Американският драматург Нийл Лабют е хроникьор и анализатор на съвремието.

Американският драматург Нийл Лабют е хроникьор и анализатор на съвремието. Неговите многочислени пиеси и кино сюжети са втренчени в сегашното и вибрират на честотите на безпокойствата, обсесиите и контузиите на модерния западняк. У нас Лабют е към този момент прочут за театралната аудитория около няколкото постановки по едни от най-известните му пиеси като " Разбиване ", " На чисто ", " Едни девойки " и " Формата на нещата ". Всяка от тези пиеси прокарва собствен скалпел върху разнообразни възпалени зони на модерното схващане. Интелигентният, цивилизован човек от новото хилядолетие живее със самочувствието, че добре се познава, но личната му природа не стопира да го изненадва. Със мощни шокови резултати тя още веднъж и още веднъж му демонстрира по какъв начин последното нещо, което се е научил да владее, е самият себе си.

Такъв сюрпризиран от себе си воин е елементарният, само че приветлив и прелъстителен юпи Том от комедията на Лабют " Дебело прасе ", чиято първа българска премиера бе при започване на месеца в Младежкия спектакъл под режисурата на Стайко Мурджев. Том (Александър Хаджиангелов) се влюбва в Хелън (Анастасия Ингилизова) - очарователна и остроумна библиотекарка с превъзходно възприятие за комизъм и пристрастеност към военните филми. Случайното запознанство по време на обяд с нея пробужда още веднъж чувствителността на младия мъж, притъпена от еднообразието на всекидневието в офиса, където и флиртът с колежките, и шегите на сътрудниците от дълго време са се трансформирали в банална, безрадостна рутина.
Фотограф: Иван Дончев
Пропуснах да кажа, че въпросната Хелън е " с наднормено тегло, доста над нормата ", както я разказва създателят в първата ремарка на пиесата. Самият Том в покъртителен, само че несръчен опит да подхване откровен и лишен от оценки диалог за тялото й, прибягва до фамозния евфемизъм за едрия кокал (с което единствено я разсмива), само че в очите на неговите сътрудници - нарцистичният и скучен Картър (Георги Гоцин) и увлечената по Том Джийни (Койна Русева), Хелън си остава това, което заглавието на пиесата напълно неделикатно посочва.

Любовта сред Том и Хелън е сложена на тестване - блаженството и щастието, когато са сами, стартират корозивно да се разпадат под безразличния, неоправдателен взор на другите.
Реклама
Огромното затруднение пред Том и Хелън се оказва не толкоз студеният взор извън, колкото опознаването и конфликта с действителността на личната уязвимост вътре (особено за Том!). Тя точно заплашва да вземе превъзходство над любовта.

Написана през 2004 година, със своите многочислени постановки, една премия (на американската критика) и една номинация ( " Лорънс Оливие " ) за влиятелни театрални оценки, " Дебело прасе " се подрежда измежду сполучливите пиеси на Лабют.

Моята оценка е по-сдържана - намирам пиесата за забавна, само че и в същото време за някак едностранчива и с прекомерно стеснен фокус. От днешна позиция тя има капацитета да прозвучи като защита по раздутата из медиите тематика за толерантността към хората с наднормено тегло, трансформирала се и в неразделна част от " културните войни " в Съединени американски щати. Може да напишете в гугъл fat positivity и да прочетете повече, а може и да сте попадали на странните реакции в обществените мрежи, когато наскоро поп певицата Адел и актрисата Ребъл Уилсън се появиха в общественото пространство с новата си, мощно вталена визия. От чисто естетическа позиция моят главен проблем с пиесата е, когато тя стартира дидактично и сантиментално да внушава по какъв начин Хелън е жертва на едно нетърпящо разликите, тесногръдо общество.
Фотограф: Иван Дончев
За благополучие постановката на Стайко Мурджев, без да си затваря очите за този проблем, въпреки всичко не му разрешава да излиза натрапчиво напред. Към текста е подходено с голям брой режисьорски тактики, от които най-ярката е, че постановката е фокусирана извънредно върху двусмислените страсти и безредната сила в човешките взаимоотношения.
Реклама
Пиесата носи един кинематографичен натурализъм, който постановката взривява. Ако по пиеса действието се развива в нормалните пространства на всекидневието (офис, ресторант, спалня), то в постановката се натъкваме на една нереална и студено осветена зала с сцени и фитнес уреди, която е и офис, и ресторант, и спалня. Пространството на всекидневието се разкрива изненадващо като сцена, в която зад учтивия етикет и любезностите тече непрестанна, нападателна битка за самоутвърждаване и превъзходство . Тук телата заемат нападателни пози, а жестовете стават внезапни и изненадващи като при самозащита.

От изтощените тела се лее пот, само че място за разпределяне няма. Част от хумора в постановката идва от гледката на цялото това пресилено напъване и охкане, на фона на което Хелън със своята едра фигура като че ли излъчва спокойствието на човек, намерил своя център. От друга страна, този акцент върху физическия живот и силата на тялото разрешава на актьорите да разкрият тези моменти на накърнимост на своите герои, когато те престават да бъдат карикатури и замязват на раними същества, в които всеки фен може да разпознае нещо свое.
Фотограф: Иван Дончев Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев