Ето как Алжир гони нелегалните мигранти: Върви в Сахара или умри
Алжир е изоставил на произвола на ориста повече от 13 000 души в пустинята Сахара през последните 14 месеца, в това число бременни дами и деца, изгонени без храна и вода и принудени принудително, от време на време под дулото на оръжие, да вървят пешком под палещото слънце, при температури до 48 градуса по Целзий. Някои не оцеляват.
В Нигер, накъдето се насочват множеството от тях, късметлиите съумяват да се доберат през 15-километрова "ничия земя " до граничното село Асамака. Други скитат с дни, преди избавителен екип на Организация на обединените нации да ги открие. Незнайно какъв брой умират - съвсем всички от двайсетината оживели, интервюирани от АП, приказват за хора от техните групи, които просто са изчезнали в Сахара.
"Жени лежаха мъртви, мъже също. Други се изгубиха в Сахара, тъй като не знаеха пътя. Всеки беше самичък за себе си ", споделя Джанет Камара, която била бременна по това време, с глас, съвсем лишен от страсти. Тя си спомня, че е прекарала най-малко две нощи под намерено небе, преди групата да бъде избавена, само че твърди, че е изгубила визия за време. "Загубих детето си, сина си ", споделя Камара, която е от Либерия. По думите ѝ друга жена на към 20 години, която почнала да ражда, също изгубила бебето си.
Експулсирането на мигранти от Алжир е станало все по-масово от октомври 2017 година, до момента в който Европейският съюз ускорява натиска над северноафриканските страни да стопират мигрантите, запътили се на север към Европа през Средиземно море или през граничните огради с Испания.
Говорител на Европейски Съюз сподели, че блокът знае какво прави Алжир, само че по думите му "суверенни страни " могат да експулсират мигранти, стига да съблюдават интернационалното право. За разлика от Нигер Алжир не взима от парите на Европейски Съюз, предопределени за справяне с мигрантската рецесия, въпреки че въпреки всичко е получил 111.3 млн. $ помощ от Европа сред 2014 и 2017 година
Алжир не дава данни за наложително експулсираните хора. Броят на мигрантите, минали пешком в Нигер, обаче е повишен, откогато Международната организация по миграция (МОМ) е почнала да води статистика през май 2017 година, когато са били изгонени 135 души, с цел да доближи 2888 души през април 2018 година Общо съгласно МОМ 11 276 мъже, дами и деца са оживели от похода. Още най-малко 2500 са били принудени да подхващат сходен преход към прилежаща Мали, с незнаен брой умряли по пътя.
Мигрантите, с които беседва АП, описаха по какъв начин са били събрани със стотици, наблъскани в камиони часове наред на място, наричано Пойнт зиро, след това оставени в пустинята и упътени към Нигер. И те тръгнали, от време на време заплашвани с оръжия.
"Имаше хора, които не устояха. Те сядаха на земята и ние ги изоставяхме. Те страдаха доста ", споделя Алиу Канде, 18-годишен, от Сенегал. По думите на Канде съвсем дузина се предали и рухнали в пясъка. Неговата група от 1000 души се лутала от 8 ч. сутринта до 7 ч. вечерта. Той в никакъв случай повече не видял изчезналите хора.
"Захвърлиха ни в пустинята, без телефоните ни, без пари ", декларира той.
Разказите на мигрантите са доказани от видеозаписи, събирани от АП в течение на месеци, които демонстрират тълпи от стотици хора, които се стичат от редиците рейсове и камиони и последователно се разпръсват в пустинята. Двама мигранти обявиха пред АП, че жандармеристи са стреляли по тях, а на доста записи се виждат въоръжени мъже в униформи, стоящи наоколо.
Либериецът Джу Денис снимал депортирането си с телефон, който скрил в облеклата си. Записът демонстрира хора, струпани на пода на камион с открита каросерия, на вятъра опитващи се да се предпазят от слънцето и от жандармеристите. "В Алжир ни заплашва депортация - няма благосклонност. Искам да ги разоблича. Ние сме тук и видяхме какво направиха. И имаме доказателства ", сподели той.
Алжирските управляващи отхвърлят коментар, само че Алжир в предишното е отхвърлял рецензии, че прави нарушавания на човешките права, като изоставя мигранти в пустинята, наричайки изказванията "злостна акция ", целяща да настрои враждебно прилежащите страни.
Сахара е бърз палач, който не оставя доста следи.
По преценка на МОМ на всеки преселник, за който се знае, че е умрял при пресичането на Средиземно море, се падат по двама изчезнали в пустинята - евентуално над 30 000 души от 2014 година до момента.
"Те прииждат с хиляди. Този път броят на експулсираните е невиждан. Никога не съм виждал нещо сходно. Това е злополука ", споделя Алхусан Адуал, чиновник на МОМ, който се е заселил за непрекъснато в Асамака, с цел да алармира, когато дойде нова група. После се пробва да уреди спасяването на тези, които още са в пустинята.
Повечето избират да заминат с рейс на МОМ за Арлит, на към 6 часа път на юг през пясъка. А след това за Агадес, градът в Нигер, който е бил кръстопът за африканската търговия и миграция генерации наред. В последна сметка те се връщат в родните си страни с полети, финансирани от МОМ. По пътя си на юг обаче тези мигранти срещат други, които са потеглили на север към Алжир и Европа, изпълнени с вяра.
Всеки понеделник вечер десетки претъпкани пикапи минават през надзорен пост на края на града, натоварени догоре с вода и с хора.
В Нигер, накъдето се насочват множеството от тях, късметлиите съумяват да се доберат през 15-километрова "ничия земя " до граничното село Асамака. Други скитат с дни, преди избавителен екип на Организация на обединените нации да ги открие. Незнайно какъв брой умират - съвсем всички от двайсетината оживели, интервюирани от АП, приказват за хора от техните групи, които просто са изчезнали в Сахара.
"Жени лежаха мъртви, мъже също. Други се изгубиха в Сахара, тъй като не знаеха пътя. Всеки беше самичък за себе си ", споделя Джанет Камара, която била бременна по това време, с глас, съвсем лишен от страсти. Тя си спомня, че е прекарала най-малко две нощи под намерено небе, преди групата да бъде избавена, само че твърди, че е изгубила визия за време. "Загубих детето си, сина си ", споделя Камара, която е от Либерия. По думите ѝ друга жена на към 20 години, която почнала да ражда, също изгубила бебето си.
Експулсирането на мигранти от Алжир е станало все по-масово от октомври 2017 година, до момента в който Европейският съюз ускорява натиска над северноафриканските страни да стопират мигрантите, запътили се на север към Европа през Средиземно море или през граничните огради с Испания.
Говорител на Европейски Съюз сподели, че блокът знае какво прави Алжир, само че по думите му "суверенни страни " могат да експулсират мигранти, стига да съблюдават интернационалното право. За разлика от Нигер Алжир не взима от парите на Европейски Съюз, предопределени за справяне с мигрантската рецесия, въпреки че въпреки всичко е получил 111.3 млн. $ помощ от Европа сред 2014 и 2017 година
Алжир не дава данни за наложително експулсираните хора. Броят на мигрантите, минали пешком в Нигер, обаче е повишен, откогато Международната организация по миграция (МОМ) е почнала да води статистика през май 2017 година, когато са били изгонени 135 души, с цел да доближи 2888 души през април 2018 година Общо съгласно МОМ 11 276 мъже, дами и деца са оживели от похода. Още най-малко 2500 са били принудени да подхващат сходен преход към прилежаща Мали, с незнаен брой умряли по пътя.
Мигрантите, с които беседва АП, описаха по какъв начин са били събрани със стотици, наблъскани в камиони часове наред на място, наричано Пойнт зиро, след това оставени в пустинята и упътени към Нигер. И те тръгнали, от време на време заплашвани с оръжия.
"Имаше хора, които не устояха. Те сядаха на земята и ние ги изоставяхме. Те страдаха доста ", споделя Алиу Канде, 18-годишен, от Сенегал. По думите на Канде съвсем дузина се предали и рухнали в пясъка. Неговата група от 1000 души се лутала от 8 ч. сутринта до 7 ч. вечерта. Той в никакъв случай повече не видял изчезналите хора.
"Захвърлиха ни в пустинята, без телефоните ни, без пари ", декларира той.
Разказите на мигрантите са доказани от видеозаписи, събирани от АП в течение на месеци, които демонстрират тълпи от стотици хора, които се стичат от редиците рейсове и камиони и последователно се разпръсват в пустинята. Двама мигранти обявиха пред АП, че жандармеристи са стреляли по тях, а на доста записи се виждат въоръжени мъже в униформи, стоящи наоколо.
Либериецът Джу Денис снимал депортирането си с телефон, който скрил в облеклата си. Записът демонстрира хора, струпани на пода на камион с открита каросерия, на вятъра опитващи се да се предпазят от слънцето и от жандармеристите. "В Алжир ни заплашва депортация - няма благосклонност. Искам да ги разоблича. Ние сме тук и видяхме какво направиха. И имаме доказателства ", сподели той.
Алжирските управляващи отхвърлят коментар, само че Алжир в предишното е отхвърлял рецензии, че прави нарушавания на човешките права, като изоставя мигранти в пустинята, наричайки изказванията "злостна акция ", целяща да настрои враждебно прилежащите страни.
Сахара е бърз палач, който не оставя доста следи.
По преценка на МОМ на всеки преселник, за който се знае, че е умрял при пресичането на Средиземно море, се падат по двама изчезнали в пустинята - евентуално над 30 000 души от 2014 година до момента.
"Те прииждат с хиляди. Този път броят на експулсираните е невиждан. Никога не съм виждал нещо сходно. Това е злополука ", споделя Алхусан Адуал, чиновник на МОМ, който се е заселил за непрекъснато в Асамака, с цел да алармира, когато дойде нова група. После се пробва да уреди спасяването на тези, които още са в пустинята.
Повечето избират да заминат с рейс на МОМ за Арлит, на към 6 часа път на юг през пясъка. А след това за Агадес, градът в Нигер, който е бил кръстопът за африканската търговия и миграция генерации наред. В последна сметка те се връщат в родните си страни с полети, финансирани от МОМ. По пътя си на юг обаче тези мигранти срещат други, които са потеглили на север към Алжир и Европа, изпълнени с вяра.
Всеки понеделник вечер десетки претъпкани пикапи минават през надзорен пост на края на града, натоварени догоре с вода и с хора.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ