Допитванията показват нови шансове за Русия в Украйна
Ако се има вяра на последните социологически изследвания, някогашният главнокомандващ на ВСУ Валерий Залужни (току-що изпратен като дипломат в Лондон) се трансформира в политик номер едно в Украйна. Той елементарно печели изборите против сегашния президент на страната Зеленски. Но резултатите от допитването са доста по-широки и демонстрират опцията за преформатиране на цялото украинско държавно управление в интерес на съветските ползи.
Сензация в Украйна стана публикуването на данни от проучване на социологическата работа СОЦИС, съгласно което някогашният главнокомандващ Залужни елементарно побеждава Зеленски и неговата към момента несъздадена партия може да образува болшинство във Върховната Рада. Данните от това проучване демонстрират революционни промени в украинската политическа система.
Освен това те могат да бъдат значими от позиция на съветските ползи. За да разбираем това, би трябвало да се обърнем към историята на украинската партийно-политическа система.
От Кравчук до Зеленски
Независимостта бе извоювана от Украйна значително инцидентно и през цялата модерна история, макар гневната антируска агитация, болшинството украински жители бяха позитивно настроени към Русия. Разбира се, при избори по партийни листи резултатът би бил картина, която не би устройвала последователите на антируския курс. А точно те бяха на власт в Киев през цялото това време. Истинската украинска партийно-политическа система се образува въз основа на неотложните потребности от образуването на „ не-Русия “, за която написа вторият президент на Украйна Леонид Кучма.
Следователно Украйна в началото е построена като президентска република с де факто двупартийна система. В тази система президентът, парламентарното болшинство и парламентарната съпротива се блокираха взаимно, изключвайки придвижването към Русия. В Народното събрание нормално имаше:
– „ Партия на властта “, лишена от характерно политическо и идеологическо лице и неуверена в сходство с сегашния курс на киевското ръководство;
– опозиционни партии, които са лидерски планове, цялата идеология на които се свеждаше до предизборно позициониране за приемане на обезпечена поддръжка от закрепен базов електорат.
Последното е доста значимо. Украйна е районно разграничена страна и нито една политическа мощ от какъвто и да е размер не може да разчита на равно посланичество на цялата ѝ територия. Затова някои партии систематично разчитат единствено на Запада или единствено на Изтока на страната.
През 1991-1997 година политическите партии към момента не играят специфична роля в Украйна. Леонид Кучма беше номиниран през 1994 година с поддръжката на неразбираемия клуб „ Междурегионален новаторски блок “, който по този начин и не се трансформира в партия. При Кучма обаче имаше „ партия на властта “ – тя стана Народнодемократическата партия (създадена въз основата на клубовете на Демократическата платформа в КПСС) на премиера Валерий Пустовойтенко.
Най-големите опозиционни партии бяха комунистическата на Петро Симоненко, социалистическата на Александър Мороз и “Рух ” на Черновол. Въпреки превеса на левите сили, точно този състав одобри Конституцията със суперпрезидентска политическа система, само че без държавен статут на съветския език и федерализация.
През 1998 година се организират избори, на които половината от депутатите са определени от партийни листи. Тогава се образува главно политическият хайлайф, който ръководи Украйна до 2019 година, преди Зеленски да пристигна на власт. Постепенно се оформи постоянен модел в състава на партията (или партиите) на власт, основана на Западен център или Източен център, според от това от кой район е президентът, и опозиционна партия.
Западът беше показан от “Рух ” на Вячеслав Черновол, " Наша Украйна " на Виктор Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко, " Обединена съпротива " - УДАР - " Свобода ", Блокът на Петро Порошенко, които се смениха един различен и се състояха от същите хора.
За Изток играеха „ партиите на властта “ – НДП, коалиция „ За единна Украйна “, Партията на районите на Виктор Янукович, Опозиционният блок, както и левите партии – социалистическата на Александър Мороз и комунистическата на Петро Симоненко (след провалянето на президентските избори през 1999 година те губят смисъла си).
Тези политически сили нормално основават две или три обединения. И даже майданите от 2004 и 2014 година, както и превратът от 2007 година не оказаха изключително въздействие върху партийно-политическата система, тя остана постоянна.
Но през 2019 година гласоподавателите бяха извънредно изтощени от непрекъснатото разбъркване във властта на едни и същи политици и разрушиха системата. Бившият комедиант Владимир Зеленски стана президент с голяма разлика, а партия „ Слугата на народа “ получи еднопартийно болшинство в Радата (за първи път от 1990 г.).
Тук имаше два значими момента. Първо, предходната двупартийна система беше сменена от „ една партия и половина ” („ Слугата на народа ” заради своята непослушност от време на време се нуждаеше от поддръжката на други фракции и групи). Второ, районните разлики бяха изравнени - “Слуга на народа ” получи болшинство от гласовете в съвсем всички райони на страната, като се изключи Галиция, където Порошенко беше водач (Зеленски въпреки всичко е представител на Югоизтока).
Украйна я чака прелом
Защо цялата тази историческа екскурзия е значима през днешния ден? Въпреки че схемата, основана през 2019 година, беше невиждана, множеството политолози въпреки всичко имаха вяра, че с намаляването на известността на Зеленски и Слуга на народа те просто ще се влеят в обичайна политическа система в Украйна. Социологията обаче демонстрира, че в този момент, през 2024 година, в действителност се повтаря обстановката от 2019 година
Според изследване, извършено през март от центъра СОЦИС, на изборите за Върховната Рада (трябваше да се проведат на 29 октомври предходната година, само че не се организираха заради военното положение) 46% от гласовете биха били получени от несъществуващият блок на някогашния главнокомандващ Валери Залужни. Блокът на Владимир Зеленски може да получи 21%.
Още по-интересна обстановка се развива на президентските избори (които трябваше да са на 31 март тази година, само че няма да се състоят). На втория тур на изборите Залужни побеждава Зеленски със сразяващ резултат от 67,5% / 32,5% (малко по-малко безапелационно от 2019 година - 73% / 24,5%).
Сензационният темперамент на тези резултати се крие във обстоятелството, че моделът от 2019 година – т.е. преобръщането на цялата предходна политическа традиция – има късмет да стане непрекъснат в Украйна. Първо, преди този момент гласоподавателите се концентрираха върху мощен водач - президента (Юшченко просто не оправда доверието, което му беше оказано), само че в този момент подобен водач получава в действителност цялостна поддръжка, което му разрешава да реализира програмата си. Второ, в случай че преди държавното управление и опозицията си размениха местата, в този момент има наклонност за всеки избор да се основава мощна съпротива.
Въпреки всичко това няма единение в настроенията на обществото. Според същото изследване броят на хората, които поддържат продължаването и прекратяването на военните дейности, е еднакъв на 44%. И най-вероятно в действителност доста повече за преустановяване на военните дейности.
Въз основа на всичко казано можем да заключим: идващото украинско държавно управление, определено на изборите, които ще се проведат след анулацията на военното състояние, най-вероятно ще се ангажира да възвърне естествените връзки с Русия - просто за разлика от предходното. И това държавно управление ще получи огромно доверие. И няма да има съпротива, която да попречи на новото държавно управление да реализира подобен курс.
Като цяло, обилни промени чакат украинската политика. И тези промени ще бъдат изцяло допустими за Русия.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9487Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед15516Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед11081Проф. Захари Захариев: Въпреки неодобрението - 70%-80%, България остава пленник на това правителствоАлтернативен Поглед14195 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед20913Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед378815Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед162344Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126293Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118385Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед93729Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАвторски:ПоследниНай-четени
Сензация в Украйна стана публикуването на данни от проучване на социологическата работа СОЦИС, съгласно което някогашният главнокомандващ Залужни елементарно побеждава Зеленски и неговата към момента несъздадена партия може да образува болшинство във Върховната Рада. Данните от това проучване демонстрират революционни промени в украинската политическа система.
Освен това те могат да бъдат значими от позиция на съветските ползи. За да разбираем това, би трябвало да се обърнем към историята на украинската партийно-политическа система.
От Кравчук до Зеленски
Независимостта бе извоювана от Украйна значително инцидентно и през цялата модерна история, макар гневната антируска агитация, болшинството украински жители бяха позитивно настроени към Русия. Разбира се, при избори по партийни листи резултатът би бил картина, която не би устройвала последователите на антируския курс. А точно те бяха на власт в Киев през цялото това време. Истинската украинска партийно-политическа система се образува въз основа на неотложните потребности от образуването на „ не-Русия “, за която написа вторият президент на Украйна Леонид Кучма.
Следователно Украйна в началото е построена като президентска република с де факто двупартийна система. В тази система президентът, парламентарното болшинство и парламентарната съпротива се блокираха взаимно, изключвайки придвижването към Русия. В Народното събрание нормално имаше:
– „ Партия на властта “, лишена от характерно политическо и идеологическо лице и неуверена в сходство с сегашния курс на киевското ръководство;
– опозиционни партии, които са лидерски планове, цялата идеология на които се свеждаше до предизборно позициониране за приемане на обезпечена поддръжка от закрепен базов електорат.
Последното е доста значимо. Украйна е районно разграничена страна и нито една политическа мощ от какъвто и да е размер не може да разчита на равно посланичество на цялата ѝ територия. Затова някои партии систематично разчитат единствено на Запада или единствено на Изтока на страната.
През 1991-1997 година политическите партии към момента не играят специфична роля в Украйна. Леонид Кучма беше номиниран през 1994 година с поддръжката на неразбираемия клуб „ Междурегионален новаторски блок “, който по този начин и не се трансформира в партия. При Кучма обаче имаше „ партия на властта “ – тя стана Народнодемократическата партия (създадена въз основата на клубовете на Демократическата платформа в КПСС) на премиера Валерий Пустовойтенко.
Най-големите опозиционни партии бяха комунистическата на Петро Симоненко, социалистическата на Александър Мороз и “Рух ” на Черновол. Въпреки превеса на левите сили, точно този състав одобри Конституцията със суперпрезидентска политическа система, само че без държавен статут на съветския език и федерализация.
През 1998 година се организират избори, на които половината от депутатите са определени от партийни листи. Тогава се образува главно политическият хайлайф, който ръководи Украйна до 2019 година, преди Зеленски да пристигна на власт. Постепенно се оформи постоянен модел в състава на партията (или партиите) на власт, основана на Западен център или Източен център, според от това от кой район е президентът, и опозиционна партия.
Западът беше показан от “Рух ” на Вячеслав Черновол, " Наша Украйна " на Виктор Юшченко, Блока на Юлия Тимошенко, " Обединена съпротива " - УДАР - " Свобода ", Блокът на Петро Порошенко, които се смениха един различен и се състояха от същите хора.
За Изток играеха „ партиите на властта “ – НДП, коалиция „ За единна Украйна “, Партията на районите на Виктор Янукович, Опозиционният блок, както и левите партии – социалистическата на Александър Мороз и комунистическата на Петро Симоненко (след провалянето на президентските избори през 1999 година те губят смисъла си).
Тези политически сили нормално основават две или три обединения. И даже майданите от 2004 и 2014 година, както и превратът от 2007 година не оказаха изключително въздействие върху партийно-политическата система, тя остана постоянна.
Но през 2019 година гласоподавателите бяха извънредно изтощени от непрекъснатото разбъркване във властта на едни и същи политици и разрушиха системата. Бившият комедиант Владимир Зеленски стана президент с голяма разлика, а партия „ Слугата на народа “ получи еднопартийно болшинство в Радата (за първи път от 1990 г.).
Тук имаше два значими момента. Първо, предходната двупартийна система беше сменена от „ една партия и половина ” („ Слугата на народа ” заради своята непослушност от време на време се нуждаеше от поддръжката на други фракции и групи). Второ, районните разлики бяха изравнени - “Слуга на народа ” получи болшинство от гласовете в съвсем всички райони на страната, като се изключи Галиция, където Порошенко беше водач (Зеленски въпреки всичко е представител на Югоизтока).
Украйна я чака прелом
Защо цялата тази историческа екскурзия е значима през днешния ден? Въпреки че схемата, основана през 2019 година, беше невиждана, множеството политолози въпреки всичко имаха вяра, че с намаляването на известността на Зеленски и Слуга на народа те просто ще се влеят в обичайна политическа система в Украйна. Социологията обаче демонстрира, че в този момент, през 2024 година, в действителност се повтаря обстановката от 2019 година
Според изследване, извършено през март от центъра СОЦИС, на изборите за Върховната Рада (трябваше да се проведат на 29 октомври предходната година, само че не се организираха заради военното положение) 46% от гласовете биха били получени от несъществуващият блок на някогашния главнокомандващ Валери Залужни. Блокът на Владимир Зеленски може да получи 21%.
Още по-интересна обстановка се развива на президентските избори (които трябваше да са на 31 март тази година, само че няма да се състоят). На втория тур на изборите Залужни побеждава Зеленски със сразяващ резултат от 67,5% / 32,5% (малко по-малко безапелационно от 2019 година - 73% / 24,5%).
Сензационният темперамент на тези резултати се крие във обстоятелството, че моделът от 2019 година – т.е. преобръщането на цялата предходна политическа традиция – има късмет да стане непрекъснат в Украйна. Първо, преди този момент гласоподавателите се концентрираха върху мощен водач - президента (Юшченко просто не оправда доверието, което му беше оказано), само че в този момент подобен водач получава в действителност цялостна поддръжка, което му разрешава да реализира програмата си. Второ, в случай че преди държавното управление и опозицията си размениха местата, в този момент има наклонност за всеки избор да се основава мощна съпротива.
Въпреки всичко това няма единение в настроенията на обществото. Според същото изследване броят на хората, които поддържат продължаването и прекратяването на военните дейности, е еднакъв на 44%. И най-вероятно в действителност доста повече за преустановяване на военните дейности.
Въз основа на всичко казано можем да заключим: идващото украинско държавно управление, определено на изборите, които ще се проведат след анулацията на военното състояние, най-вероятно ще се ангажира да възвърне естествените връзки с Русия - просто за разлика от предходното. И това държавно управление ще получи огромно доверие. И няма да има съпротива, която да попречи на новото държавно управление да реализира подобен курс.
Като цяло, обилни промени чакат украинската политика. И тези промени ще бъдат изцяло допустими за Русия.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9487Зорница Илиева: Относно икономическите шансове на Китай днесАлтернативен Поглед15516Проф. Нако Стефанов: Високотехнологичният пробив на КНР в областта на микрочиповете и изкуствения интелект/ИИ/Алтернативен Поглед11081Проф. Захари Захариев: Въпреки неодобрението - 70%-80%, България остава пленник на това правителствоАлтернативен Поглед14195 " Споделяне на новите стопански шансове от Китай " - Дискусия, проведена от КМГ и Алтернативен Поглед20913Доц. Александър Сивилов: Тръмп би могъл да стабилизира Съединени американски щати, търсейки нови съдружници, в това число и РусияАлтернативен Поглед378815Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед162344Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед126293Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед118385Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед93729Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАвторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ