Тъжно: Димо Алексиев заряза театъра и стана халтураджия
Актьорът Димо Алексиев все по-често може да бъде забелязан в най-различни излъчвания и сериали по малкия екран. 39-годишният водещ на „ Игри на волята ” заряза театралната си кариера и се трансформира в неотклонен тв халтураджия. Той бе доктор Генадиев в „ Откраднат живот ”, феновете го гледаха в „ Маскираният артист ”, в сериала „ Ягодова луна ”, като водещ на „ Игри на волята ”, а последно се любуваме на неговите осъществявания в „ Като две капки вода ”. В последните години представленията, в които играеше, намаляваха с всяка минала година. Последно почитателите на театъра можеха да го видят единствено в „ Една седмица, не повече ”, само че звездата към този момент не играе и в тази режисура.
„ Обичам театъра, всяко преобразяване е момент и всеки е друг - изиграваш го и по-късно всичко е прахуляк. Театърът е глезотия и разкош ” – споделя със самочувствие Димо. Актьорът има много висока самокритика и не крие, че е прекомерно висока топка за родните театри, които не могат да си разрешат звезда като него. „ Един в действителност надарен артист се трансформира в халтураджия като Рачков ”, одумват го в обществените мрежи.
Алексиев приключва НАТФИЗ през 2006 година със компетентност „ актьорско майсторство ” в класа на доцент Веселин Ранков. През 2009 година печели премия „ Аскеер ” в категория „ Изгряваща звезда ” за постановката „ Калигула ”, където играе под режисурата на Явор Гърдев в спектакъл „ Стоян Бъчваров ” - Варна. Ролята на Калигула стана негова визитка и го прати в щатния състав на Народния спектакъл.
Животът на екранния доктор Генадиев не е лек и нищо не му е обещано безплатно. Димо се бори за влизането си в НАТФИЗ, за първите си функции, за оцеляването си с малко пари, като неведнъж е разказвал за компликациите през които е минал, само че не са го сломили. Преди няколко години обаче Димо избра по-лесния и рентабилен път – на комерсиалните сериали и лесния път.
„ Цял живот отпътувам и все оставам, един от най-хубавите ми интервали беше във Варна. Изкарах там 4 години, бяха доста мощни години. Много пораснах там. Първо живеехме в едни гримьорни - имаше едни диванчета... Така се прави да усетиш атмосферата. После споделиха, че не може в гримьорните, би трябвало да си намерим друго място. Нямахме доста пари, сменил съм куп квартири, стаички по-точно. По едно време бях на квартира при едни баба и дядо. Той беше на легло. Даваха чартърен и си имаше даже обособен електромер. Бабата беше разбрана, само че имаше твърдо изискване. Наемът беше 150 лева, аз взимах 300 лева, та бабата сподели: „ Ако ще се къпеш или пускаш духалки да се топлиш - ще плащаш в допълнение ”. И аз се къпех в театъра, с цел да мога да спастря някакви пари. Един ден изпуших, отидох при директорката и й споделих, че по този начин не може да продължава. Все отново има и едни 30 дни в месеца, в които с изключение на наема, всеки ден би трябвало и да ядеш. Така че ми дадоха една стаичка в театъра, този път освободиха някакво помещение - част от деловодството. Аз както съм си дълъг, спях в много неуместна поза в един фотьойл. Нощно време заключваха - става въпрос за аления спектакъл „ Стоян Бъчваров ”, по-познат във Варна като Операта. Та една вечер отидох в оперната част и примъкнах един диван, сам-самичък. Слава Богу, вратата на моята килийка се отваряше на открито, тъй като в помещението нямаше по какъв начин да се влезе при съществуването на диван. Имах дребна мивка и едно шкафче, до които едвам се провирах. Таванът беше висок, а над мен имаше 48 крушки. Ползвах осветителните тела да си разстилам облеклата. Бях като Фантома на операта. Изкарах там още година и половина. После ни наеха квартири... ” – спомня си младините си артистът, който е желал да стане волейболист.
„ Бях доста надарен волейболист, обаче по този начин ми се стекоха нещата, че не съумях.. . Да речем, че когато смесваш младост с нелепост и упоритост, добавиш още щипка упоритост, може да си направиш неща, които да си носиш цялостен живот по-късно. Травма постави завършек на моята спортна кариера. Трябваше бързо да се преориентирам. Един ден просто споделих на майка ми: „ Ще взема да стана артист! ” Тя ме отряза: „ Ама, несъмнено, те там единствено теб те чакат! ” Но разбра, че май в действителност се поканвам да аплайвам и месец преди изпитите започнах да се приготвям ”, споделя екранната половинка на Ралица Паскалева.
Алексиев е роден през лятото на 1983 година в София, само че прекарва огромна част от детството си в Кнежа, където е бил при баба си и дядо си по цяло лято. „ Имаше страховит сладолед, само че пари нямаше. Затова пък дворът беше цялостен с тиквички, салатки, яйца. Та отиваш на пазара, продаваш и с парите ядеш сладолед. Хубави времена ”, връща се в детските си мемоари геният, когато прекарвал ваканциите при баба и дядо.
Липсата на финанси го принуждава да работи какво ли не – да мие коли на автомивка, да е барман, теляк, каскадьор. През 2010 година Алексиев се мести в Народния спектакъл „ Иван Вазов ”, където изкара два сезона на академичната сцена в очакване да му се случи професионална задача-предизвикателство. Накрая търпението му излезе от граници и напусна.
„ Точно тогава ми се раждаше хлапе - Лора, не желаех да оставам без работа, споделя той. - Бях заставен, с цел да имам сигурен приход на щат. Покани ме Сашо Морфов, а „ получих ” Теди Москов. Платих висока цена, бях подложен на долни унижения. Две години не ми дадоха нито една роля. Дори да правиш всичко, което сте се разбрали с режисьора - могат да те насерат. Пък човек не може да се види в профил, може и аз да не съм бил прав. Трудно можеш да видиш личните си неточности. Но аз знам, че не е добре артистът да се следи, до момента в който е в роля. Това значи да спреш да играеш. Хубаво е да се гледаш в всекидневието. Едва устоях. Сега от дистанцията на времето си мисля, че не е трябвало да върша тази жертва ”, споделя Димо, който очевидно още тогава се е разочарова от театъра и в последните 4-5 години можем да го гледаме във всички продукции, сериали и шоута на Нова тв, само че не и на сцената в някое зрелище.
След няколко месеца екранният доктор Калин Генадиев ще отпразнува 10 години с обичаната си Анжела Медзикян , която преди съвсем 5 години го подари с щерка Кайра. Той има и 11-годишна щерка Лора от някогашната си жена - певицата и актриса Ана Топалова.
„ Лорка учи в Музикалното учебно заведение, върви на балет, на гимнастика, свири на пиано. Кайра също е доста артистична, обича да е на открито, доста е енергична. Не желае да ѝ чета книжки, повече обича да гледа картинките ”, споделял е артистът за децата си.
Димо се залюбил с някогашната си жена, когато и двамата следвали в НАТФИЗ. Веднага се харесали и връзката им вървяла безпрепятствено досега, в който той срещнал актуалната си обич и майка на дребната му щерка - Анжела Медзикян. Хубавицата е с арменски генезис, преподава латиноамерикански танци и испански език, занимава се още и с снимка. С артиста се срещнали около общ ангажимент и той бързо попаднал в плен на чара ѝ. Той е съперник на брака, но въпреки всичко подарил пръстен на къдрокосата хубавица като знак на любовта им.
Името Кайра, което носи щерка им, избрали изцяло инцидентно. „ Разхождахме се по една улица в Лугано, която се споделяше по този начин. И питах Анжела какво мислиш за това име. Не съм чувал до момента различен човек да се споделя по този начин. Иначе има тъпоклюна птица кайра, която е знак на Исландия ", разказвал е Димо, който не крие, че е „ сътворил ” първата си щерка, правейки йога в Созопол.
„ Отидохме в Созопол с концепцията, че всеки ден в шест или седем часа сутринта ще вършим йога. Седем следващи дни йога на морето е доста хубаво, тъй като те почиства, подрежда те. Една вечер на брега внезапно и двамата с Ана почувствахме нещо. Размислихме, поговорихме и разбрахме, че би трябвало да си имаме детенце. Получи се на втория път. Беше на залез, на фона на морето и Ана усети по какъв начин зачена. Бях сигурен, че ще направя близнаци. Даже по този начин й споделих: „ Да си създадем близнаци! “ Щеше да е доста комфортно. Биологичният дълг си го извършил изведнъж. Вярваме, че тя е особено детенце. Присъствах на раждането. И повиших % на мъжете, които не припадат по време на раждане със секцио ” – признавал е Димо.
„ Обичам театъра, всяко преобразяване е момент и всеки е друг - изиграваш го и по-късно всичко е прахуляк. Театърът е глезотия и разкош ” – споделя със самочувствие Димо. Актьорът има много висока самокритика и не крие, че е прекомерно висока топка за родните театри, които не могат да си разрешат звезда като него. „ Един в действителност надарен артист се трансформира в халтураджия като Рачков ”, одумват го в обществените мрежи.
Алексиев приключва НАТФИЗ през 2006 година със компетентност „ актьорско майсторство ” в класа на доцент Веселин Ранков. През 2009 година печели премия „ Аскеер ” в категория „ Изгряваща звезда ” за постановката „ Калигула ”, където играе под режисурата на Явор Гърдев в спектакъл „ Стоян Бъчваров ” - Варна. Ролята на Калигула стана негова визитка и го прати в щатния състав на Народния спектакъл.
Животът на екранния доктор Генадиев не е лек и нищо не му е обещано безплатно. Димо се бори за влизането си в НАТФИЗ, за първите си функции, за оцеляването си с малко пари, като неведнъж е разказвал за компликациите през които е минал, само че не са го сломили. Преди няколко години обаче Димо избра по-лесния и рентабилен път – на комерсиалните сериали и лесния път.
„ Цял живот отпътувам и все оставам, един от най-хубавите ми интервали беше във Варна. Изкарах там 4 години, бяха доста мощни години. Много пораснах там. Първо живеехме в едни гримьорни - имаше едни диванчета... Така се прави да усетиш атмосферата. После споделиха, че не може в гримьорните, би трябвало да си намерим друго място. Нямахме доста пари, сменил съм куп квартири, стаички по-точно. По едно време бях на квартира при едни баба и дядо. Той беше на легло. Даваха чартърен и си имаше даже обособен електромер. Бабата беше разбрана, само че имаше твърдо изискване. Наемът беше 150 лева, аз взимах 300 лева, та бабата сподели: „ Ако ще се къпеш или пускаш духалки да се топлиш - ще плащаш в допълнение ”. И аз се къпех в театъра, с цел да мога да спастря някакви пари. Един ден изпуших, отидох при директорката и й споделих, че по този начин не може да продължава. Все отново има и едни 30 дни в месеца, в които с изключение на наема, всеки ден би трябвало и да ядеш. Така че ми дадоха една стаичка в театъра, този път освободиха някакво помещение - част от деловодството. Аз както съм си дълъг, спях в много неуместна поза в един фотьойл. Нощно време заключваха - става въпрос за аления спектакъл „ Стоян Бъчваров ”, по-познат във Варна като Операта. Та една вечер отидох в оперната част и примъкнах един диван, сам-самичък. Слава Богу, вратата на моята килийка се отваряше на открито, тъй като в помещението нямаше по какъв начин да се влезе при съществуването на диван. Имах дребна мивка и едно шкафче, до които едвам се провирах. Таванът беше висок, а над мен имаше 48 крушки. Ползвах осветителните тела да си разстилам облеклата. Бях като Фантома на операта. Изкарах там още година и половина. После ни наеха квартири... ” – спомня си младините си артистът, който е желал да стане волейболист.
„ Бях доста надарен волейболист, обаче по този начин ми се стекоха нещата, че не съумях.. . Да речем, че когато смесваш младост с нелепост и упоритост, добавиш още щипка упоритост, може да си направиш неща, които да си носиш цялостен живот по-късно. Травма постави завършек на моята спортна кариера. Трябваше бързо да се преориентирам. Един ден просто споделих на майка ми: „ Ще взема да стана артист! ” Тя ме отряза: „ Ама, несъмнено, те там единствено теб те чакат! ” Но разбра, че май в действителност се поканвам да аплайвам и месец преди изпитите започнах да се приготвям ”, споделя екранната половинка на Ралица Паскалева.
Алексиев е роден през лятото на 1983 година в София, само че прекарва огромна част от детството си в Кнежа, където е бил при баба си и дядо си по цяло лято. „ Имаше страховит сладолед, само че пари нямаше. Затова пък дворът беше цялостен с тиквички, салатки, яйца. Та отиваш на пазара, продаваш и с парите ядеш сладолед. Хубави времена ”, връща се в детските си мемоари геният, когато прекарвал ваканциите при баба и дядо.
Липсата на финанси го принуждава да работи какво ли не – да мие коли на автомивка, да е барман, теляк, каскадьор. През 2010 година Алексиев се мести в Народния спектакъл „ Иван Вазов ”, където изкара два сезона на академичната сцена в очакване да му се случи професионална задача-предизвикателство. Накрая търпението му излезе от граници и напусна.
„ Точно тогава ми се раждаше хлапе - Лора, не желаех да оставам без работа, споделя той. - Бях заставен, с цел да имам сигурен приход на щат. Покани ме Сашо Морфов, а „ получих ” Теди Москов. Платих висока цена, бях подложен на долни унижения. Две години не ми дадоха нито една роля. Дори да правиш всичко, което сте се разбрали с режисьора - могат да те насерат. Пък човек не може да се види в профил, може и аз да не съм бил прав. Трудно можеш да видиш личните си неточности. Но аз знам, че не е добре артистът да се следи, до момента в който е в роля. Това значи да спреш да играеш. Хубаво е да се гледаш в всекидневието. Едва устоях. Сега от дистанцията на времето си мисля, че не е трябвало да върша тази жертва ”, споделя Димо, който очевидно още тогава се е разочарова от театъра и в последните 4-5 години можем да го гледаме във всички продукции, сериали и шоута на Нова тв, само че не и на сцената в някое зрелище.
След няколко месеца екранният доктор Калин Генадиев ще отпразнува 10 години с обичаната си Анжела Медзикян , която преди съвсем 5 години го подари с щерка Кайра. Той има и 11-годишна щерка Лора от някогашната си жена - певицата и актриса Ана Топалова.
„ Лорка учи в Музикалното учебно заведение, върви на балет, на гимнастика, свири на пиано. Кайра също е доста артистична, обича да е на открито, доста е енергична. Не желае да ѝ чета книжки, повече обича да гледа картинките ”, споделял е артистът за децата си.
Димо се залюбил с някогашната си жена, когато и двамата следвали в НАТФИЗ. Веднага се харесали и връзката им вървяла безпрепятствено досега, в който той срещнал актуалната си обич и майка на дребната му щерка - Анжела Медзикян. Хубавицата е с арменски генезис, преподава латиноамерикански танци и испански език, занимава се още и с снимка. С артиста се срещнали около общ ангажимент и той бързо попаднал в плен на чара ѝ. Той е съперник на брака, но въпреки всичко подарил пръстен на къдрокосата хубавица като знак на любовта им.
Името Кайра, което носи щерка им, избрали изцяло инцидентно. „ Разхождахме се по една улица в Лугано, която се споделяше по този начин. И питах Анжела какво мислиш за това име. Не съм чувал до момента различен човек да се споделя по този начин. Иначе има тъпоклюна птица кайра, която е знак на Исландия ", разказвал е Димо, който не крие, че е „ сътворил ” първата си щерка, правейки йога в Созопол.
„ Отидохме в Созопол с концепцията, че всеки ден в шест или седем часа сутринта ще вършим йога. Седем следващи дни йога на морето е доста хубаво, тъй като те почиства, подрежда те. Една вечер на брега внезапно и двамата с Ана почувствахме нещо. Размислихме, поговорихме и разбрахме, че би трябвало да си имаме детенце. Получи се на втория път. Беше на залез, на фона на морето и Ана усети по какъв начин зачена. Бях сигурен, че ще направя близнаци. Даже по този начин й споделих: „ Да си създадем близнаци! “ Щеше да е доста комфортно. Биологичният дълг си го извършил изведнъж. Вярваме, че тя е особено детенце. Присъствах на раждането. И повиших % на мъжете, които не припадат по време на раждане със секцио ” – признавал е Димо.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ