5 неща, от които се затормозява мозъкът ни
Ако без никаква причина, без предварителна подготовка поканим нашия мозък да се замисли върху тематиката за квантовата механика или безкрайността – той ще се разпалва. И ще бъде прав. Въпреки това, що се отнася до възприемането на повече или по-малко предмети от всекидневието – тук сивата материя нормално се оправя. С няколко явни изключения. В тази публикация ще намерите пет елементарни ежедневни неща, които, колкото и да ни е необичайно, ни предизвикват „ мозъчни проблеми “.
Врати
Случвало ли ви се е от време на време да влезе в стаята за да вземете нещо, а по-късно изцяло да забравите за какво сте пристигнали? Оказва се, че повода за тези странни отводи на паметта е … във вратата.
Психолози от университета в Нотр Дам (близо до Чикаго, САЩ) са открили, че при прекосяване през врата в съзнанието се засилва условно наречената „ граница на събитие “, която разделя един набор от мисли и мемоари от различен, тъкмо както в епизодите в киното. Вашият мозък автоматизирано изпраща в списък тези мисли, които са доминирали в предходната стая и освобождава пространство за нови. „ Границите на събитията “ нормално оказват помощ за контролиране на нашите мисли и мемоари, защото ние непрекъснато се придвижваме и изпълняваме нови задания.
Но когато се опитваме да си спомним за какво сме пристигнали, какво щяхме да вършим или да намерим … може да зародят компликации.
Звукови сигнали
Какво ви нервира повече: звъненето на будилника, воят на коли, попадането в запушване или напомнянето на мобилния ви телефон, че му свършва батерията? Нито един от тези звуци не ласкае нашия слух. Тези звукови сигнали станаха самобитен саундтрак на актуалния свят, само че всеки от тях продължава да ни нервира, тъй като предизвиква дребен „ мозъчен бъг “.
Еволюцията не ни е научила по какъв начин да възприемаме този тип звукови сигнали, по тази причина се опитваме да ги разберем. Естествените звуци се основават посредством предаването на сила, постоянно от удара на един предмет в различен както при барабанене. В този случай силата се трансферира в барабана и по-късно последователно се разсейва и звукът последователно утихва. Нашата система за разбиране на информация употребява затихващ тон, с цел да разбере какво се случва – какво звучи и за какво. И актуалните звукови сигнали са като кола, която пътува със скорост от 100 км в час и вместо да се забавя, ненадейно се удря в стена. Звукът не се трансформира, не изчезва, а нашият мозък не може да разбере какво става и от кое място е пристигнало.
Фотография
Със фотосите е сходна история. Като баба, която знае какво е Интернет, само че по този начин и не привикнала да го употребява, ние непрекъснато вършим фотоси, само че подсъзнателно мозъците ни към момента не са в положение да ги отделят от предметите или хората, които са снимани.
Например: Изследванията демонстрират, че в случай че човек хвърля стрелички по една фотография, изображението на която не е обвързвано по някакъв метод с него, неговата акуратност ще бъде доста по-ниска, в сравнение с, в случай че задачата на стреличките е фотография на Хитлер или на най-големия зложелател.
По време на различен опит се оказало, че в случай че човек бъде помолен да среже фотосите, свързани с мемоари от детството на дребни части, той може да получи нараснало потене.
Телефони
Имате ли токова възприятие, че телефонът ви вибрира, вие го взимате и гледате с неразбиране безжизненият екран? Ако при вас, както при множеството хора, има такива „ фантомни трептения “ понякога, това е по този начин, тъй като вашият мозък прави неверни заключения, пробвайки се да подреди хаоса в живота ви.
Бедният мозък непрестанно е бомбардиран с информация от разнообразни типове. Той би трябвало да филтрира ненужен звук и да изолира значими сигнали. В праисторически времена нашите предшественици постоянно са възприемали изкривените клони за змии.
Днес мозъкът погрешно интерпретира всичко – от шумоленето на облекла и бълбукането в стомаха – и бърза да ни каже, че ни се обаждат или ни изпращат SMS. Точно по същия метод се случват илюзиите на вибриращия телефон.
Колела
Забелязали ли сте от време на време в киното, че колелата на колата се въртят в противоположната посока? Това е по този начин, тъй като камерата улавя фотоси с избрана периодичност, и мозъкът запълва интервалите сред изображенията, създавайки илюзията за непрестанно придвижване сред сходни фрагменти. Въздействието на колелата, въртящи се в противоположната посока, обаче може да възникне и в действителния живот. Основната доктрина изяснява това събитие по този начин: мозъкът възприема придвижването съвсем също както и камерата – като поредност от поредни статични изображения.
