Амелия Личева: В моята лична поетика стихът е кратък прилив

Амелия Личева: В моята персонална поетика стихът е къс прилив на ярка светлина или ненадейно появил се искра от огряваща повърхнина. Той озарява значими елементи от думата – внезапността, крайността, моментния спомен, следата. Те са боите в моята сбита поетическа картина. Искра, гръмотевица, пламване, мимолетно скимване, непредвиден прорез:поезията е в тези думи, които желаят да заместят фотографията, и осолено през днешния ден, когато фотосите са все по- малко на хартия и от ден на ден в компютрите и телефоните, да ни накарат да имаме вяра, че листът и записаното върху него имат бъдеще…