Аферата Тилев – българската следа в битката между НАТО и Русия за Финландия |
„ Аферата с Тилев има по-дълбоки основи и не може да бъде възприемана единствено като сензацията на сезона. Според финландците, заемащи значими постове в политическата подчиненост, това е извънредно целеустремено деяние на разузнаването на Федерална Република Германия. Вестник „ Велт ам Зонтаг “ е употребен като инструмент за елиминирането на Ахти Карялайнен като претендент за президент на Финландия (…) Времето за провокацията е подбрано особено. От една страна, в миг, когато са почнали полемиките за наследника на Кеконен, а от друга – в миг на възходящата вълна на пропагандата против Съветския съюз и социалистическите страни, чиято цел е да промени разположението на силите в интерес на НАТО. “
Това се споделя в конфиденциален документ на Второ ръководство на Генералния щаб на Народната полска войска – военното разузнаване, датиран на 18 септември 1981 година, който OFFNеws откри в архивите на полското разузнаване в Института за национална памет във Варшава.
Секретният документ, с който OFFNews разполага.
Документът не носи нова информация за шпионската активност на самия Атанас Тилев, осветлен на три пъти у нас от Комисията по досиетата като сътрудник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност с псевдоним „ Румянцев “ и като помощник и нелегал на районно управление (на МВР) на Генерален щаб на Българска народна армия „ Зинвгер “, само че слага „ аферата Тилев “ от 1981 година в подтекста на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО за въздействие над Финландия по време на Студената война. Процес, достигнал апогея си в неделя с изказването на президента Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин, че Финландия удостоверява решението си за присъединение във военно-политическия съюз НАТО.
Шпионският скандал с Тилев от 1981 година трябвало да отстрани тъста му Ахти Карялайнен като кандидат-президент на Финландия и да отдалечи страната от Съюз на съветските социалистически републики.
На 23 август 1981 година немският „ Велт ам Зонтаг “ разгласява материал, отдаден на Атанас Тилев, под заглавие „ Живият микрофон на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “. По това време Тилев е женен за Мария Карялайнен - щерка на Ахти Карялайнен, началник на Националната банка на Финландия, политик от Центристката партия, някогашен министър председател и някогашен външен министър, най-вероятен претендент за правоприемник на президента Урхо Кеконен като държавен глава.
Кеконен е последовател на политиката на т. н. деен неутралитет, въведена от неговия предходник Юхо Кусти Паасикиви и наричана „ линия на Паасикиви-Кеконен “, при която Финландия резервира своята самостоятелност, като в същото време поддържа положителни връзки и необятна търговия както със страните членки на НАТО, по този начин и тези от Варшавския контракт. На 60-ия му рожден ден на купона в президентския замък в Хелзинки, траял до 5 сутринта, се забавлява руският водач Никита Хрушчов, а през 1965 година дружно с Брежнев взе участие в лов в Съюз на съветските социалистически републики.
Карялайнен е дълготраен помощник и сподвижник на Кеконен и Кремъл се надява той да бъде идващият финландски президент и да продължи околните връзки с Москва. Нещо повече, в средите на партия „ Център “ в края на 70-те години пламва вътрешно-партиен скандал с обвинявания от Кеконен, че Карялайнен е в сговор със Съюз на съветските социалистически републики да заеме президентския пост. През 1981 година обаче връзките сред двамата към този момент са изгладени, Кеконен има желание да се отдръпна предварително и всички считат, че шефът на централната банка ще го наследи.
Точно тогава гръмва шпионски скандал със зетя на Карялайнен – Тилев. След „ Велт ам Зонтаг “ всички финландски вестници и малките екрани тиражират новината, че зетят на шефа на Националната банка на Финландия Атанас Тилев е разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българското разузнаване.
През 1970-1973 година Тилев е аташе в българското посолство в Хелзинки, а през 1971 по директива от българските служби се дами за дъщерята на Карялайнен, по това време министър-председател на Финландия. След женитбата си с Мария Атанас Тилев получава финландско поданство.
Медиите в Хелзинки в съществени линии се лимитират в преразкази на обявата на немското издание, разказвайки за шпионската активност на Тилев, показан като „ жив микрофон на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българското разузнаване, употребяващ идеалните си връзки измежду високопоставени персони. “
По време на експлоадиране на абсурда на територията на Финландия през 1981-1982 година работи ръководена от военния аташе на Полската национална република шпионска резидентура под кодовото име „ Вжос “ (от полското име на растението калун) и военното разузнаване следи доста от близко процесите в скандинавската страна. Затова в специфичен документ е обърнато внимание на шпионския скандал с българина и евентуалния президент на страната.
Разузнавачът, изготвил бележката за шпионската спекулация, се аргументира с изявления в комунистическия вестник „ Кансан Уутисет “ и проучва абсурда като пропагандна активност против водената от Финландия политика на разведряване и като интервенция във вътрешните работи на страната, в частност за оказване на въздействие върху идните президентски избори.
Посочва се, че съгласно шефа на финската полиция Еркки Корхонен „ финландските управляващи не разполагат с никаква информация, която да изисква дейности по този въпрос “. Директорът на службата за сигурност Сеппо Тиитинен пък споделя, че контраразузнаването няма да се занимава със случая. Заместникът му Сеппо Пилкянен е безапелационен, че „ не има вяра Тилев да е разузнавач “. Самият Тилев прави изказване, че ще заведе дело в немски съд против „ Велт ам Зонтаг “. Интересното е, че в действителност го прави и печели делото, а вестникът е длъжен да пусне обява, че Атанас Тилев не е разузнавач.
Финландските служби евентуално са имали информация от сътрудници, прихванали български невъзвращенец, че Тилев е обвързван със службите. Още през зимата на 1981 година - някъде през януари, българинът е в сауната с тъста си, когато Карялайнен го пита в прав текст: „ Шпионин ли си? “, българинът споделя невъзмутимо „ не “. „ Повярва ми “, ще каже след десетилетия Атанас Тилев.
Полското военно разузнаване подлага на разбор шпионския скандал, като се пробва да стигне до крайната му цел.
„ Аферата с Тилев има по-дълбоки основи и не може да бъде възприемана единствено като сензацията на сезона. Според финландците, заемащи значими постове в политическата подчиненост, това е извънредно целеустремено деяние на разузнаването на Федерална Република Германия. Вестник „ Велт ам Зонтаг “ е употребен като инструмент за елиминирането на Ахти Карялайнен като претендент за президент на Финландия, а също по този начин да подкопае доверието на обществото към водещата политическа мощ на страната – партията „ Център “, основател и пропагндист на линията „ Паасикиви-Кеконен “.
Карялайнен е един от водачите на тази партия, радващ се на голям престиж в обществото и е съдбоносен последовател на добросъседските връзки със Съветския съюз и социалистическите страни “, написа в разбора на Второ ръководство на Генералния щаб на НПА.
Според разузнаването на Варшава офанзивата против Карялайнен е един от многото атове на десницата, основно от Федерална Република Германия против политиката на разведряване. „ От известно време пропагандата на Федерална Република Германия стартира да се връща към офанзиви на така наречен Финландизация, разбиране, измислено от пресата на Шпрингер. Главна цел на тази офанзива е намаляване на доверието на финландците към линията „ Паасикиви-Кеконен “. Въпросът с антифинландската акция, учредена на понятието „ финландизация “, беше една от основните тематики на диалозите сред Кеконен със Шмидт и Геншер. След тези диалози средствата за всеобщо осведомление във Федерална Република Германия бяха престанали да оперират с това разбиране. Сега още веднъж се завръщат към него “, написа по-нататък в разбора.
„ Времето за провокацията е подбрано особено. От една страна, в миг, когато са почнали полемиките за наследника на Кеконен, а от друга – в миг на възходящата вълна на пропагандата против Съветския съюз и социалистическите страни, чиято цел е да промени разположението на силите в интерес на НАТО. В тази битка за разведряване Финландия несъмнено е значима цел. Тази дребна страна със своята поредна политика на разведряване оказва доста положително въздействие върху придвижванията за мир, срещу въоръжаване, ориентирани най-вече против неутронното оръжие. “
Аналитиците на полското военно разузнаване настояват, че съгласно финските им източници, въпросът със зетя на Карялайнен, а също завръщането към термина „ финландизация “ в пропагандата е на първо място работа на разследващите служби на Федерална Република Германия и Съединени американски щати, които не се стопират пред потреблението на най-хубавите форми на „ черната агитация “. За тази цел, в частност е бил употребен българският изменник Зеленски.
„ Георги Зеленски, наследник на известния комунистически активист на България и някогашен началник на интернационалния отдел на Български земеделски народен съюз Стоян Зеленски беше през 1975-1976 година втори секретар в българското посолство в Хелзинки, а по-късно, когато татко му стана дипломат във Финландия, отпътува като първи секретар на посолството на България в Стокхолм. В началото на ноември 1978 година дезертира дружно със фамилията си. Сега, евентуално се намира в Мюнхен и доставя с разследваща информация службите на Федерална Република Германия и Съединени американски щати. Може да се чака, че в сегашната интернационална обстановка Зеленски ще бъде задействан за разнообразни типове политически провокации “, се споделя още в бележката на полското разузнаване.
След абсурда с „ живия микрофон “ в дома му Ахти Карялайнен ненадейно губи вътрешнопартийната борба за президентската номинация. И през днешния ден не може да се каже изрично дали повода е шпионският скандал, или проблемите на Карялайнен с алкохола. В последна сметка президент през 1982 става социалдемократът Мауно Койвисто, който в началото продължава линията „ Паасикиви-Кеконен “ и даже предварително възобновява за нови 20 години Договора за дружба, съдействие и взаимопомощ със Съюз на съветските социалистически републики и се афишира за участие на Финландия в Европейския съюз. През 1991 отново той е този, който скапва контракта едностранно и се афишира за участие на Финландия в Европейския съюз. По негово време страната подава през 1992 поръчка за участие в съюза, а предприсъединителните договаряния завършват часове, откакто е сдал президентския пост на наследника си Марти Ахтисаари през декември 1994. От 1 януари 1995 Финландия става пълновръстен член на Европейски Съюз. На 15 май т. година страната публично удостовери желанието си да стане член на НАТО.
Това се споделя в конфиденциален документ на Второ ръководство на Генералния щаб на Народната полска войска – военното разузнаване, датиран на 18 септември 1981 година, който OFFNеws откри в архивите на полското разузнаване в Института за национална памет във Варшава.
Секретният документ, с който OFFNews разполага.
Документът не носи нова информация за шпионската активност на самия Атанас Тилев, осветлен на три пъти у нас от Комисията по досиетата като сътрудник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност с псевдоним „ Румянцев “ и като помощник и нелегал на районно управление (на МВР) на Генерален щаб на Българска народна армия „ Зинвгер “, само че слага „ аферата Тилев “ от 1981 година в подтекста на борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и НАТО за въздействие над Финландия по време на Студената война. Процес, достигнал апогея си в неделя с изказването на президента Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин, че Финландия удостоверява решението си за присъединение във военно-политическия съюз НАТО.
Шпионският скандал с Тилев от 1981 година трябвало да отстрани тъста му Ахти Карялайнен като кандидат-президент на Финландия и да отдалечи страната от Съюз на съветските социалистически републики.
На 23 август 1981 година немският „ Велт ам Зонтаг “ разгласява материал, отдаден на Атанас Тилев, под заглавие „ Живият микрофон на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “. По това време Тилев е женен за Мария Карялайнен - щерка на Ахти Карялайнен, началник на Националната банка на Финландия, политик от Центристката партия, някогашен министър председател и някогашен външен министър, най-вероятен претендент за правоприемник на президента Урхо Кеконен като държавен глава.
Кеконен е последовател на политиката на т. н. деен неутралитет, въведена от неговия предходник Юхо Кусти Паасикиви и наричана „ линия на Паасикиви-Кеконен “, при която Финландия резервира своята самостоятелност, като в същото време поддържа положителни връзки и необятна търговия както със страните членки на НАТО, по този начин и тези от Варшавския контракт. На 60-ия му рожден ден на купона в президентския замък в Хелзинки, траял до 5 сутринта, се забавлява руският водач Никита Хрушчов, а през 1965 година дружно с Брежнев взе участие в лов в Съюз на съветските социалистически републики.
Карялайнен е дълготраен помощник и сподвижник на Кеконен и Кремъл се надява той да бъде идващият финландски президент и да продължи околните връзки с Москва. Нещо повече, в средите на партия „ Център “ в края на 70-те години пламва вътрешно-партиен скандал с обвинявания от Кеконен, че Карялайнен е в сговор със Съюз на съветските социалистически републики да заеме президентския пост. През 1981 година обаче връзките сред двамата към този момент са изгладени, Кеконен има желание да се отдръпна предварително и всички считат, че шефът на централната банка ще го наследи.
Точно тогава гръмва шпионски скандал със зетя на Карялайнен – Тилев. След „ Велт ам Зонтаг “ всички финландски вестници и малките екрани тиражират новината, че зетят на шефа на Националната банка на Финландия Атанас Тилев е разузнавач на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българското разузнаване.
През 1970-1973 година Тилев е аташе в българското посолство в Хелзинки, а през 1971 по директива от българските служби се дами за дъщерята на Карялайнен, по това време министър-председател на Финландия. След женитбата си с Мария Атанас Тилев получава финландско поданство.
Медиите в Хелзинки в съществени линии се лимитират в преразкази на обявата на немското издание, разказвайки за шпионската активност на Тилев, показан като „ жив микрофон на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и българското разузнаване, употребяващ идеалните си връзки измежду високопоставени персони. “
По време на експлоадиране на абсурда на територията на Финландия през 1981-1982 година работи ръководена от военния аташе на Полската национална република шпионска резидентура под кодовото име „ Вжос “ (от полското име на растението калун) и военното разузнаване следи доста от близко процесите в скандинавската страна. Затова в специфичен документ е обърнато внимание на шпионския скандал с българина и евентуалния президент на страната.
Разузнавачът, изготвил бележката за шпионската спекулация, се аргументира с изявления в комунистическия вестник „ Кансан Уутисет “ и проучва абсурда като пропагандна активност против водената от Финландия политика на разведряване и като интервенция във вътрешните работи на страната, в частност за оказване на въздействие върху идните президентски избори.
Посочва се, че съгласно шефа на финската полиция Еркки Корхонен „ финландските управляващи не разполагат с никаква информация, която да изисква дейности по този въпрос “. Директорът на службата за сигурност Сеппо Тиитинен пък споделя, че контраразузнаването няма да се занимава със случая. Заместникът му Сеппо Пилкянен е безапелационен, че „ не има вяра Тилев да е разузнавач “. Самият Тилев прави изказване, че ще заведе дело в немски съд против „ Велт ам Зонтаг “. Интересното е, че в действителност го прави и печели делото, а вестникът е длъжен да пусне обява, че Атанас Тилев не е разузнавач.
Финландските служби евентуално са имали информация от сътрудници, прихванали български невъзвращенец, че Тилев е обвързван със службите. Още през зимата на 1981 година - някъде през януари, българинът е в сауната с тъста си, когато Карялайнен го пита в прав текст: „ Шпионин ли си? “, българинът споделя невъзмутимо „ не “. „ Повярва ми “, ще каже след десетилетия Атанас Тилев.
Полското военно разузнаване подлага на разбор шпионския скандал, като се пробва да стигне до крайната му цел.
„ Аферата с Тилев има по-дълбоки основи и не може да бъде възприемана единствено като сензацията на сезона. Според финландците, заемащи значими постове в политическата подчиненост, това е извънредно целеустремено деяние на разузнаването на Федерална Република Германия. Вестник „ Велт ам Зонтаг “ е употребен като инструмент за елиминирането на Ахти Карялайнен като претендент за президент на Финландия, а също по този начин да подкопае доверието на обществото към водещата политическа мощ на страната – партията „ Център “, основател и пропагндист на линията „ Паасикиви-Кеконен “.
Карялайнен е един от водачите на тази партия, радващ се на голям престиж в обществото и е съдбоносен последовател на добросъседските връзки със Съветския съюз и социалистическите страни “, написа в разбора на Второ ръководство на Генералния щаб на НПА.
Според разузнаването на Варшава офанзивата против Карялайнен е един от многото атове на десницата, основно от Федерална Република Германия против политиката на разведряване. „ От известно време пропагандата на Федерална Република Германия стартира да се връща към офанзиви на така наречен Финландизация, разбиране, измислено от пресата на Шпрингер. Главна цел на тази офанзива е намаляване на доверието на финландците към линията „ Паасикиви-Кеконен “. Въпросът с антифинландската акция, учредена на понятието „ финландизация “, беше една от основните тематики на диалозите сред Кеконен със Шмидт и Геншер. След тези диалози средствата за всеобщо осведомление във Федерална Република Германия бяха престанали да оперират с това разбиране. Сега още веднъж се завръщат към него “, написа по-нататък в разбора.
„ Времето за провокацията е подбрано особено. От една страна, в миг, когато са почнали полемиките за наследника на Кеконен, а от друга – в миг на възходящата вълна на пропагандата против Съветския съюз и социалистическите страни, чиято цел е да промени разположението на силите в интерес на НАТО. В тази битка за разведряване Финландия несъмнено е значима цел. Тази дребна страна със своята поредна политика на разведряване оказва доста положително въздействие върху придвижванията за мир, срещу въоръжаване, ориентирани най-вече против неутронното оръжие. “
Аналитиците на полското военно разузнаване настояват, че съгласно финските им източници, въпросът със зетя на Карялайнен, а също завръщането към термина „ финландизация “ в пропагандата е на първо място работа на разследващите служби на Федерална Република Германия и Съединени американски щати, които не се стопират пред потреблението на най-хубавите форми на „ черната агитация “. За тази цел, в частност е бил употребен българският изменник Зеленски.
„ Георги Зеленски, наследник на известния комунистически активист на България и някогашен началник на интернационалния отдел на Български земеделски народен съюз Стоян Зеленски беше през 1975-1976 година втори секретар в българското посолство в Хелзинки, а по-късно, когато татко му стана дипломат във Финландия, отпътува като първи секретар на посолството на България в Стокхолм. В началото на ноември 1978 година дезертира дружно със фамилията си. Сега, евентуално се намира в Мюнхен и доставя с разследваща информация службите на Федерална Република Германия и Съединени американски щати. Може да се чака, че в сегашната интернационална обстановка Зеленски ще бъде задействан за разнообразни типове политически провокации “, се споделя още в бележката на полското разузнаване.
След абсурда с „ живия микрофон “ в дома му Ахти Карялайнен ненадейно губи вътрешнопартийната борба за президентската номинация. И през днешния ден не може да се каже изрично дали повода е шпионският скандал, или проблемите на Карялайнен с алкохола. В последна сметка президент през 1982 става социалдемократът Мауно Койвисто, който в началото продължава линията „ Паасикиви-Кеконен “ и даже предварително възобновява за нови 20 години Договора за дружба, съдействие и взаимопомощ със Съюз на съветските социалистически републики и се афишира за участие на Финландия в Европейския съюз. През 1991 отново той е този, който скапва контракта едностранно и се афишира за участие на Финландия в Европейския съюз. По негово време страната подава през 1992 поръчка за участие в съюза, а предприсъединителните договаряния завършват часове, откакто е сдал президентския пост на наследника си Марти Ахтисаари през декември 1994. От 1 януари 1995 Финландия става пълновръстен член на Европейски Съюз. На 15 май т. година страната публично удостовери желанието си да стане член на НАТО.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ