Какво не знаете: Гертруд Стайн
Американската писателка Гертруд Стайн оставя дълбока диря в модернизма на XX век посредством литературното си творчество и своя възторг и поддръжка към авангардното изкуство. От салона си на улица „ Фльор “ 27 на Левия бряг на Париж Стайн открива и поддържа някои от най-големите фигури в модерното изкуство и литература, измежду които Пабло Пикасо, Анри Матис, Езра Паунд, Макс Якоб и Гийом Аполинер. Тя написа и забележителната за модернизма литературна книга „ Автобиография на Алис Б. Токлас “.
Ето още обстоятелства за нейния цветен живот.
Първото изображение
Гертруд Стайн е петото и последно дете на Даниел и Амелия Стайн, които идват в Америка от Бавария. Тя е единствено на 6 месеца, когато Даниел разтрогва бизнес партньорството с брат си Соломон и реалокира фамилията от Пенсилвания във Виена, където живеят три години. След това се реалокират в Париж, където остават една година, преди да се реалокират още веднъж в Източен Оукланд, Калифорния, през 1880 година Осем години по-късно Амелия умира, последвана от Даниел през 1891 г.; през идната година Гертруд и братчето и сестричето ѝ Лео и Берта отиват да живеят при сестрата на майка си в Балтимор. „ Балтимор е мястото, откъдето идват всички мои хора “, написа тя през 1937 година
учи логика на психиката с Уилям Джеймс
От 1893 година до 1898 година Стайн посещава колежа „ Радклиф “, който по това време е филиал на Харвардския университет. Тя демонстрира интерес към логиката на психиката и посещава курсове, водени от Уилям Джеймс (брат на писателя Хенри Джеймс и откривател на духове), прочут през днешния ден като бащата на американската логика на психиката. Под негово управление Стайн изследва естествения двигателен автоматизъм – държание, за което се счита, че се появява, когато хората разделят съзнателното си внимание сред две едновременни действия. Критиците допускат, че ползата ѝ към съзнанието и вниманието е повлиял на по-късните ѝ опити с повторенията, присъща линия на модернистичното ѝ писане.
Според The Harvard Crimson Стайн и Джеймс постоянно са били на едно и също мнение. „ Уважаеми професор Джеймс – написа тя на изпит, който не желае да върви – скърбя, само че в действителност не се усещам по никакъв начин добре за изпита по философия през днешния ден “. На идващия ден получи отговор: „ Скъпа мис Стайн, изцяло разбирам по какъв начин се чувствате. Самият аз постоянно се усещам по този начин. “ Той ѝ дава най-високата оценка във випуска.
възнамерява да стане доктор
След Радклиф Стайн се записва в Медицинския факултет на университета „ Джон Хопкинс “ в Балтимор, откакто посещава летен курс по ембриология в Океанографския институт „ Уудс Хоул “. В началото тя се оправя чудесно с образованието си. Според научния публицист Дебора Рудацил, тя получава най-хубави оценки по „ анатомия, патология, бактериология, фармакология и токсикология “. Освен това основава близки другарства с дребното други студентки по медицина и се схваща добре с преподавателите си. Но през третата и четвъртата година в „ Джон Хопкинс “ институционалният сексизъм и професионалните бариери довеждат до редица разочарования и Стайн в последна сметка не се дипломира, а вместо това отива при брат си Лео в Париж, където той към този момент колекционира творби на изкуството.
Районите на Париж с река Сена, разполовяваща града
През 1903 година Щайн се реалокира при брат си на улица „ Фльор “ 27 в Шести регион на Париж. Оттогава до 1914 година апартаментът е Мека за художниците от модернистичния авангард. Двамата Стайн събират картини на Делакроа, Сезан, Реноар, Мане, Гоген и Тулуз-Лотрек. Но те купуват и произведения на незнайни художници, които по-късно ще бъдат обсъждани като шедьоври, в това число ранни кубистични картини на Пикасо, Жорж Брак и Хуан Грис, както и експресионистични картини на Анри Матис.
През 1968 година публикация в „ Ню Йорк Таймс “ написа, че със своята сбирка основават „ първия музей на модерното изкуство “: Картини са окачени на всяка стена в жилището, а скици на Пикасо са подредени на двойната врата на трапезарията им. Браке, най-високият от жителите на салона, нормално получава задачата да окачва картините.
По-наблюдателните може да са забелязали картината нагоре на първото изображение
Пабло Пикасо стартира да работи върху портрета на Стайн скоро след първата им среща през 1905 година Картината с маслени бои върху платно, приключена през 1906 година, се счита за една от най-важните произведения от неговия Розов интервал. По-късно Гертруд се оплаква, че на испанския занаятчия са му били нужни сред 80 и 90 позирания, с цел да реализира визията си за нея.
Пикасо е по-заинтересован да улови личността на модела си, в сравнение с нейната действителна осанка. Фигурата ѝ е показана с минимални форми, а лицето ѝ, наподобяващо маска, предвещава опитите му в региона на кубизма. Мнозина, които виждат крайния артикул, споделят, че тя въобще не наподобява на Стайн, само че Пикасо е убеден в работата си и не се опасява да обиди своя настойник. Твърди се, че той дал отговор: „ Няма значение, най-после тя ще успее да наподобява тъкмо като на картината “.
Алис Токлас
Нито Стайн, нито партньорката ѝ Алис Б. Токлас знаят по какъв начин да карат кола. Но когато стават доброволци в Американския фонд за френските ранени – организация, която оказва помощ на бойците във Франция по време на Първата международна война, те би трябвало да обезпечат и да ръководят лични транспортни средства. Двойката поръчва камион Ford от Съединени американски щати, а Стайн върви на уроци по шофиране при приятеля си Уилям Едуардс Кук. Двамата с Токлас изминават километри, с цел да доставят хранителни запаси до френските лечебни заведения (въпреки че Вирджиния Шарф в книгата си „ Да поемеш ръководството: Жените и ерата на моторите “ написа, че Стайн по този начин и не е овладяла изкуството да кара на заден ход).
Двуместното транспортно средство с отворен покрив е наричано „ вуйна “ на лелята на Стайн Полин, „ която постоянно се е държала възхитително в изключителни обстановки и беше много добра през множеството време, в случай че е поласкана вярно “, написа по-късно авторката в своя бестселър от 1933 година „ Автобиография на Алис Б. Токлас “. Благодарение на доброволческия си труд двете са наградени с Médaille de la Reconnaissance Française (Медал за признателност от Франция) – отличие, което се дава на цивилни жители в символ на признателност от страна на френското държавно управление.
Според описа на американския композитор и критик Върджил Томсън Гертруд прекарва ранната част от деня си в четене, писане на писма и игра с кучето. След обяд тя обикаля с колата си из града и прави работа. Никога не си уговаряла срещи и не приемала гости преди 16:00 ч.
Времето ѝ за писане е единственото, което не е планувано. Преди да стартира работа, тя изчаква „ готовността за писане “ да доближи своя връх.
Когато умира във Франция през 1946 година, тя е заровена в парижката Цимисхия Пер Лашез, където се намират и останките на Оскар Уайлд, Фредерик Шопен, Едит Пиаф, Амедео Модиляни, Джим Морисън и други умряли известни персони. След гибелта на Токлас през 1967 година последната част от сбирката им – 38 картини на Пикасо и 9 на Грис – е продадена от наследниците на Стайн през 1968 година за към 6,8 млн. $.
През 1992 година в нюйоркския Брайънт парк е издигната нейна гранитна скулптура в естествена величина – първата на действителна американка в града.
