Ако открием доказателства за извънземния живот, бихме ли разбрали това?

Ако открием доказателства за извънземния живот, бихме ли разбрали това? Животът на други планети може да бъде толкоз друг от този, с който сме привикнали, че може би не разпознаваме никакви биологични подписи, които той създава.

През последните години се следят промени в нашите теории за това какво се смята за биосигнатура и кои планети могат да бъдат обитаеми, а по-нататъшните обрати са неизбежни. Но най-хубавото, което можем в действителност да създадем, е да интерпретираме данните, с които разполагаме от актуалната ни най-хубава доктрина, а не с някаква бъдеща концепция, която още не сме осъзнали и приели.

Това е огромен проблем за участващите в търсенето на извънземен живот. Както Скот Гауди от Консултативния съвет на НАСА споделя: „ В едно нещо съм сигурен, откакто прекарах повече от 20 години в тази област на екзопланети … очаквайте непредвиденото. “

Но в действителност ли е допустимо да „ чакаме непредвиденото “? Много пробиви се случват инцидентно, от откриването на пеницилина до откриването на галактическата микровълнова фонова радиация, останала от Големия гърмеж. Те постоянно отразяват известна степен на шанс от името на участващите откриватели. Що се отнася до извънземния живот, задоволително ли е учените да одобряват тезата – „ ще го познаем, когато го забележим “?

Изглежда доста резултати ни споделят, че да чакаме непредвиденото е извънредно мъчно. „ Често пропущаме да забележим това, което не чакаме да забележим “, съгласно когнитивния психолог Даниел Симонс, прочут с работата си по невнимателната слепота. Неговите опити демонстрират по какъв начин хората могат да пропуснат горила да блъска гърдите си пред очите им. Подобни опити също демонстрират какъв брой сме слепи за ексцентричните карти за игра, като черна купа, да вземем за пример. В първия случай пропущаме горилата, в случай че вниманието ни е задоволително заето с нещо друго. При черната купа пропущаме аномалията, тъй като имаме мощни предварителни упования.

В историята на науката има и доста други подобаващи образци. Философите разказват този тип събитие като „ теоретично натоварване на наблюдението “. Това, което виждаме, зависи много от нашите теории, концепции, съществени убеждения и предходни упования. Още по-често това, което считаме за значимо, може да бъде предубедено по този метод.

Например, когато учените за първи път откриват доказателства за ниски количества озон в атмосферата над Антарктида, в началото ги отхвърлят като сбъркани данни. Без авансово теоретична причина да се чака озонова дупка, учените в началото я изключват априори. За благополучие, след повторна инспекция, откритието беше направено.

Може ли да се случи сходно нещо и при търсенето на извънземен живот? Учените изследващи планети в други слънчеви системи (екзопланети), са затрупани от изобилието на вероятни цели за наблюдаване, конкуриращи се за внимание. През последните 10 години учените са разпознали повече от 3650 планети – повече от една дневно. И с задачи като ловецът на екзопланети TESS на НАСА, тази наклонност ще продължи.

Всяка нова екзопланета е богата на физическо и химическо многообразие. Прекалено елементарно е да си представим случай, при който учените не ревизират обширно цел, която е избрана като „ изчезнала значителност “, само че чието огромно значение би било разпознато при по-близък разбор или с ексцентричен научен метод.

Не бива обаче да преувеличаваме теоретичната натовареност на наблюдението. В илюзията Мюлер-Лайер, линия завършваща със стрелки, ориентирани на открито, наподобява по-къса от еднообразно дълга линия със стрелки, ориентирани във вътрешността. Но даже когато знаем сигурно, че двете линии са с идентична дължина, усещането ни не се въздейства и илюзията остава. По същия метод ученият с остри очи може да забележи нещо в данните, което теорията споделя, че не би трябвало да се вижда.

Историята също демонстрира, че учените са в положение да виждат изненадващи феномени. Физикът от 19-ти век Дейвид Брюстър неправилно вярвал, че светлината е формирана от частици, пътуващи по права линия. Но това не се отрази върху наблюденията му на многочислени феномени, свързани със светлината, като да вземем за пример това, което е известно като двойно лъчепречупване при тела, подложени на стрес. Понякога наблюдението несъмнено не е натоварено с доктрина, най-малко не по метод, който визира съществено научните открития.

Със сигурност учените не могат да продължат да търсят извънземен живот, като просто следят. Научното наблюдаване обаче, би трябвало да бъде ориентирано по някакъв метод. Но в това време, в случай че желаеме да „ чакаме непредвиденото “, не можем да позволим на теорията да въздейства мощно върху това, което следим и кое се смята за доста. Трябва да останем отворени, насърчаващи проучването на феномените.

Изучаването на Вселената значително неоткрито от теорията не е единствено законно научно начинание – то е решаващо. Тенденцията да се разказва научно-изследователската активност надменно като „ риболовни експедиции “ евентуално ще навреди на научния напредък. Необходимо е изследване на едва познатите региони и не можем да знаем авансово какво ще намерим там.

В търсенето на извънземен живот учените би трябвало да бъдат отворени към всичко. А това значи известна доза подучване и за хрумвания и техники, които не са включени в главната авансово избрана сфера. Примерите от предишното демонстрират, че концепциите, които не са в съществена сфера, от време на време могат да бъдат мощно арестувани и подценявани. Космическите организации като НАСА би трябвало да се поучат от такива случаи, в случай че в действителност имат вяра, че в търсенето на извънземен живот би трябвало да „ чакаме непредвиденото “.