Ако сте пропуснали първата част на материала, можете да я

Ако сте пропуснали първата част на материала, можете да я прочетете на този линк.

Разбираемо е, че от време на време децата напряко танцуват по нервите на родителите си. И това е обикновено. Тук обаче желаеме да обърнем внимание на нещо друго. Ако ви направи усещане, че избрани обстановки се повтарят още веднъж и още веднъж, добре е да ги следите с нараснало внимание, с цел да не провокират по-големи проблеми вбъдеще. Специалистите са единомислещи, че съществуват няколко признака, които изискват намесата на родител и вероятно – професионална консултация. Бъдете по-внимателни:

4. Ако детето прекалява с манипулирането.

Всяко дете има податливост да манипулира родителите си. Много бързо научават какво минава и какво не. Започват да плачат и да се тръшкат, от време на време даже заплашват, въобще прибягват до всевъзможни способи, с цел да си получат своето. Важно е обаче да схванат, че сходно държание пречи на пълноценната връзка с околните и приятелите.

Какво да създадем?

Трябва да разграничите мрънкането и тръшкането от нещата, които фактически тормозят детето ви. Обикновено манипулирането стартира поради опита на малчуганите да си извоюват вниманието на родителите. Ако казусът е подобен, постарайте се да прекарвате повече време с тях. Запазете успокоение, не крещете, не ги наказвайте, не ги заплашвайте. Понякога е мъчно да се сдържаме, само че в действителност има значение.

5. Ако детето ви се опасява от всяка смяна.

За дребните деца е по-добре да следват едни и същи правила и дейности. По-големите обаче би трябвало да се оправят с измененията и да се научат да ги одобряват. В актуалния забързан и непрекъснато изменящ се свят това може да е огромен проблем. Ако едно дете върви на детска градина и се разстройва, тъй като моливите са сложени на друго място да вземем за пример, би трябвало да му обърнете по-сериозно внимание и да следите държанието и реакциите му в сходни обстановки.

Какво да извършите?

Говорете непрекъснато на децата за измененията, накарайте ги да ги одобряват като естествена част от живота, а не като някаква опасност и заплаха. Контролирайте страстите си – децата чудесно схващат езика на тялото и биха познали, в случай че сте разтревожени, уплашени, ядосани. Намерете им другарчета – децата, както и възрастните хора, се оправят по-лесно с нежеланите промени, когато има с кого да ги споделят. Говорете за възприятията им, с цел да знаят, че наблюдавате, забелязвате, интересувате се. Проявявайте схващане и не забравяйте, че и най-малкият проблем е предизвикателство за детската душeвност.

6. Ако детето е склонно към прибързани и безразсъдни дейности.

Спонтанността при децата е сладка и умилителна, стига да не сложат парещ тиган върху пластмасов поднос или да не се пльоснат в калната локва с чисто новите си бели панталонки. Такива деца приказват и работят, без да мислят за следствията. Изобщо не си дават сметка, че държанието им може да навреди на близките и/или на тях самите. В подобен случай родителите би трябвало да разсъждават и да плануват вероятните сюжети на дадена постъпка. Важно е да знаят, че всяко нещо води до друго, че държанието им има своите последствия.

Какво да извършите?

Запазете успокоение. Анализирайте държанието на детето дружно с него и се пробвайте да разберете какво го е предиздвикала да постъпи по един или различен метод. Накарайте го да се оправи с следствията от постъпката си. Учете го на самоконтрол, определете някакви правила и граници на невъздържаното държание. Окуражавайте го и го похвалете, когато се преценява с тези правила и успее единствено да се въздържи да направи нещо, което не би трябвало.

7. Ако детето ви не може да се забавлява рационално единствено.

Руският детски психолог Катерина Мурашова организира следния опит. Поставя 68 подрастващи на възраст сред 12 и 18 години в неестествена среда – в продължение на 8 часа сами, без другари и без „ джаджи ”. Само трима младежи съумяват да се оправят с тестването, до момента в който останалите очевидно се разстройват и в последна сметка не съумяват да устоят.

Бебетата не могат да се занимават независимо и това е напълно обикновено. Но по-големите деца би трябвало да уплътняват и сами най-малко някакво време от деня. Ако детето не развие това умеене, няма да може да се концентрира върху личните си усеща, тъй като всичко ще го смущава и разстройва. Такива деца порастват като възрастни, които изпадат в под паника положения даже при най-малкия проблем като да вземем за пример да им падне батерията на телефона. 

Какво да извършите?

Говорете с детето си, прекарвайте повече време дружно. Позволявайте му да употребява джиесем или таблет за избран интервал от време, а не неконтролируемо. Нека има повече занимателни игри, книжки и всичко, което да развива въображението му. Помогнете му да открие какво харесва и какво не. Нека откри свое занимание, което няма връзка с телефоните и компютрите.

Ако не можете да се справите сами…

Срещнете се с психолог. Това значи, че ви е грижа за фамилията и желаете да получите мнение от експерт. В случай че има някакъв проблем, единствено лекар може да диагностицира какъв тъкмо е той, тъй като съществуват най-различни типове психологични отклонения. Повечето от тях са поправими, стига да се вземат навременни и съответни ограничения.

Цветелина Велчева по материали от Brightside