Пловдивчанин стана шериф на Вирджиния
„ Америка в действителност е страна на неограничените благоприятни условия, самичък се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски фантазии - станах служител на реда, пожарникар и професионален водач. Постигнах всичко с доста труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.
В Америка дошъл през 1998 година със брачната половинка си Таня и 10-годишната им щерка Люба. Младото семейство кацнало на летището единствено с 6 куфара, като Георги не знаел нито дума британски. Тогава той е на 33 година и след довеждане докрай на полицейската школа в България и 4 години работа като надзорник в пандиза в Пловдив, преди малко е получил предложение за издигането му в пълководец на поделение. Съдбата обаче му отрежда друго - да стартира от нулата и сбъдне детската си фантазия, само че не в България, а зад Океана.
„ След като жена ми завоюва Зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз - трагичен! Не знаех нито дума британски, нито къде отивам, а и една от фантазиите, за които се борех с години - да стана служител на реда в България, трябваше да изоставя”, споделя Георги.
Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.
За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със брачната половинка си почнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги другари на летището и помогнали на Георги да си откри първата работа. Започнал като мияч на коли в автосалон, само че с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.
За негов шанс се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че желае да стане служител на реда в Америка. Още повече че имал прочут опит от България. Помогнали му с персонални контакти и добра рекомендация. Макар че тогава е към този момент на 35 година, някогашната млада вяра в леката атлетика от Спортното учебно заведение в Пловдив с лекост покрива физическите проби и устоя писмения изпит. Така през 2000 година Георги стартира работа като служител на реда към шерифа в Норфолк. С твърдоглав труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват защитата на арестанти и потушаването на вълнения зад решетките.
Тук Георги претърпява и първата си рискова акция. В пандиза избухва сборичкване сред две гангстерски групи. Той и още 16 негови сътрудници, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, би трябвало да се изправят против 40 ядосани пандизчии, като рискуват да се трансфорат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на спора стартира, Георги и останалата част от бойното ядро съумяват в последния миг да издърпат собствен сътрудник, с цел да не се трансформира в пленник.
Първият конфликт на Георги с американското правораздаване се оказва отново около работата. Принуден е да дава пояснения за какво при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да пречупи съпротивата на нарушителя, шерифът бил заставен да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е работил в границите на пълномощията си и не е нарушил правата на арестувания.
„ Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и би трябвало да обясниш за какво и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, споделя Георги. И добавя, че да си надзорник в Америка, е по-рисковано, в сравнение с в България. Причината е, че в пандизите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а пандизчиите - с повече права.
Както в американските филми, специалността надзорник не е безвредна в Съединени американски щати. Георги изяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, само че в никакъв случай не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал опасност от пандизчия. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го избави.
След 6 година в шерифството Георги взема решение, че е пристигнало време да реализира идната си детска фантазия - да стане пожарникар. След като устоя тестванията, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, но в това време са и парамедици, оказващи първа здравна помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До през днешния ден работи там. Харесва работата си, само че изяснява, че това, с което не се привиква, е да се изправяш лице в лице със гибелта.
Досега не може да не помни дежурство, при което е извикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът <210> се оказва затрит от кола, която е предходна през кръста на момичето. „ През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й, че ще живее, и с сътрудника направихме всичко належащо по обездвижването <210>. Закарахме я до близката болница, но по-късно разбрахме, че е умряла. Почувствах се зле, бях <210> дал вяра, а след това разбирах, че не е могла да се пребори ", споделя той.
Разбира се, не липсват и комични обстановки по време на работа. При едно от дежурствата Георги и сътрудниците му са изпратени на адрес, където щерка разкрила майка си „ припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че дамата просто спи надълбоко. Щом чула суетенето към себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома <210>. След това ги помолила да <210>подадат чаша вода, така и така са 210 пристигнали на крайници.
За да си пожарникар в Америка и на равнище, ти се постанова да учиш и работиш непрестанно. Всяка година огнеборците покриват физически проби, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За задачата във всяка работа има силов ъгъл за тренировки.
При въвеждането на ново съоръжение или екипировка пък всеки чиновник се среща с нея първо теоретично, по-късно онлайн, минава през проби за работа с нея, покрива документи, които са значими за оставането му в специалността.
В Америка дошъл през 1998 година със брачната половинка си Таня и 10-годишната им щерка Люба. Младото семейство кацнало на летището единствено с 6 куфара, като Георги не знаел нито дума британски. Тогава той е на 33 година и след довеждане докрай на полицейската школа в България и 4 години работа като надзорник в пандиза в Пловдив, преди малко е получил предложение за издигането му в пълководец на поделение. Съдбата обаче му отрежда друго - да стартира от нулата и сбъдне детската си фантазия, само че не в България, а зад Океана.
„ След като жена ми завоюва Зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз - трагичен! Не знаех нито дума британски, нито къде отивам, а и една от фантазиите, за които се борех с години - да стана служител на реда в България, трябваше да изоставя”, споделя Георги.
Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.
За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със брачната половинка си почнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги другари на летището и помогнали на Георги да си откри първата работа. Започнал като мияч на коли в автосалон, само че с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.
За негов шанс се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че желае да стане служител на реда в Америка. Още повече че имал прочут опит от България. Помогнали му с персонални контакти и добра рекомендация. Макар че тогава е към този момент на 35 година, някогашната млада вяра в леката атлетика от Спортното учебно заведение в Пловдив с лекост покрива физическите проби и устоя писмения изпит. Така през 2000 година Георги стартира работа като служител на реда към шерифа в Норфолк. С твърдоглав труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват защитата на арестанти и потушаването на вълнения зад решетките.
Тук Георги претърпява и първата си рискова акция. В пандиза избухва сборичкване сред две гангстерски групи. Той и още 16 негови сътрудници, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, би трябвало да се изправят против 40 ядосани пандизчии, като рискуват да се трансфорат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на спора стартира, Георги и останалата част от бойното ядро съумяват в последния миг да издърпат собствен сътрудник, с цел да не се трансформира в пленник.
Първият конфликт на Георги с американското правораздаване се оказва отново около работата. Принуден е да дава пояснения за какво при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да пречупи съпротивата на нарушителя, шерифът бил заставен да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е работил в границите на пълномощията си и не е нарушил правата на арестувания.
„ Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и би трябвало да обясниш за какво и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, споделя Георги. И добавя, че да си надзорник в Америка, е по-рисковано, в сравнение с в България. Причината е, че в пандизите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а пандизчиите - с повече права.
Както в американските филми, специалността надзорник не е безвредна в Съединени американски щати. Георги изяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, само че в никакъв случай не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал опасност от пандизчия. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го избави.
След 6 година в шерифството Георги взема решение, че е пристигнало време да реализира идната си детска фантазия - да стане пожарникар. След като устоя тестванията, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, но в това време са и парамедици, оказващи първа здравна помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До през днешния ден работи там. Харесва работата си, само че изяснява, че това, с което не се привиква, е да се изправяш лице в лице със гибелта.
Досега не може да не помни дежурство, при което е извикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът <210> се оказва затрит от кола, която е предходна през кръста на момичето. „ През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й, че ще живее, и с сътрудника направихме всичко належащо по обездвижването <210>. Закарахме я до близката болница, но по-късно разбрахме, че е умряла. Почувствах се зле, бях <210> дал вяра, а след това разбирах, че не е могла да се пребори ", споделя той.
Разбира се, не липсват и комични обстановки по време на работа. При едно от дежурствата Георги и сътрудниците му са изпратени на адрес, където щерка разкрила майка си „ припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че дамата просто спи надълбоко. Щом чула суетенето към себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома <210>. След това ги помолила да <210>подадат чаша вода, така и така са 210 пристигнали на крайници.
За да си пожарникар в Америка и на равнище, ти се постанова да учиш и работиш непрестанно. Всяка година огнеборците покриват физически проби, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За задачата във всяка работа има силов ъгъл за тренировки.
При въвеждането на ново съоръжение или екипировка пък всеки чиновник се среща с нея първо теоретично, по-късно онлайн, минава през проби за работа с нея, покрива документи, които са значими за оставането му в специалността.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ