ги развива до пространни монолози, вместо да споделя фрагментарни вицове и смешки. На 17 към този момент печели повече от родителите си и законно сменя името си на Хейууд Алън.
Познат най-много с многочислените си филми, измежду които „ Ани Хол “, „ Хана и нейните сестри “, „ Съпрузи и съпруги “, „ Да разнищим Хари “, „ Вики, Кристина, Барселона “, „ Полунощ в Париж “, Алън обрисува отворените граници на стила, с който пресъздава човешките взаимоотношения и оставя на въображението на публиката да разкрие отговорите на някои от най-важните въпроси.
Въображаемата му тирада към висшистите се появява за първи път в Ню Йорк Таймс на 10 август 1979 година. Реч, извадена от машината на времето – любопитна параленост на обстоятелства и размишления отпреди 41 години, които заслужават внимание и неизбежно водят до една естествена и лека подигравка – по този начин присъща за Уди от началото на изкуството му до през днешния ден.
Повече от всеки различен път в историята човечеството е изправено на кръстопът. Единият път води към обезсърчение и последна беззащитност. Другият – към цялостно изгубване. Нека се помолим да имаме мъдростта да изберем вярно.
Между другото, не приказвам насмешливо, а с паническото разбиране за безспорното безсмислие на съществуването, което може елементарно да бъде взето за скептицизъм.
Не е. То е просто здравословна угриженост за усложненията на модерния човек. (Модерен човек се назовава всеки, роден след декрета на Ницше, че „ Бог е мъртъв ”, само че преди хитовото парче “I Wanna Hold Your Hand ”.) Тези „ усложнения ” могат да бъдат декларирани по един от два метода, макар че някои лингвистични философи избират да ги лимитират до математическо уравнение, което елементарно може да бъде решено и даже носено в портфейла.
Поставен в най-простата си форма, казусът е: Как е допустимо да намеря смисъл в стеснен свят, който ми е дал талия и размер на ризата?
Това е доста сложен въпрос, когато разберем, че науката ни е предала. Вярно, тя победи доста заболявания, разгада генетичния код и даже сложи човек на Луната и към момента, когато 80 годишен човек е в една стая с две 18 годишни сервитьорки, нищо не се случва. Защото същинските проблеми в никакъв случай не се трансформират.
В края на краищата, може ли да се надникне в човешката душа посредством микроскоп? Може би, само че сигурно ще се нуждаете от един от тези доста положителни микроскопи с два окуляра. Ние знаем, че и най-модерният компютър в света няма толкоз изискан мозък, колкото и този на мравка. Наистина можем да кажем това за всички наши родственици, само че би трябвало единствено да ги изтърпяваме по сватби или специфични случаи.
