Ако някога искаме да оцелеем и на други планети, ще

Ако в миналото желаеме да оцелеем и на други планети, ще би трябвало да измислим ефикасни и устойчиви способи да не умрем. Това значи да отглеждаме храна, да имаме вода и О2 и всички други неща, които имаме на Земята и които ни поддържат живи.

Ако не можем да тераформираме цяла нова планета, ни остава да създадем свои лични изкуствени биосфери, които да обитаваме – затворени екосистеми със личен О2, растения и всичко належащо за поддържане на живота. На Земята са провеждани амбициозни опити в тази тенденция – в това число и прословутата Биосфера 2.

Тя коства сред 150 и 200 млн. $ (между другото, в случай че се чудите – споделя се по този начин, тъй като Биосфера 1 е Земята) и съставлява изследователско оборудване в пустинята, което за интервал от време има за цел да бъде затворена екосистема, която пресъздава доста аспекти на самата Земя. Вътре в комплекса с повърхност към 8 декара бяха затворени 3800 типа растения и животни дружно с 8 души (четири дами и четирима мъже), които разчитаха на отглежданата храна и циркулиращия О2, с цел да оцелеят.

По проект планът е трябвало да продължи две години. Но още в самото начало се появяват проблеми.

Две седмици след началото на задачата една от обитателките, Джейн Пойнтър, закачила ръката си в оризомелачката и изгубила върха на единия си пръст. Щатният доктор съумял да го пришие, само че скоро решил, че тя се нуждае от интервенция отвън купола. Когато върнала по-късно същия ден, тя вмъкнала контрабандно хранителни запаси от вън – които също по този начин се оказало, че не са единствените такива.

Храната в сферата не растяла задоволително бързо, с цел да изхрани жителите, и всички те почнали да губят тегло. На кафеените шубраци да вземем за пример им били нужни седмици, с цел да произведат задоволително количество за една чаша. В рамките на месеци те били принудени да се обръщат към незабавните ресурси от храна, за които външният свят не знаел.

Опрашителите – колибрита и медоносни пчели – измрели, което в допълнение нараснало проблемите със земеделието. След 10 месеца от началото на плана консултативният съвет издал неоправдателен отчет за обстановката, както и за обстоятелството, че участниците са имали дребен теоретичен опит. След това целият съвещателен съвет напуснал, което в никакъв случай не е добър знак, че нещата вървят добре.

По-лошото обаче занапред ще идва, защото равнищата на О2 в биосферата почнали да спадат и никой по това време не съумял да разбере за какво тъкмо. През януари 1993 година, когато оставали още 9 месеца до края на опита, равнището на кислорода спаднало до към 15 % – еквивалент на живот на 3660 метра надморско ниво в планината.

„ Чувствах се като планинар “, споделя един от участниците пред „ Гардиън “. „ Някои от екипа започнаха да получават сънна апнея. Забелязах, че не мога да завърша по-дълго изречение, без да спра и да си поема въздух. Работехме като муден танц, с цел да не губим сила. Ако равнищата на О2 бяха спаднали още малко, можеше да станат съществени здравословни проблеми. “

В допълнение към напрежението, биосферата се трансформирала в туристическа дестинация, с цел да се възвърнат високите ѝ разноски. Докато гладували и се задушавали, те били следени като в зоологическа градина. А на всичкото от горната страна в екстравагантния им дом плъзнали и хлебарки, а акари атакували така и така клетите посеви.

Групата се разделила на банди, хвърляли чаши и хората се плюели един различен. При състояние че моралът настигал към този момент равнищата на О2 по дъно, се решило на екипа да се даде храна, както и секрети семена и витамини на всеки две седмици.

Половината екип желае да продължи да работи без външни доставки, до момента в който другата половина се вълнувал много, че ще яде и „ ще може да диша “.

Стив Банън

Най-големият извод от плана става да се чака непредвиденото. Когато влезнали, екипът не е очаквал проблеми като намаляване на кислорода (оказало се, че почвата е била инфектирана с бактерии, които гълтам кислород…). Може би тъй като целият план е почнал от театрална натрупа хипари, а не от учени, кой знае?

Проектът обаче не е напълно завършил, защото предстоят странни обрати. През 1993 година Стив Банън (доста спорна персона в американската политика) поема ръководството на плана. Втори екип към този момент е влезнал в купола, когато Банън уволнява цялото управление.

Когато членовете на първата задача научили за това, опасенията им за сигурността на намиращите се вътре повишена и на 4 април 1994 година двама някогашни биосферисти – Абигейл Алинг и Марк Ван – се отправили към купола в ранните часове на сутринта, отворили порти и разрушили стъклени панели, с цел да влезе въздух. Което принудило опита да бъде преустановен.

Оттогава никой не е живял в Биосфера 2. Което, като се има поради неналичието на О2 и храна там, евентуално е добре.