Ако вашата младост се е случила в края на 80-те,

Ако вашата младост се е случила в края на 80-те, то тази обява се посвещава на вас, неповторимо потомство! Защото тъкмо ние:

Всички бяхме пионери.

Помним Тато и Меркюри още живи.

Ходихме целия клас под управлението на учителката да гледаме кино лентата „ Вчера “.

Помним времето, когато видеомагнетофонът струваше съвсем колкото автомобил.

Ходехме във видео салоните и до ступор гледахме филмите „ Рамбо “ и „ Командо “.

В грима използвахме руж и сенки в циркови цветове.

Над бюрото си закачвахме постери с Ван Дам.

И до през днешния ден слушаме „ Модърн токинг “.

За първи път видяхме компакт диск по новините (ставаше въпрос за това, че японците са изобретили нов носител).

Знаехме, че японските аудиокасети са по-добри от руските и може да ги слушаш 90 минути, а не 60.

Бяхме очевидци по какъв начин една страна се разпадна и на нейно място породиха 15 нови.

Масово танцувахме брейк.

Знаехме, че секс знак не е Ален Делон, а Христо Шопов.

Помним какъв беше усетът на същинската боза.

За американските дънки някой беше подготвен да си продаде душата.

Успяхме да послушаме музика на грамофонни плочи.

В детството обичахме да играем по градежите.

Знаехме, че пепси колата е напитка на боговете.

Знаехме, че Ваз 2109 знамение на социалистическото автомобилостроене.

Като студенти нужната информация можехме да получим единствено в библиотеката.

Живеехме прелестно без интернет и мобилни телефони. И сме едно от последните генерации, които знаят какво е детството на улицата, а не зад таблета.

И в случай че младите ви погледнат снизходително, усмихнете се.