Скиапарели – европейският изследовател на повърхността на Марс!
Ако всичко мине по проект, на 19 октомври европейският спускаем уред “Скиапарели ” ще навлезе в атмосферата на Марс и ще извърши кацане на неговата повърхнина.
Европейската галактическа организация (ЕКА) влага доста очаквания в “Скиапарели ”. До този миг НАСА е единствената галактическа организация, която не просто е провеждала сполучливи кацания на Марс, само че и за която може да се каже, че нейните апарати са работили след кацането на повърхността. Нито една друга организация или организация не може да се похвали с такова достижение. В предишното Съюз на съветските социалистически републики е осъществил кацане на Марс през 1971 година, само че апаратът “Марс 3 ” е прекратил контакт броени секунди след съприкосновението с повърхността (вижте публикацията “Марс 3 – 14.5 секунди на марсианската повърхнина ”). През 2003 година английският спускаем уред “Бийгъл 2 ” трябваше също да кацне, само че сигнал от него в никакъв случай не беше получен и едвам по-късно заради последващото снимане на мястото на кацане от орбитален уред докара до това откривателите да считат, че “Бийгъл 2″e кацнал сполучливо, само че заради щета след кацането не е съумял да се свърже със Земята (вижте публикацията “Бийгъл 2 открит, кацнал сполучливо на Марс “).
“Скиапарели ”, който понастоящем лети прикачен към руско-европейската галактическа експедиция “ЕкзоМарс-2016 ”, е късмет за реванш за ЕКА. “Скиапарели ” не е комплициран спускаем уред, той даже няма камера за снимането на панорамни фотоси на марсианската повърхнина. Той е преди всичко софтуерен демонстратор и би трябвало да покаже, че Европа разполага с технологиите за сполучливо кацане на Марс. След кацането се чака “Скиапарели ” да работи единствено от 4 до 8 марсиански дни, защото не разполага със слънчеви панели, нито с нуклеарен енергиен източник. След изтощаването на батериите ще дойте и краят на задачата му. Въпреки това на борда на спускаемия уред има набор от научни принадлежности. Те ще измерят скоростта напразно, влажността, атмосферното налягане и температурата. Освен това за пръв път спускаем уред ще направи измервания на електрическите полета на Марс, които ще ни оказват помощ за това да разберем по какъв начин те оказват помощ прахът да се подвига в атмосферата и по този начин да се получават прахови стихии (източник: ). Това ще са първите научни резултати, изпратени от повърхността на Марс от уред на организация, друга от НАСА.
Кацането на Марс е извънредно сложна задача. Венера има плътна атмосфера и при кацането е задоволително да се употребяват парашутни системи. На Луната няма основна атмосфера и могат да се употребяват единствено спирачни ракетни мотори. Марс от своя страна има атмосфера – задоволително дебела, с цел да се наложи потреблението на парашут, само че в същото време и прекомерно разредена, заради което парашутът не е задоволителен – заради това се употребяват комбинации от разнообразни системи. Всички те би трябвало да работят точно, с цел да може кацането да бъде сполучливо.
В началото топлинен щит ще защищава “Скиапарели ” при навлизането му в марсианската атмосфера, след което ще се разгърне 12-метров парашут. В последните стадии от кацането ще се задействат спирачни ракетни мотори и ще работят досега, в който спускаемият уред ще е на към един метър над повърхността. В този миг моторите ще се изключат и “Скиапарели ” ще пада свободно. Крехката научна инсталация на борда ще бъде защитена от чуплив материал, който ще би трябвало да омекоти “Скиапарели ” при съприкосновението с повърхността.
За място на кацане е подбрана равнината Меридиани:
Credit: ESA/DLR/FU Berlin
“Скиапарели ” се чака да попадне в границите на обрисуваната нагоре елипса – 100 на 15 километра. Това място е относително плоско и безпрепятствено и на него няма основни трудности, които вероятно биха могли да застрашат кацането.
Равнината Меридиани е доста добре проучена. През 2004 година там кацна и марсоходът на НАСА “Опортюнити ”, който продължава да работи до ден сегашен. Всичко това повдига доста забавен въпрос – ще съумеят ли за пръв път в историята на човешката космонавтика два разнообразни спускаеми апарата да се засекат на Марс?
Както беше очебийно нагоре, “Скиапарели ” няма панорамна камера за след кацането – той обаче има камера за изработката на фотоси по време на спускането към повърхността, само че не е ясно дали на фотосите ще могат да се видят каквито и да е следи от “Опортюнити ”. Според Емили Лакдауола обаче (източник) екипът на “Опортюнити ” създава проект за снимането на “Скиапарели ” до момента в който каца! Ако проектът е сполучлив и в действителност двата спускаеми апарата съумеят да се снимат, това би било извънредно вълнуващо!!!
