Агент 077. Как тормозът над руската преса се оказа прелюдия към войната
" Агент 077 " е от Русия. От него светът научава и за медийната машина на " готвача на Путин " Евгений Пригожин, и за фабриката за тролове в Санкт Петербург, и още. Той е Андрей Захаров и твърди, че погромът на Кремъл против самостоятелните медии е подготвил войната в Украйна.
Сам назовава себе си " Агент 077 " - на смешка. Но напълно в действителност 77 е номерът, под който е записан като " задграничен сътрудник " в Русия през 2021 година, когато натискът върху свободните медии там става в действителност нечовечен.
Журналистът Андрей Захаров напуща Русия не когато влиза в регистъра на " задграничните сътрудници ", а когато схваща, че е наблюдаван от съветските управляващи и е най-добре да бяга. Днес живее в България. И от дистанцията на времето счита, че белези за готвената война с Украйна е имало от дълго време.
" Всичко стартира с въвеждането на статута задграничен сътрудник в Русия ", сподели Захаров пред Свободна Европа. Под “всичко ” той схваща построяването на държавната цензура, което довежда до унищожаването на самостоятелната публицистика в Русия. Захаров счита, че това е част от подготовката за започване на войната против Украйна.
Самият Захаров е индивидът, с помощта на който светът схваща за първи път за съществуването на в Санкт Петербург. Разследването му е оповестено в РБК, който по това време е от най-цитираните онлаайн медии в Русия.
По-късно, когато е специфичен сътрудник на BBC, разказва и намесата на Кремъл в изборите в Съединени американски щати през 2016 година Отделно споделя за медийното въздействие на “готвача на Путин ”, който има и частната войска. Пише и за системата за следене на хора в Москва.
В изданието proekt.media Захаров разказва и историята на Луиза Розова, известна още като Елизавета Кривоногих, считана за " тайната щерка " на Владимир Путин. И за схемите, по които групата към президента взима съветската стопанска система в ръцете си.
На 8 октомври 2021 година става номер 77 в съветския указател на задграничните сътрудници.
Що е то " задграничен сътрудник "
Статутът " задграничен сътрудник " се появява в съветското законодателство още през 2012 година Първите, които получават този етикет, са неправителствени организации, борещи се за разнообразни дела - от правна отбрана, през достъп до обучение и екология до отбрана на правата на малцинства и хора ЛГБТ.
Според съветската страна тези организации в действителност се занимават с “политическа активност " и се финансират от чужбина. Постепенно полето на деяние на закона се уголемява. През 2017 година за “агенти ” към този момент са оповестени и клоновете на задгранични медии, и тези, които получават финансиране от други страни.
Така стигаме до 2020 година, за която приказва Андрей, и която той счита за истински преломна. Тогава управляващите стартират да вкарват в регистъра и.
Първи в листата са публицисти и чиновници на Радио Свобода. Медията и другите служби на RFE/RL. За " сътрудници " са оповестени и хора, които популяризират материали от медии, сметнати за “чуждестранни сътрудници ”, работят за такива или получават финансиране от чужбина.
Така всеки публицист, работещ на заплата или хонорар за западно издание или друго финансирано по някакъв метод извън, може да бъде разгласен за " задграничен сътрудник ". Това важи и за всеки, който показа линк в обществените мрежи от място или човек, който към този момент носи етикета.
Защо преломна е тъкмо 2020 година
От дистанцията на времето Андрей Захаров мисли, че преломната година, от която нашествието в Украйна към този момент е била неизбежна, е 2020. Руският опозиционен политик Алексей Навални беше токсичен през август същата година. “И в края ѝ към този момент имахме първите публицисти, оповестени за " задгранични сътрудници ". От идната 2021 година описът се попълня всеки петък ”, сподели Захаров.
Сутринта на 24 февруари 2022 година. “Започна войната. Ако тези самостоятелни медии ги имаше, щяха да осведомят, че войната е неприятно нещо. Затова [руските власти] /бяха подготвили авансово етикет за самостоятелните медии - бяха ги оповестили за задгранични сътрудници. Това е било квалифицирано, с цел да унищожат самостоятелната преса ”, сподели пред Свободна Европа Захаров, правейки връзка с общественото " застраховане " на нашествието, която за публично признатите съветски медии и до през днешния ден е единствено " специфична интервенция ".
Споделяш ли туит, ставаш " сътрудник "
Свободна Европа се срещна с решението на съветското министерство на правораздаването, с което Захаров е разгласен за задграничен сътрудник. Едно от прегрешенията му е, че е получавал заплатата си от BBC, английската социална медия, която е международен модел за журналистически стандарт. " Виновен " е, че е получавал възнаграждения за публикации, лекции и образования от Съединени американски щати и Латвия.
Андрей Захаров споделя, че в решението даже има неточност - там написа, че е получил 800 евро за лекция в латвийския център за публицистика " Спектър ", само че сумата в действителност е била 100 евро. Другите му две нарушавания съгласно съветския закон са в това, че е разпространявал в туитър линкове към изявления на медии, оповестени за " задгранични сътрудници ". А самият той е бил представен от такива.
Откакто е излязло решението за Захаров, той е задължен по доста пъти дневно да написа обществено следното известие:
" Това известие (материал) е основано и/или публикувано от задгранична медия, изпълняваща функционалностите на задграничен сътрудник, и/или от съветско юридическо лице, изпълняващо функционалностите на задграничен сътрудник ".
Това изречение би трябвало да бъде поставяно при започване на всяко обществено наличие, което индивидът, разгласен за сътрудник, създава в живота си - от журналистически публикации, през аудио, видео и даже в случай че разгласява просто фамилна фотография в обществените мрежи.
Трябва да слагаш това нещо на всички места, като концепцията е хората да не ти имат вяра, сподели Андрей. “Винаги си изплашен да не объркаш нещо. Питаш се: Ама къде да го поставям това в Туитър? ” В заповедта на съветския медиен регулатор Рооскомнадзор написа, че наложителното изречение би трябвало да се слага под заглавието. Но къде е " заглавието " в Туитър? ”, задава въпроси без отговори Захаров.
По думите му, както и да се опитваш да спазиш разпорежданията на съветските управляващи, чувството е, че някъде грешиш. Освен това " би трябвало да всеки 3 месеца да им изпращаш доклад защо си харчил парите ".
Ако не спазваш процедурата за слагане на етикет в наличието, това води до санкция, а натрупването на нарушавания - до конфискация на имущество и/или присъда - до 5 години затвор. " Ако искаш да работиш като публицист, или би трябвало да спазваш тези правила, или да влезеш в пандиза ", споделя Захаров.
Проследяване и заплашване
След като е разгласен за " задграничен сътрудник ", Захаров желае да остане в Русия и да продължи да работи. След няколко седмици обаче схваща, че го наблюдават. Първоначално Андрей мисли, че задачата е тормоз - просто му демонстрират, че е постоянно под око.
Но един ден, до момента в който чака рейса, Захаров вижда човек, който също чака на спирката, само че не се качва, когато рейсът идва. След няколко спирки журналистът слиза, само че вижда същия човек. Така се досеща, че той го е следил с кола.
“Това ме уплаши доста. Защото осъзнах, че в действителност ме следи. Когато е форма на тормоз, ти виждаш тези хора, те не се крият. А в този случай не желаеха да бъдат видяни ”, споделя Захаров. След това схваща, че следящите го евентуално са били от съветските служби за сигурност и са се подготвяли да го арестуват и съдят. Затова напуща Русия.
" А когато войната стартира, всички мои другари напуснаха страната ", споделя той. В това време Захаров към този момент живее в България.
И в България
Макар да е напуснал Русия под натиска на една власт, преследваща публицистиката, Андрей Захаров се озовава на място, където има гласове в поддръжка на сходно гонене.
Андрей Захаров е съумял да види проектозакона на " Възраждане " - партията с водач Костадин Костадинов, на чиито събития постоянно се веят съветски флагове. Това е текст, с който се предлага въвеждането на статута “чуждестранен сътрудник ” и в България.
Проектът беше импортиран в 48-ото Народно заседание в самото начало на мандата му. Журналистът счита, че задачата на този закон е същата, като в Русия. А точно да бъде комплициран етикет на самостоятелните медии, да бъдат оповестени публицистите в тях за “врагове на народа ”.
Захаров е сигурен, че планът на Костадин Костадинов е заимствуван от съветския. И е " изработен за мачкане и заплашване на публицисти и неправителствени организации ", споделя той.
Сам назовава себе си " Агент 077 " - на смешка. Но напълно в действителност 77 е номерът, под който е записан като " задграничен сътрудник " в Русия през 2021 година, когато натискът върху свободните медии там става в действителност нечовечен.
Журналистът Андрей Захаров напуща Русия не когато влиза в регистъра на " задграничните сътрудници ", а когато схваща, че е наблюдаван от съветските управляващи и е най-добре да бяга. Днес живее в България. И от дистанцията на времето счита, че белези за готвената война с Украйна е имало от дълго време.
" Всичко стартира с въвеждането на статута задграничен сътрудник в Русия ", сподели Захаров пред Свободна Европа. Под “всичко ” той схваща построяването на държавната цензура, което довежда до унищожаването на самостоятелната публицистика в Русия. Захаров счита, че това е част от подготовката за започване на войната против Украйна.
Самият Захаров е индивидът, с помощта на който светът схваща за първи път за съществуването на в Санкт Петербург. Разследването му е оповестено в РБК, който по това време е от най-цитираните онлаайн медии в Русия.
По-късно, когато е специфичен сътрудник на BBC, разказва и намесата на Кремъл в изборите в Съединени американски щати през 2016 година Отделно споделя за медийното въздействие на “готвача на Путин ”, който има и частната войска. Пише и за системата за следене на хора в Москва.
В изданието proekt.media Захаров разказва и историята на Луиза Розова, известна още като Елизавета Кривоногих, считана за " тайната щерка " на Владимир Путин. И за схемите, по които групата към президента взима съветската стопанска система в ръцете си.
На 8 октомври 2021 година става номер 77 в съветския указател на задграничните сътрудници.
Що е то " задграничен сътрудник "
Статутът " задграничен сътрудник " се появява в съветското законодателство още през 2012 година Първите, които получават този етикет, са неправителствени организации, борещи се за разнообразни дела - от правна отбрана, през достъп до обучение и екология до отбрана на правата на малцинства и хора ЛГБТ.
Според съветската страна тези организации в действителност се занимават с “политическа активност " и се финансират от чужбина. Постепенно полето на деяние на закона се уголемява. През 2017 година за “агенти ” към този момент са оповестени и клоновете на задгранични медии, и тези, които получават финансиране от други страни.
Така стигаме до 2020 година, за която приказва Андрей, и която той счита за истински преломна. Тогава управляващите стартират да вкарват в регистъра и.
Първи в листата са публицисти и чиновници на Радио Свобода. Медията и другите служби на RFE/RL. За " сътрудници " са оповестени и хора, които популяризират материали от медии, сметнати за “чуждестранни сътрудници ”, работят за такива или получават финансиране от чужбина.
Така всеки публицист, работещ на заплата или хонорар за западно издание или друго финансирано по някакъв метод извън, може да бъде разгласен за " задграничен сътрудник ". Това важи и за всеки, който показа линк в обществените мрежи от място или човек, който към този момент носи етикета.
Защо преломна е тъкмо 2020 година
От дистанцията на времето Андрей Захаров мисли, че преломната година, от която нашествието в Украйна към този момент е била неизбежна, е 2020. Руският опозиционен политик Алексей Навални беше токсичен през август същата година. “И в края ѝ към този момент имахме първите публицисти, оповестени за " задгранични сътрудници ". От идната 2021 година описът се попълня всеки петък ”, сподели Захаров.
Сутринта на 24 февруари 2022 година. “Започна войната. Ако тези самостоятелни медии ги имаше, щяха да осведомят, че войната е неприятно нещо. Затова [руските власти] /бяха подготвили авансово етикет за самостоятелните медии - бяха ги оповестили за задгранични сътрудници. Това е било квалифицирано, с цел да унищожат самостоятелната преса ”, сподели пред Свободна Европа Захаров, правейки връзка с общественото " застраховане " на нашествието, която за публично признатите съветски медии и до през днешния ден е единствено " специфична интервенция ".
Споделяш ли туит, ставаш " сътрудник "
Свободна Европа се срещна с решението на съветското министерство на правораздаването, с което Захаров е разгласен за задграничен сътрудник. Едно от прегрешенията му е, че е получавал заплатата си от BBC, английската социална медия, която е международен модел за журналистически стандарт. " Виновен " е, че е получавал възнаграждения за публикации, лекции и образования от Съединени американски щати и Латвия.
Андрей Захаров споделя, че в решението даже има неточност - там написа, че е получил 800 евро за лекция в латвийския център за публицистика " Спектър ", само че сумата в действителност е била 100 евро. Другите му две нарушавания съгласно съветския закон са в това, че е разпространявал в туитър линкове към изявления на медии, оповестени за " задгранични сътрудници ". А самият той е бил представен от такива.
Откакто е излязло решението за Захаров, той е задължен по доста пъти дневно да написа обществено следното известие:
" Това известие (материал) е основано и/или публикувано от задгранична медия, изпълняваща функционалностите на задграничен сътрудник, и/или от съветско юридическо лице, изпълняващо функционалностите на задграничен сътрудник ".
Това изречение би трябвало да бъде поставяно при започване на всяко обществено наличие, което индивидът, разгласен за сътрудник, създава в живота си - от журналистически публикации, през аудио, видео и даже в случай че разгласява просто фамилна фотография в обществените мрежи.
Трябва да слагаш това нещо на всички места, като концепцията е хората да не ти имат вяра, сподели Андрей. “Винаги си изплашен да не объркаш нещо. Питаш се: Ама къде да го поставям това в Туитър? ” В заповедта на съветския медиен регулатор Рооскомнадзор написа, че наложителното изречение би трябвало да се слага под заглавието. Но къде е " заглавието " в Туитър? ”, задава въпроси без отговори Захаров.
По думите му, както и да се опитваш да спазиш разпорежданията на съветските управляващи, чувството е, че някъде грешиш. Освен това " би трябвало да всеки 3 месеца да им изпращаш доклад защо си харчил парите ".
Ако не спазваш процедурата за слагане на етикет в наличието, това води до санкция, а натрупването на нарушавания - до конфискация на имущество и/или присъда - до 5 години затвор. " Ако искаш да работиш като публицист, или би трябвало да спазваш тези правила, или да влезеш в пандиза ", споделя Захаров.
Проследяване и заплашване
След като е разгласен за " задграничен сътрудник ", Захаров желае да остане в Русия и да продължи да работи. След няколко седмици обаче схваща, че го наблюдават. Първоначално Андрей мисли, че задачата е тормоз - просто му демонстрират, че е постоянно под око.
Но един ден, до момента в който чака рейса, Захаров вижда човек, който също чака на спирката, само че не се качва, когато рейсът идва. След няколко спирки журналистът слиза, само че вижда същия човек. Така се досеща, че той го е следил с кола.
“Това ме уплаши доста. Защото осъзнах, че в действителност ме следи. Когато е форма на тормоз, ти виждаш тези хора, те не се крият. А в този случай не желаеха да бъдат видяни ”, споделя Захаров. След това схваща, че следящите го евентуално са били от съветските служби за сигурност и са се подготвяли да го арестуват и съдят. Затова напуща Русия.
" А когато войната стартира, всички мои другари напуснаха страната ", споделя той. В това време Захаров към този момент живее в България.
И в България
Макар да е напуснал Русия под натиска на една власт, преследваща публицистиката, Андрей Захаров се озовава на място, където има гласове в поддръжка на сходно гонене.
Андрей Захаров е съумял да види проектозакона на " Възраждане " - партията с водач Костадин Костадинов, на чиито събития постоянно се веят съветски флагове. Това е текст, с който се предлага въвеждането на статута “чуждестранен сътрудник ” и в България.
Проектът беше импортиран в 48-ото Народно заседание в самото начало на мандата му. Журналистът счита, че задачата на този закон е същата, като в Русия. А точно да бъде комплициран етикет на самостоятелните медии, да бъдат оповестени публицистите в тях за “врагове на народа ”.
Захаров е сигурен, че планът на Костадин Костадинов е заимствуван от съветския. И е " изработен за мачкане и заплашване на публицисти и неправителствени организации ", споделя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ