(A Walk on the Beach by Eugene Boudin) ~ Движението

(A Walk on the Beach by Eugene Boudin)

~ Движението и потребностите на физическото тяло

Ако не се вслушваме в естествените потребности на тялото си, това значи, че вървим против естествените физически закони. Тялото реагира с появяването на някакво неразположение, болест или случай.

Движението е съществена потребност на индивида. ТОЗИ, който не се движи, не основава, този, който не си служи със сетивата, с цел да върви напред, се разболява и става все по-слаб. Ако към този момент си лежал няколко седмици, сигурно ще се съгласиш с тези думи. Всички ние имаме потребност да бъдем дейни и би трябвало да използваме огромната сила, която ни изпълва при придвижването. Редовните всекидневни физически занимания са мощно целесъобразни.

Най-доброто физическо упражнение е ходенето. Ето какви са преимуществата му:

Това е най-обикновеното и най-лесно упражнение, което също по този начин е и гратис. То балансира цялото тяло. Ходенето е освен физическа активност, то работи отпускащо и релаксиращо. То развива мускулите на краката, корема и торса. Снабдява сърцето с О2 и усъвършенства активността му. Вибрациите, които се получават при всяка крачка, масажират черния дроб, панкреаса, далака и червата, а това улеснява храносмилането. То форсира метаболизма и задейства кръвообращението. Необходимо е за положителното действие на ставите. Изпълнява се елементарно и може да се спре при първите признаци на отмалялост. То се бори ефикасно против отпуснатото тяло и мързеливото схващане. Подобрява естествените защитни сили на организма и забавя остаряването. То оказва помощ да си във форма и понижава риска от инфаркт и атеросклероза. Неговите автоматизирани и равномерни придвижвания водят до освобождение на менталното.

Каквато и физическа активност да избереш, би трябвало да я изпълняваш най-малко три-четири пъти през седмицата или съгласно потребностите на твоето тяло.

Можеш да възстановиш тялото си, като си починеш, когато е изтощено. Както споменахме, има разлика сред „ изтощен съм “ и „ спи ми се “. Ако си прекомерно огромен перфекционист, ти сигурно искаш да свършиш с всичките си задания, преди да си починеш - това не е добра концепция, защото в главата на подобен човек описът в никакъв случай няма край. Кога съгласно теб е подобаващ миг за отмора?

По същия метод сънят ти би трябвало да възвръща твоите сили. За тази цел е добре да си лягаш с радостни и градивни мисли, защото подсъзнанието продължава да повтаря последните мисли и усеща, които си изпитвал, преди да заспиш. Следователно в случай че си обезпокоителен по време на съня си, ще се почувстваш още по-уморен, когато се събудиш.

Последиците от това да неглижираш метода, по който експлоатираш и възстановяваш физическото си тяло, се показват освен във физически проблеми. Те се отразяват директно и върху потребностите ти в прочувствен проект. Тези потребности са доверие в себе си, способността да имаш цели, да се чувстваш сигурен и да имаш причина да живееш.

Появяват се проблеми от долната част на тялото и гърба до пръстите на краката, както и в ръцете, когато твоите дейности, мисли и думи пречат на развиването ти в живота. Болките в ханша демонстрират, че нещо не е както би трябвало в проучването на твоите потребности. Тялото ти алармира, че се страхуваш да вземеш някои значими решения. Ти знаеш какво би трябвало да бъде направено, само че някакъв вътрешен боязън ти пречи да го направиш. Знай, че няма от какво да се страхуваш, защото твоят вътрешен БОГ с цялата си мощ постоянно е с теб, с цел да ти помогне да стигнеш до най-хубавото решение за теб.

Бъдещето те плаши, в случай че те болят краката. Сигурно стоиш пред някаква смяна, която би могла да промени бъдещето ти в професионалната сфера да вземем за пример. Тази нова вероятност, която стои пред теб, евентуално е в основата на твоята болежка. В този смисъл ти се страхуваш да вървиш напред.

Болката в краката и стъпалата значи едно и също нещо, а пръстите на краката касаят дребните елементи от бъдещето. Ти би трябвало да схванеш, че страхът, който изпитваш, по никакъв начин не е потребен за теб. Болката в ръката демонстрира, че не посрещаш това, което ти се случва, с наслада и обич. Какво искаш да направиш в действителност? Какво би ти харесало в действителност? Време е да задоволиш потребностите си. Например болката в лакътя ти подсказва, че не си задоволително еластичен, с цел да приемеш нещо ново. Тя ти споделя също, че няма потребност да се страхуваш и да се чувстваш притиснат, че всичко последователно ще се подреди.

Всяко неразположение ти алармира, че това, което мислиш, и методът, по който действаш, опонират на любовта към самия теб, както и на твоите потребности.

Осъзнаваш ли доколко твоето тяло е неизмеримо и отлично? Тъй като няма нито положително, нито неприятно, не е нужно да се безпокоиш. Каквото и да направиш, казваш, мислиш или чувстваш, твоят вътрешен БОГ ти дава незабавно знак, в случай че нещо не е положително за теб. Единствената ти отговорност се състои в това да си деликатен и да правиш това, което дава отговор на твоите потребности. Обръщай внимание на неразположенията, заболяванията, неналичието на сила, мислите, страстите и храната, която консумираш. Веднага щом забележиш някакъв сигнал, това значи, че се случва нещо. Тялото ти показва, че не си на прав път. Твоят вътрешен БОГ, който желае само твоето благополучие, ти припомня да се върнеш на верния път. Пътя на любовта! Той знае, че по този начин ще бъдеш по- благополучен и спокоен.

Убедена съм, че ти познаваш към този момент тази доктрина за физическите потребности най-малко частично. Докато четеш тази глава, може би си мислиш: „ Всеки знае от какво се нуждае тялото му. “ Съгласна съм, само че веднага като знаеш това, какво правиш по въпроса? Каква изгода да знаеш толкоз доста, в случай че не го прилагаш.

Много хора имат куп дипломи, години наред посещават ателиета за личностно развиване, познават безчет теории, а не трансформират нищо в живота си. Те не ползват нищо от това, което знаят. Използват познанията си, с цел да се пробват да впечатлят или да трансформират другите и да подхранят егото си. Това, че знаят всичко, не трансформира с нищо живота им. Благодарение на практиката човек съумява да трансформира наученото в същинско познание.

Избрано от: „ Слушай своето тяло “, Лиз Бурбо, изд. „ Ентусиаст “, 2021 година
Картина(заглавна): A walk in the forest,1869, by Ivan Shishkin; chinaoilpaintinggallery