Афганистан е на ръба. Все повече хора тънат в бедност

Афганистан е на ръба. Все повече хора тънат в беднотия и гладуват. Случаите на недохранени бебета са нарастнали до невиждани размери. Страната е в плен на мизерията. А в този момент се задава и доста тежка зима.

Очите на пеленачетата в детската клиника на Кабул са големи - типично за недохранени бебета. В клиниката е основано особено поделение за деца, наранени от тежък апетит. Едно от тях е тримесечното бебе Осман. Майка му Лина споделя, че за неприятното здравословно положение на детето са отговорни икономическите проблеми на Афганистан, които са се влошили още повече, откогато талибаните поеха властта. " Всички останаха без работа, доста от афганистанците гладуват ", споделя майката.

Думите ѝ удостоверява лекар Абдул Кудус пред кореспондент на Асошиейтед прес. Лекарят споделя, че ситуацията се утежнява с всеки минал ден, а случаите на недохранване се усилват непрестанно. Всички кревати в неговата клиника към този момент били запълнени и нови пациенти нямало къде да се одобряват. Сходно било и ситуацията в други клиники. " Случаите на недохранване се усилиха до невиждани до момента размери ", споделя докторът.
Редакцията предлага
Предстои тежка зима

" Ужасяващо е това, което следим в детската клиника. Но още по-ужасяващо е, че там са в действителност единствено децата, които са имали шанса да стигнат до клиниката. Още по-голямата злополука остава незабелязана, тъй като родителите на доста от малчуганите въобще нямат опция да ги заведат в болница. Бебетата и дребните деца са тези, които в този момент заплащат необикновено висока цена тук в Афганистан ", споделя Мари Елън Макгроарти от Световната стратегия по прехраната към Организация на обединените нации.

Откакто задграничните войски напуснаха Афганистан, минаха към този момент 100 дни. А страната я чака ужасяващо гладна зима. Икономиката е изцяло рухнала, талибаните нямат достъп до милиардните доларови сметки на предходните ръководещи. Банките не разполагат с активи, даже хората, които имат работа, не получават заплати.

Александър Матеу от Международния червен кръст изброява някои от аргументите за сегашната рецесия. Повечето от тях не са нови: дългогодишни спорове, естествени произшествия, повтарящи се засушавания. Тъкмо през тази година страната беше споходена от една от най-тежките суши в историята ѝ.

Експертът загатва и огромния брой прокудени хора по време на гражданската война през първата половина от годината. А от август насам към банковата рецесия се добави и рецесия в опазването на здравето, заради което доста от здравните служби просто прекратиха работа. " Наслагването на голям брой фактори докара до голяма филантропична рецесия, която продължава да се изостря ", споделя Матеу.

В Мазар-и-Шариф, където до лятото към момента бяха ситуирани немски бойци, ситуацията също не е по-добро. Три дами оживено беседват на един пазар в града. Едната от тях, покрита с тъмносиня бурка, споделя, че няма нито стотинка повече. Другата споделя, че има да храни шест деца, само че не разполага даже с пакет брашно.

Децата в Афганистан заплащат доста висока цена

Обединените народи допускат, че тази зима в Афганистан ще гладуват до 23 милиона души. Затова приканват политическите ползи да останат на назад във времето. " В този етап на рецесията е нужно филантропичните потребности от помощ да се отделят от политическата полемика. Невинните хора в Афганистан - изключително децата, чийто живот е заплашен, не трябва да бъдат обричани на гладна гибел, единствено тъй като са родени в тази страна ", споделя Мари Елън Макгроарти от Организация на обединените нации.

" Тук работим единствено за едното ястие "

В някои дни в Мазар-и-Шариф раздават брашно. Представители на Световната организация по прехраната го разпределят. 17-годишният Махмуд е пристигнал дружно с майка си и брат си, тъй като се надяват да получат нещо за ястие. " Не знам по какъв начин е в другите страни, само че в Афганистан хората работят единствено за едното ястие, те не могат да мислят за нищо друго ", споделя Махмуд и прибавя: " Страна, в която хората нямат с какво да се хранят, няма никаква вероятност. Аз имам фантазии, които бих желал да се осъществен, само че тук, за жалост, няма никакъв късмет за това ".