Велизар Шаламанов: Модернизацията на армията е най-трудната задача на прехода
Актуалните закани за сигурността на страните-членки на НАТО и Европейски Съюз на първо място са свързани с несигурността по южните граници на Алианса, само че и в доста огромна степен с държанието на подобен сериозен фактор като Русия във връзка с споровете в Украйна, Грузия, Молдова. Това съобщи в предаването „ Нощен небосвод “ на БНР някогашният министър на защитата Велизар Шаламанов, който 8 години бе шеф в Агенцията по връзка и информация на НАТО.
„ Именно по тази причина, от една страна, Балтийско и Черно море са значими точки, в които би трябвало да се търси непоклатимост и снемане на напрежението. Също по този начин и в Средиземноморието би трябвало да се търси взаимно с Европейски Съюз превъзмогване на казуса, обвързван с незаконна имиграция и с терористичните закани, идващи на първо място от юг. “
Според Шаламанов има едно огромно предизвикателство и то е най-много софтуерно, тъй като новите технологии могат да доведат до непредвидени промени в методите на противоборство, изключително в областта на ИТ, изкуствения разсъдък, галактическите технологии.
„ Определено Русия се стреми да се върне в позицията, която имаше Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война и това основава напрежение - и във връзка с споровете, в които Русия е ангажирана, които тя предизвика. Ядрените оръжия, новите технологии и потреблението им в областта на хибридните закани, киберзаплахите също са области, в които с Русия има напрежение, освен с НАТО, Европейски Съюз, само че и в двустранен проект със страни-членки, “ акцентира той.
Велизар Шаламанов счита, че напрежението постоянно има най-хубавото решение на масата на договарянията. Най-добрият инструмент на дипломация, на договаряния са качествата, които вдъхват почит, които въздържат съперника от провокации, от упоритости, които не могат да бъдат задоволени.
„ За мен във връзка с Русия България би трябвало интензивно да взе участие във образуването на позициите, на политиката на Европейски Съюз и НАТО. В двустранен проект да взе участие в оценката и в развиването на позициите на нашите стратегически съдружници. За особено отношение не мисля, че можем да реализираме подобен „ триумф “, просто тъй като от позиция на Русия специфичното отношение е това България да има лимитирани благоприятни условия за избор и да бъде сложена според. Така, че каквито и да са специфични връзки не са от изгода за България. От изгода за България е да има ясни връзки, които с Русия най-добре се реализират на равнище НАТО-ЕС и специфичната роля на България в тези съюзи е значимата стъпка, която би трябвало да реализираме. За това се изисква потенциал - и изчерпателен, и дипломатически, и преговорен, и надлежно боен потенциал, с цел да бъдем уважавани в НАТО и Европейски Съюз, “ разяснява специалистът.
По думите на Велизар Шаламанов Турция е извънредно значим съдружник в НАТО и на масата на консултациите при закрити врата в Алианса може да бъде открито решение на всеки един въпрос, който съставлява проблем в областта на сигурността или провокира угриженост от други страни от НАТО.
„ Иначе Турция в действителност е една от страните в НАТО, която е изправена пред най-сериозни провокации - и в подтекста на Близкия изток, и в подтекста на ползи, които по един или различен метод я свързват с Русия, и в Черно море, и в Кавказ, и в Средна Азия. “
Велизар Шаламанов дефинира случая с 16-годишното момче от Пловдив, станало жертва на коренен ислям, като образец за потребление на киберпространството за радикализация, за образуване и осъществяване на терористични офанзиви, за хибридни офанзиви. Противодействието съгласно него е в още по-добро взаимоотношение сред службите на НАТО и Европейски Съюз.
„ Нито една страна не може да построи цялостния потенциал за реагиране в такива обстановки. Не инцидентно Израел, без да е член на НАТО и Европейски Съюз, търси съдействие - и с съществени сътрудници в НАТО и Европейски Съюз, и със страните в нашия район. Капацитетът на Израел, евентуално доста по-голям от този на България, е непълен, с цел да се опълчват на тези опасности, свързани с потребление на киберпространството от терористи. “
Като най-трудната задача на прехода дефинира Шаламанов модернизацията и превъоръжаването на българската войска, тъй като става въпрос за 10,15 и повече милиарда лв., които да бъдат изхарчени. Твърденията, че тези пари ще „ изядат “ средствата за обществени политики и пенсии специалистът намира за част от осведомителната война, тъй като в това няма нищо правилно.
„ Само желая да напомня, че по времето на комунизма военният бюджет беше 6 до 10% от Брутният вътрешен продукт. Армията беше над 110-120 хиляди, самолетите бяха 200-250, танковете 3-4 хиляди, представете си, в случай че в този момент трябваше да поддържаме такава войска, защо друго щеше да има пари? Самият факт, че сега никой не чака на опашка за пъстър тв приемник, не чака години за кола и за апартамент, значи, че смяната, в това число и в армията, е довела до доста по-високо качество на живота, само че по този начин или другояче ние имаме елементарен ангажимент от 2014 година - да харчим 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и от тях 20% за ново въоръжение и техника. Засега това не се случва. Очаквам със сключването на контракт за 8 самолета Ф-16, по-късно и на другите контракти, да осъществим този ангажимент и мога да ви уверя, че това ще докара до забележими позитивни резултати освен за армията, а и за цялостната рационализация на страната, тъй като това ще бъде действителното влизане в XXI век. “
„ Именно по тази причина, от една страна, Балтийско и Черно море са значими точки, в които би трябвало да се търси непоклатимост и снемане на напрежението. Също по този начин и в Средиземноморието би трябвало да се търси взаимно с Европейски Съюз превъзмогване на казуса, обвързван с незаконна имиграция и с терористичните закани, идващи на първо място от юг. “
Според Шаламанов има едно огромно предизвикателство и то е най-много софтуерно, тъй като новите технологии могат да доведат до непредвидени промени в методите на противоборство, изключително в областта на ИТ, изкуствения разсъдък, галактическите технологии.
„ Определено Русия се стреми да се върне в позицията, която имаше Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война и това основава напрежение - и във връзка с споровете, в които Русия е ангажирана, които тя предизвика. Ядрените оръжия, новите технологии и потреблението им в областта на хибридните закани, киберзаплахите също са области, в които с Русия има напрежение, освен с НАТО, Европейски Съюз, само че и в двустранен проект със страни-членки, “ акцентира той.
Велизар Шаламанов счита, че напрежението постоянно има най-хубавото решение на масата на договарянията. Най-добрият инструмент на дипломация, на договаряния са качествата, които вдъхват почит, които въздържат съперника от провокации, от упоритости, които не могат да бъдат задоволени.
„ За мен във връзка с Русия България би трябвало интензивно да взе участие във образуването на позициите, на политиката на Европейски Съюз и НАТО. В двустранен проект да взе участие в оценката и в развиването на позициите на нашите стратегически съдружници. За особено отношение не мисля, че можем да реализираме подобен „ триумф “, просто тъй като от позиция на Русия специфичното отношение е това България да има лимитирани благоприятни условия за избор и да бъде сложена според. Така, че каквито и да са специфични връзки не са от изгода за България. От изгода за България е да има ясни връзки, които с Русия най-добре се реализират на равнище НАТО-ЕС и специфичната роля на България в тези съюзи е значимата стъпка, която би трябвало да реализираме. За това се изисква потенциал - и изчерпателен, и дипломатически, и преговорен, и надлежно боен потенциал, с цел да бъдем уважавани в НАТО и Европейски Съюз, “ разяснява специалистът.
По думите на Велизар Шаламанов Турция е извънредно значим съдружник в НАТО и на масата на консултациите при закрити врата в Алианса може да бъде открито решение на всеки един въпрос, който съставлява проблем в областта на сигурността или провокира угриженост от други страни от НАТО.
„ Иначе Турция в действителност е една от страните в НАТО, която е изправена пред най-сериозни провокации - и в подтекста на Близкия изток, и в подтекста на ползи, които по един или различен метод я свързват с Русия, и в Черно море, и в Кавказ, и в Средна Азия. “
Велизар Шаламанов дефинира случая с 16-годишното момче от Пловдив, станало жертва на коренен ислям, като образец за потребление на киберпространството за радикализация, за образуване и осъществяване на терористични офанзиви, за хибридни офанзиви. Противодействието съгласно него е в още по-добро взаимоотношение сред службите на НАТО и Европейски Съюз.
„ Нито една страна не може да построи цялостния потенциал за реагиране в такива обстановки. Не инцидентно Израел, без да е член на НАТО и Европейски Съюз, търси съдействие - и с съществени сътрудници в НАТО и Европейски Съюз, и със страните в нашия район. Капацитетът на Израел, евентуално доста по-голям от този на България, е непълен, с цел да се опълчват на тези опасности, свързани с потребление на киберпространството от терористи. “
Като най-трудната задача на прехода дефинира Шаламанов модернизацията и превъоръжаването на българската войска, тъй като става въпрос за 10,15 и повече милиарда лв., които да бъдат изхарчени. Твърденията, че тези пари ще „ изядат “ средствата за обществени политики и пенсии специалистът намира за част от осведомителната война, тъй като в това няма нищо правилно.
„ Само желая да напомня, че по времето на комунизма военният бюджет беше 6 до 10% от Брутният вътрешен продукт. Армията беше над 110-120 хиляди, самолетите бяха 200-250, танковете 3-4 хиляди, представете си, в случай че в този момент трябваше да поддържаме такава войска, защо друго щеше да има пари? Самият факт, че сега никой не чака на опашка за пъстър тв приемник, не чака години за кола и за апартамент, значи, че смяната, в това число и в армията, е довела до доста по-високо качество на живота, само че по този начин или другояче ние имаме елементарен ангажимент от 2014 година - да харчим 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и от тях 20% за ново въоръжение и техника. Засега това не се случва. Очаквам със сключването на контракт за 8 самолета Ф-16, по-късно и на другите контракти, да осъществим този ангажимент и мога да ви уверя, че това ще докара до забележими позитивни резултати освен за армията, а и за цялостната рационализация на страната, тъй като това ще бъде действителното влизане в XXI век. “
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ