Иван Налбантов е играл и Станко Тодоров, но без думи
Актьорът стана лауреат на “Аскеер ” за изцяло творчество
74 дни преди да навлезе в своята 80-годишнина, артистът Иван Налбантов получи премията “Аскеер ” за изцяло творчество. От 1967-а - цели 52 години!, той е единствено в състава на Военния спектакъл. Точно толкоз има и доайенът на трупата Васил Михайлов, който на 24 май връчи статуетката на своя сътрудник и другар.
“През целия си живот съм произнасял непознати думи и в този момент не мога да намеря свои, с цел да ви благодаря! ” С тези думи при започване на своето слово Налбантов разсмя сътрудниците си. Когато смехът утихна, той посочи, че това в действителност е казано от огромния Кръстьо Сарафов.
“Но започнаха моите безредици и не можах да кажа всичко, което си бях намислил в словото по тематиката - сподели за “24 часа ” артистът. - Не можах да изтъквам мисълта на нобелиста Андре Жид, че същинският индивидуализъм е в цялостното отказване на себе си и сливането с другите... ”
Мисля, че това е креативното верую на артиста Иван Налбантов през цялата му дългогодишна кариера.
Тя стартира от родното му село Каравелово, Пловдивско, където наричали момчето Иван Лилов Налбантов Иванчо. Днес всички в артистичната колегия по най-почтителен метод се обръщат към него с “бай Иванe ”.
Кариерата му започва с комка вино, дадена от дядо му, който се изявява на самодейните театрални подиуми - едно време назоваха тези представления вечеринки. В първата в живота си роля в такава вечеринка Иванчо би трябвало да стъпи на двата хълбока на една огромна дамаджана, да се наведе и да отпие глътка вино от нея.
Във стомната има вода, само че една вечер дядото сипва в съда същинска “Христова кръв ”. Иванчо отпива, усеща, че не е вода, и навъсен се кани да изплюе глътката.
“Не плюй, дядовото, вино е! Това ти е платата за присъединяване... ” - провиква се възрастният мъж към внука си.
Е, по какъв начин при такова причестяване момчето да не се влюби в сцената и театъра за цялостен живот?!
Когато е в 9-и клас на гимназията в Сопот, Иван е мощно впечатлен от кино лентата “Призраци напущат върховете ” - руски, естествено, който споделя по какъв начин трима геолози откриват цяло езеро с течен живак. Романтичният юноша взема решение, че
би трябвало да откри
подобен живак
в България,
напуща гимназията и записва минен колеж в Хасково.
Там учи още три години - по този начин стават общо пет, и през днешния ден Иван Налбантов с право се гордее, че първичното му обучение е над междинното.
Когато е втори курс в техникума в Хасково, откриват младежка театрална школа към театъра. Приемат претендентите за нея като за ВИТИЗ - легенда, стихотворение, монолог...
Така си основават кадрова банка за артисти, които да играят функции, за които няма подобаващи хора в театъра. Преподават им известни театрали и артисти. Тази първа едногодишнта школа дава на българския спектакъл и кино Иван Налбантов и Илия Добрев.
Нашият воин работи малко по специалността в минното населено място Маджарово. Следва дълга казарма, тъй като е във Военновъздушните сили.
Пръст в тая работа има и Фидел Кастро - поради Карибската рецесия, вместо да бъде уволнен през септември 1962 година и да стартира актьорското си образование, Иван дружно с целия набор напуща казармата на 6 февруари 1963 година “Така че имам един пропуснат учебен срок във ВИТИЗ и това ми проличава. Ако някъде не съумявам, виновността не е моя, а на Фидел Кастро ”, разказва с комизъм обстановката Налбантов.
Когато отива в лелеяната каменна постройка на “Раковски ” 108-А, сътрудниците му към този момент играят етюди с думи, а той, Николай Николаев и другите довчерашни “стари пушки ” се усещат като новобранци.
Не знаят по какъв начин да предложат комедийни етюди и играят трагични истории, от които колежките им падат от смях. Но в никакъв случай те не се държат пренебрежително към момчетата. Преподавателят им проф. Кръстьо Мирски постанова особена атмосфера. Той е мил човек, толерантен, учтив, ерудит, учил във Франция и Западна Германия.
Първата, която впечатлява кандидат-актьора Налбантов, е Ванча Дойчева - синеока, красива като картинка и непристъпна като ледена кралица. “Мисля, че тя още тогава чакаше своя професор Шойлев ”, спомня си Иван.
Следват няколко любовни трепети и връзки с колежки, които той внимателно премълчава. Вече е в четвърти курс, когато стартира огромната му обич с второкурсничката Виолета Гиндева. Тя може би е щяла да приключи със женитба, в случай че дипломираният артист Налбантов не е разпределен в Сливенския спектакъл. Гиндева продължава със студентството си в София. По това време песента на Васил Найденов “Телефонна обич ” още не е написана, само че връзката сред двамата последователно се разпада. “Според мен по този начин е трябвало да стане ”, метафизичен заключава артистът.
След два сезона в Сливен, където играе във всички пиеси от репертоара, Налбантов е поканен от управленията на Военния и Бургаския спектакъл, най-силните в ония години. Той избира столицата.
Дебютира с дребна роля на ординарец във военната пиеса “Под непознато име ”. “Ординарците в България постоянно са разказани добре, за разлика от офицерите - изяснява Иван. - Ординарците са от народа, смешновати са, лирични, положителни по душа... ” Има драматургия в тях, има какво да се играе.
Втората си роля дефинира като доста хубава - Карл в “Света Йоанна ” на Бърнард Шоу. Партнира на самата Емилия Радева, която е Йоанна. Двамата в този момент репетират дружно в “Каквото - такова ” в Народния спектакъл.
Играе и в “Майстори ”, само че към момента не е изключително прочут в гилдията, когато “се случва случката ” с Леон Даниел. Големият и недолюбван от властта режисьор е поканен да сложи “Напразни старания на любовта ”. Той оповестява разпределението на функциите, споделя името Иван и очевидно не може да си спомни семейството му, а Ивановците в театъра са няколко.
И Леон Даниел продължава: “Иван бе...
това интелигентното
момче с
дърварския глас... ”
И до момента Налбантов не може да изясни по какъв начин е съумял да заблуди подобен осезателен и великодушен на чувства човек за своята просветеност в ония години. А обяснението му за “дърварския глас ” е, че режисьорът не е желал да го обиди, просто е търсел артист с подобен глас, планувал е, че ще бъде елементарно отличим.
Тук артистът пуска в деяние тънкия си комизъм. “По лице постоянно не ме познават, само че като проговоря, ми споделят: ти ли си оня актьор, или приличаш на него. Променям си гласа да звучи по- фино и споделям: апелирам ви не ме сравнявайте с този некадърник. И те стартират да го пазят. Какво да искаш повече... ”
В киното Налбантов дебютира с дребна роля в “Танго ”. Той е наказаният на гибел Иван Проев. При снимането на кино лентата Налбантов схваща какъв брой значим е детайлът за магията на киното.
Всичко за сцената с обесването е репетирано - извеждането на тримата наказани, молитвата на попа... Но режисьорът Васил Мирчев преднамерено пропуща да вкара в епизода каруцата, която ще откара мъртвите тела на обесените.
Тръгва епизодът, актьорите знаят, че са добре подсигурени, и внезапно... се чува злокобният
тътен на каруцата, в
която седи гробарят -
един брадясал ром. Ужасът потегля от пръстите на краката на артиста и избива през очите му.
Спонтанен взор на ужасяващ покойник, който “вижда ” по какъв начин след минути ще бъде пренебрегнат в тази каруца, откаран и заровен в гробищата. Такъв взор не може да бъде реализиран актьорски след никаква подготовка.
През това време ненадейно излетява гълъб, подплашен от тропота на каруцата. Налбантов подвига непринудено взор нагоре, проследявайки полета на птицата. “Получих поздравления от режисьора, а той трябваше да поздрави гълъба... ”, споделя напълно съществено Иван.
През 1979 година той е определен за ролята на Авакум Захов в 6-серийния филм на Студио за телевизионни филми “Екран ”. Мнозина са сюрпризирани от избора му, тъй като съгласно писателя Андрей Гуляшки, “бащата ” на контраразузнавача капитан Авакум Захов,той е с растеж над 180 см, необятни и могъщи плещи, леко наподобяващ на боксьор в тежка категория. Възрус, с леко къдрава коса, огромни гълъбовосиви очи и скулесто, с високо чело лице на артист, комуто прилягат сантиментални функции.
Но Гуляшки добавя характерността на капитан Захов - безмълвен и кой знае за какво правещ усещане на подтиснат и печален човек. Самотник, само че с впечатляващи триумфи измежду дамите, които непрекъснато го напущат с горест поради безконечните му служебни отговорности и отсъствия... Тук към този момент Иван Налбантов съвсем изцяло “покрива ” облика на героя и в сериала се оправя доста професионално със задачата си.
Най-смешната
киноистория
на Иван Налбантов
се случва в огромната суперпродукция на Съветския съюз “Войници на свободата ”, който демонстрира успеха над Германия във Втората международна война и присъединяване на тогавашните комунистически водачи в съпротивата.
Иван е определен за ролята на младия Станко Тодоров, който след години ще стане министър-председател на България. Накрая във кино лентата остава единствено един кадър, в който Станко гледа правдиво Янко (Тодор Живков). Когато четирисерийният “боевик ” на режисьора Юрий Озеров е приключен снимачно, Налбантов отпътува с сътрудници за озвучаването на кино лентата в Москва. И там излиза наяве, че героят му изобщо няма реплики в него!
След дългогодишна пауза киното преоткри в своя ефирен вид Иван Налбантов. Актьорът играе в “Дървото на живота ” и “Денят на бащата ”, а осъществяването му в “Дяволското гърло ” е като за учебник по актьорско майсторство.
В момента Налбантов играе в пет постановки. Освен това репетира “Каквото - такова ” в Народния спектакъл и “Жена без значение ” във Военния. В киното се снима в новия филм на Павел Г. Веснаков - ”Спасителят в прахта ”.
Няма отмалялост за Белия лъв (роден е на 6 август 1940 г.) Иван Налбантов.
Бай Иван... /24chasa.bg
74 дни преди да навлезе в своята 80-годишнина, артистът Иван Налбантов получи премията “Аскеер ” за изцяло творчество. От 1967-а - цели 52 години!, той е единствено в състава на Военния спектакъл. Точно толкоз има и доайенът на трупата Васил Михайлов, който на 24 май връчи статуетката на своя сътрудник и другар.
“През целия си живот съм произнасял непознати думи и в този момент не мога да намеря свои, с цел да ви благодаря! ” С тези думи при започване на своето слово Налбантов разсмя сътрудниците си. Когато смехът утихна, той посочи, че това в действителност е казано от огромния Кръстьо Сарафов.
“Но започнаха моите безредици и не можах да кажа всичко, което си бях намислил в словото по тематиката - сподели за “24 часа ” артистът. - Не можах да изтъквам мисълта на нобелиста Андре Жид, че същинският индивидуализъм е в цялостното отказване на себе си и сливането с другите... ”
Мисля, че това е креативното верую на артиста Иван Налбантов през цялата му дългогодишна кариера.
Тя стартира от родното му село Каравелово, Пловдивско, където наричали момчето Иван Лилов Налбантов Иванчо. Днес всички в артистичната колегия по най-почтителен метод се обръщат към него с “бай Иванe ”.
Кариерата му започва с комка вино, дадена от дядо му, който се изявява на самодейните театрални подиуми - едно време назоваха тези представления вечеринки. В първата в живота си роля в такава вечеринка Иванчо би трябвало да стъпи на двата хълбока на една огромна дамаджана, да се наведе и да отпие глътка вино от нея.
Във стомната има вода, само че една вечер дядото сипва в съда същинска “Христова кръв ”. Иванчо отпива, усеща, че не е вода, и навъсен се кани да изплюе глътката.
“Не плюй, дядовото, вино е! Това ти е платата за присъединяване... ” - провиква се възрастният мъж към внука си.
Е, по какъв начин при такова причестяване момчето да не се влюби в сцената и театъра за цялостен живот?!
Когато е в 9-и клас на гимназията в Сопот, Иван е мощно впечатлен от кино лентата “Призраци напущат върховете ” - руски, естествено, който споделя по какъв начин трима геолози откриват цяло езеро с течен живак. Романтичният юноша взема решение, че
би трябвало да откри
подобен живак
в България,
напуща гимназията и записва минен колеж в Хасково.
Там учи още три години - по този начин стават общо пет, и през днешния ден Иван Налбантов с право се гордее, че първичното му обучение е над междинното.
Когато е втори курс в техникума в Хасково, откриват младежка театрална школа към театъра. Приемат претендентите за нея като за ВИТИЗ - легенда, стихотворение, монолог...
Така си основават кадрова банка за артисти, които да играят функции, за които няма подобаващи хора в театъра. Преподават им известни театрали и артисти. Тази първа едногодишнта школа дава на българския спектакъл и кино Иван Налбантов и Илия Добрев.
Нашият воин работи малко по специалността в минното населено място Маджарово. Следва дълга казарма, тъй като е във Военновъздушните сили.
Пръст в тая работа има и Фидел Кастро - поради Карибската рецесия, вместо да бъде уволнен през септември 1962 година и да стартира актьорското си образование, Иван дружно с целия набор напуща казармата на 6 февруари 1963 година “Така че имам един пропуснат учебен срок във ВИТИЗ и това ми проличава. Ако някъде не съумявам, виновността не е моя, а на Фидел Кастро ”, разказва с комизъм обстановката Налбантов.
Когато отива в лелеяната каменна постройка на “Раковски ” 108-А, сътрудниците му към този момент играят етюди с думи, а той, Николай Николаев и другите довчерашни “стари пушки ” се усещат като новобранци.
Не знаят по какъв начин да предложат комедийни етюди и играят трагични истории, от които колежките им падат от смях. Но в никакъв случай те не се държат пренебрежително към момчетата. Преподавателят им проф. Кръстьо Мирски постанова особена атмосфера. Той е мил човек, толерантен, учтив, ерудит, учил във Франция и Западна Германия.
Първата, която впечатлява кандидат-актьора Налбантов, е Ванча Дойчева - синеока, красива като картинка и непристъпна като ледена кралица. “Мисля, че тя още тогава чакаше своя професор Шойлев ”, спомня си Иван.
Следват няколко любовни трепети и връзки с колежки, които той внимателно премълчава. Вече е в четвърти курс, когато стартира огромната му обич с второкурсничката Виолета Гиндева. Тя може би е щяла да приключи със женитба, в случай че дипломираният артист Налбантов не е разпределен в Сливенския спектакъл. Гиндева продължава със студентството си в София. По това време песента на Васил Найденов “Телефонна обич ” още не е написана, само че връзката сред двамата последователно се разпада. “Според мен по този начин е трябвало да стане ”, метафизичен заключава артистът.
След два сезона в Сливен, където играе във всички пиеси от репертоара, Налбантов е поканен от управленията на Военния и Бургаския спектакъл, най-силните в ония години. Той избира столицата.
Дебютира с дребна роля на ординарец във военната пиеса “Под непознато име ”. “Ординарците в България постоянно са разказани добре, за разлика от офицерите - изяснява Иван. - Ординарците са от народа, смешновати са, лирични, положителни по душа... ” Има драматургия в тях, има какво да се играе.
Втората си роля дефинира като доста хубава - Карл в “Света Йоанна ” на Бърнард Шоу. Партнира на самата Емилия Радева, която е Йоанна. Двамата в този момент репетират дружно в “Каквото - такова ” в Народния спектакъл.
Играе и в “Майстори ”, само че към момента не е изключително прочут в гилдията, когато “се случва случката ” с Леон Даниел. Големият и недолюбван от властта режисьор е поканен да сложи “Напразни старания на любовта ”. Той оповестява разпределението на функциите, споделя името Иван и очевидно не може да си спомни семейството му, а Ивановците в театъра са няколко.
И Леон Даниел продължава: “Иван бе...
това интелигентното
момче с
дърварския глас... ”
И до момента Налбантов не може да изясни по какъв начин е съумял да заблуди подобен осезателен и великодушен на чувства човек за своята просветеност в ония години. А обяснението му за “дърварския глас ” е, че режисьорът не е желал да го обиди, просто е търсел артист с подобен глас, планувал е, че ще бъде елементарно отличим.
Тук артистът пуска в деяние тънкия си комизъм. “По лице постоянно не ме познават, само че като проговоря, ми споделят: ти ли си оня актьор, или приличаш на него. Променям си гласа да звучи по- фино и споделям: апелирам ви не ме сравнявайте с този некадърник. И те стартират да го пазят. Какво да искаш повече... ”
В киното Налбантов дебютира с дребна роля в “Танго ”. Той е наказаният на гибел Иван Проев. При снимането на кино лентата Налбантов схваща какъв брой значим е детайлът за магията на киното.
Всичко за сцената с обесването е репетирано - извеждането на тримата наказани, молитвата на попа... Но режисьорът Васил Мирчев преднамерено пропуща да вкара в епизода каруцата, която ще откара мъртвите тела на обесените.
Тръгва епизодът, актьорите знаят, че са добре подсигурени, и внезапно... се чува злокобният
тътен на каруцата, в
която седи гробарят -
един брадясал ром. Ужасът потегля от пръстите на краката на артиста и избива през очите му.
Спонтанен взор на ужасяващ покойник, който “вижда ” по какъв начин след минути ще бъде пренебрегнат в тази каруца, откаран и заровен в гробищата. Такъв взор не може да бъде реализиран актьорски след никаква подготовка.
През това време ненадейно излетява гълъб, подплашен от тропота на каруцата. Налбантов подвига непринудено взор нагоре, проследявайки полета на птицата. “Получих поздравления от режисьора, а той трябваше да поздрави гълъба... ”, споделя напълно съществено Иван.
През 1979 година той е определен за ролята на Авакум Захов в 6-серийния филм на Студио за телевизионни филми “Екран ”. Мнозина са сюрпризирани от избора му, тъй като съгласно писателя Андрей Гуляшки, “бащата ” на контраразузнавача капитан Авакум Захов,той е с растеж над 180 см, необятни и могъщи плещи, леко наподобяващ на боксьор в тежка категория. Възрус, с леко къдрава коса, огромни гълъбовосиви очи и скулесто, с високо чело лице на артист, комуто прилягат сантиментални функции.
Но Гуляшки добавя характерността на капитан Захов - безмълвен и кой знае за какво правещ усещане на подтиснат и печален човек. Самотник, само че с впечатляващи триумфи измежду дамите, които непрекъснато го напущат с горест поради безконечните му служебни отговорности и отсъствия... Тук към този момент Иван Налбантов съвсем изцяло “покрива ” облика на героя и в сериала се оправя доста професионално със задачата си.
Най-смешната
киноистория
на Иван Налбантов
се случва в огромната суперпродукция на Съветския съюз “Войници на свободата ”, който демонстрира успеха над Германия във Втората международна война и присъединяване на тогавашните комунистически водачи в съпротивата.
Иван е определен за ролята на младия Станко Тодоров, който след години ще стане министър-председател на България. Накрая във кино лентата остава единствено един кадър, в който Станко гледа правдиво Янко (Тодор Живков). Когато четирисерийният “боевик ” на режисьора Юрий Озеров е приключен снимачно, Налбантов отпътува с сътрудници за озвучаването на кино лентата в Москва. И там излиза наяве, че героят му изобщо няма реплики в него!
След дългогодишна пауза киното преоткри в своя ефирен вид Иван Налбантов. Актьорът играе в “Дървото на живота ” и “Денят на бащата ”, а осъществяването му в “Дяволското гърло ” е като за учебник по актьорско майсторство.
В момента Налбантов играе в пет постановки. Освен това репетира “Каквото - такова ” в Народния спектакъл и “Жена без значение ” във Военния. В киното се снима в новия филм на Павел Г. Веснаков - ”Спасителят в прахта ”.
Няма отмалялост за Белия лъв (роден е на 6 август 1940 г.) Иван Налбантов.
Бай Иван... /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ