Няма души чудовища. Хората не се раждат зли ♥ Майкъл НЮТЪН
Американският психо и хипнотерапевт Майкъл Нютън (1931-2016) основава лични техники за интензивна възрастова регресия и е считан за пионер в разкриването на мистериите за живота след гибелта посредством потреблението на духовна хипнотична регресия. За злото, което не се вселява в душите ни, а е сътворено от самите нас, тук на Земята, споделено в книгата му „ Следите на душите “ (изд. „ Хермес “).
(Soul Carried to Heaven (c.1878), by William Adolphe Bouguereau)
Идеята, че съществуват външни за нас демонски сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, основан от тези, които са се стремели да управляват съзнанието на другите за свои лични цели. Злото се е зародило и съществува в злонамерения човешки разум. Животът е нечовечен, само че подобен сме го създали ние, жителите на тази планета.
Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна мощ е обладала съзнанието на злобен човек, прави злото по-лесно задоволително. Това е търсене на опрощение за преднамерената свирепост, щадене на човешкия жанр и освобождение от самостоятелна и групова отговорност. Когато преглеждаме случаи на серийни убийци или на деца, лишили живота на други деца, назоваваме тези хора или родени убийци, или подвластни на външни демонични въздействия. Това ни икономисва неудобството да гадаем за какво тези злодеи изпитват наслаждение да предизвикват страдалчество на другите, изливайки личната си болежка.
Няма души чудовища. Хората не се раждат зли. По-скоро се поддават на въздействията на обществото, в което живеят, където вършенето на несгоди удовлетворява стремежите на покварени персони. Причината за това се корени в човешкия мозък. Изследванията на психопати демонстрират, че удоволствието им от причиняване на болежка без скрупули запълва празнина, която те усещат в самите себе си. Тези несъответстващи хора виждат във вършенето на зло източник на власт, мощ и въздействие. Омразата за тях е бягство от действителността на живота, който ненавиждат. Изкривените им съзнания споделят: „ Щом животът ми не коства нищо, за какво да не лишава нечий различен. ”
Злото не е генетично заложено, макар че в случай че в историята на някое семейство има принуждение и свирепост към децата, това държание постоянно се предава от едно потомство на друго. Насилието и разрушителното поведение на възрастен човек от фамилията е вътрешна прочувствена реакция, която оказва въздействие върху младите членове. Това може да докара до грубо държание на децата от фамилията. А по какъв начин тези наследствени и околни въздействия върху тялото влияят на душата ни?
В процеса на работата си съм разкрил, че енергийната мощ на душата в сериозен миг може да се разграничи от тялото. Има хора, които даже усещат телата си непознати. Ако събитията са в действителност сурови, тези души са склонни към мисли за самоубийство, само че нормално не лишават живота на други. В идващите глави ще отделя повече внимание на тази тематика. Една от аргументите за този ужас е спор сред безсмъртния темперамент и темперамента на населяваното човешко тяло със собствен генетичен багаж. Възможно е даже нарушената мозъчна химия или хормонален баланс да окажат въздействие върху централната нервна система и това да навреди на душата.
Друг детайл, който откривам, е, че незрелите души постоянно мъчно се оправят с лабилната човешка душeвност. Има несъгласие сред духовната и човешката същина. Сякаш двете водят битка за въздействие върху егото и последствията не са доста положителни. Но работят вътрешни, а не външни сили. За тревожния разум не е нужен обред за преследване на духове, а способена помощ.
Душите не съставляват всичко положително и чисто в индивида, другояче не биха се прераждали, с цел да се развиват. Те идват на Земята, с цел да работят върху слабостите си. В процеса на себепознание една душа взема решение дали ще работи в синхрон, или в битка със личния си темперамент при избора на тяло. Например душа, която се стреми да преодолее наклонност към нарцисизъм и прищявки, не би се съчетала добре с човешко его, чийто характер е податлив към недобронамерени действия в устрема към лично наслаждение.
Често хората с сходни проблеми са претърпели мъчителна контузия, породена от близките, да вземем за пример физическо или прочувствено малтретиране в детството. В резултат или се затварят в себе си и построяват обвивка, зад която скриват болката, или желаят да се дистанцират от телата си. Тези защитни механизми са средство за оцеляване и запазване на здравия разсъдък. Когато някой клиент показа, че обича „ да се изключва ” и практикува астрална проекция, тъй като прекарванията отвън тялото го карат да се усеща по жив, диря аргументите за тази реакция. Всъщност може да се окаже просто любознание, само че пристрастяването към обособяване от тялото е симптом на предпочитание за бягство от сегашната реалност.
Може би по тази причина виждам в теориите за обладаване от духове различен механизъм за бягство. Смятам цялата концепция за вселяващи се духове за неправилна. Според покровителите на тази идея десетки хиляди от душите, които сега живеят на планетата, са влезнали във физическите си тела, без да минават през естествения развой на раждане и детство. Твърди се, че тези обладаващи духове са просветени същества, на които е разрешено да завземат към този момент възрастното тяло на друга душа, поискала да го напусне рано, тъй като животът е станал прекомерно тежък. Следователно вселяващият се дух в действителност извършва филантропична задача. Бих нарекъл това непринудено подчинение на тялото.
Ако тази доктрина е вярна, бих изхвърлил бялата си тога на популярен гуру и златния си медальон. Нито един път през всичките години на работата си с клиенти в положение на хипнотична регресия не съм попаднал на вселил се дух. Всъщност те даже не са чували за създание от духовния свят, обвързвано с сходни дейности. Отричат съществуването на този акт, тъй като би представлявал нарушаване на виталния контракт на душата. Правото на друга душа да си присвои нечий кармичен проект преди всичко опонира на задачата на идването ни на Земята! Схващането, че духовете се вселяват, с цел да извършват свои лични кармични цикли посредством тела, в началото определени и дадени на други души, е илюзия. Ако съм в последния гимназиален клас по тригонометрия, белким бих напуснал стаята и отишъл при подготвителния клас по алгебра, където някой възпитаник не може да се оправи с изпита, с цел да се явя вместо него, а той да си тръгне по-рано? И двамата бихме изгубили в тази обстановка, а и кой преподавател би разрешил?
Из: „ Следите на душите “, Майкъл Нютън, изд. „ Хермес “, 2021 година
Картина: Soul Carried to Heaven (c.1878), by William Adolphe Bouguereau; chinaoilpaintinggallery
