Почина астронавтът Майкъл Колинс от лунната мисия "Аполо 11"
Американският астронавт Майкъл Колинс, член на " Аполо 11 ", първата пилотирана задача, чиито екипаж кацна на Луната, е умрял от рак на 90-годишна възраст, съобщи Франс прес.
За кончината заяви фамилията му. По време на историческия полет до естествения сателит на Земята той беше водач на командния модул и остана в орбита, до момента в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин станаха първите хора, стъпили на Луната.
Снимка: EPA
В оповестено официално съобщение фамилията на астронавта съобщи, че ще си спомняме за Колинс и за " острия му разум, неговото неотменно възприятие за дълг. Няма да забравим и неговия взор, извърнат към Земята или замислен в тихите води на реката, по време на лов на риба ".
Въпреки напредналата си възраст Майкъл Колинс беше най-дейният измежду ветераните на " Аполо " и най-поетичният, когато си спомняше за историческия полет до Луната.
Снимка: EPA
" Когато потеглихме и я зърнахме, Боже, какво впечатляващо кълбо! ", показа астронавтът в изявление през 2019 година. " Слънцето беше зад нея и тя беше осветена от златист кръг. Това правеше кратерите в действителност странни. Дължеше се на контраста на най-бялото от бялото и най-черното от черното! ".
" Но колкото прелестна и впечатляваща да беше Луната, тя не беше нищо спрямо гледката през другия илюминатор. Там се беше сгушило едно грахче с размер на палец, едно прелестно малко нещо, нашата Земя, завита в черното кадифе на Вселената! ". Колинс си спомня за репликата, която отправил до Центъра за ръководство на полетите: " Хюстън, виждам света в моя илюминатор! ".
Роден на 31 октомври в Рим в семейство на татко посланик, Колинс става тест водач в американската войска. През 60-те години натрупва многочислени летателни часове в Космоса в границите на задачите " Джемини ". Той бе единственият член на " Аполо 11 ", който не стъпи на Луната, само че в никакъв случай не изпита оскърбление от този факт.
За разлика от Олдрин и Армстронг, Колинс бързо напуща НАСА след историческия полет и триумфалното им завръщане на Земята. Той е назначен за заместник-държавен секретар за връзки с обществеността от президента Никсън. През идващите години Колинс управлява построяването на Националния въздушно-космичен музей, който по-късно оглавява в интервала 1971-1979 година След това става съветник и написа книги, свързани с галактическото му премеждие.
За кончината заяви фамилията му. По време на историческия полет до естествения сателит на Земята той беше водач на командния модул и остана в орбита, до момента в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин станаха първите хора, стъпили на Луната.
Снимка: EPA
В оповестено официално съобщение фамилията на астронавта съобщи, че ще си спомняме за Колинс и за " острия му разум, неговото неотменно възприятие за дълг. Няма да забравим и неговия взор, извърнат към Земята или замислен в тихите води на реката, по време на лов на риба ".
Въпреки напредналата си възраст Майкъл Колинс беше най-дейният измежду ветераните на " Аполо " и най-поетичният, когато си спомняше за историческия полет до Луната.
Снимка: EPA
" Когато потеглихме и я зърнахме, Боже, какво впечатляващо кълбо! ", показа астронавтът в изявление през 2019 година. " Слънцето беше зад нея и тя беше осветена от златист кръг. Това правеше кратерите в действителност странни. Дължеше се на контраста на най-бялото от бялото и най-черното от черното! ".
" Но колкото прелестна и впечатляваща да беше Луната, тя не беше нищо спрямо гледката през другия илюминатор. Там се беше сгушило едно грахче с размер на палец, едно прелестно малко нещо, нашата Земя, завита в черното кадифе на Вселената! ". Колинс си спомня за репликата, която отправил до Центъра за ръководство на полетите: " Хюстън, виждам света в моя илюминатор! ".
Роден на 31 октомври в Рим в семейство на татко посланик, Колинс става тест водач в американската войска. През 60-те години натрупва многочислени летателни часове в Космоса в границите на задачите " Джемини ". Той бе единственият член на " Аполо 11 ", който не стъпи на Луната, само че в никакъв случай не изпита оскърбление от този факт.
За разлика от Олдрин и Армстронг, Колинс бързо напуща НАСА след историческия полет и триумфалното им завръщане на Земята. Той е назначен за заместник-държавен секретар за връзки с обществеността от президента Никсън. През идващите години Колинс управлява построяването на Националния въздушно-космичен музей, който по-късно оглавява в интервала 1971-1979 година След това става съветник и написа книги, свързани с галактическото му премеждие.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ