Как да поставяме лични граници и защо гневът е естествена реакция на организма
80% от хората имат или по-точно страдат от нарушени персонални граници, потвърждават интернационалните проучвания. Най-общо казано това е лимитът, който указва къде съм Аз, коя е моята лична територия, какво мога да върша и какво не мога да върша и какво могат и какво не могат да правяТ хората с мен. Т.е. границите са мярка за самоуважение и за почитание към другите.
Те са и така наречен " възпитание ”, нормите нна държание, които обществото е изработило мълчешком на база на персоналните граници, които се считат за ненарушими. Тези правила обаче се трансформират – елементарен образец е пасивното пушене – за по-малко от четвърт век пушачите бяха мощно лимитирани поради него.
За доста хора обаче, макар съществуването на публично открити невидими личностни граници, персоналното им съблюдаване е сляпо леке за доста хора – те не могат да ги слагат ясно, да ги слагат и да ги измерят.
Доста постоянно тъкмо затова някои показват и оправдават като " неприкритост ” нарушаването на непознатите жители, само че това не е опрощение.
Най-простият лайфхак против нарушителите на персонални граници се назовава ДИСТАНЦИЯ. Другото й име е УЧТИВОСТ.
С околните ни хора елементарно се създава невербална граница, която може да се показва от взор, жест, знак за ограничение.
Понякога слагането на граници се изисква от микроагресия, която другите постоянно даже не осъзнават като проблем – да вземем за пример като се дава отговор на въпроса с въпрос.
Друг път се постанова да се стигне до умерена експанзия – да вземем за пример на среща със съученици или други остарели познати някой, срещу нормите на приличието, пита какъв брой пари изкарвате месечно или нещо от този жанр. В такива обстановки може да се реагира с подигравка, жлъч или прекъсване на връзката.
Нарушаване на персоналните граници е също изнасянето на лекции по тематиките на възпитанието и държанието, което не трябва нито да се отминава, нито да бъде одобрявано, нито пък ние да го използваме във връзка с другите.
Трябва да бъдем наясно, че ГНЕВЪТ Е ЕСТЕСТВЕНА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА, тъй че глаголът " шупвам ”, който постоянно използваме, с цел да го обрисуваме, в действителност е изцяло подходящ - все става въпрос за химия и физика.
Така че, без да се увличаме, не трябва да се тормозим от такава своя реакция при нарушение на персоналните ни граници.
Не бива да се чудим също, че сме най-склонни да покачваме звук и да се държим по този начин жестоко с най-близките си хора. Защо се случва? Защото се усещаме измежду тях в най-естествената си среда.
Все отново би трябвало постоянно да знаем, че персоналните ни граници са наша персонална отговорност.
При всичко това постоянно е значимо да пазим БАЛАНС! ДА НЕ ПРЕВРЪЩАМЕ ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ ВЪВ ФИКСАЦИЯ! Защото несъразмерното налагане на лимити лимитира връзката и може да ни докара до самотност, затруднено другарство.
В същото време е извънредно значимо да овладеем изкуството да споделяме НЕ, на което сме посветили идващия ни психически лайфхак текст.
Те са и така наречен " възпитание ”, нормите нна държание, които обществото е изработило мълчешком на база на персоналните граници, които се считат за ненарушими. Тези правила обаче се трансформират – елементарен образец е пасивното пушене – за по-малко от четвърт век пушачите бяха мощно лимитирани поради него.
За доста хора обаче, макар съществуването на публично открити невидими личностни граници, персоналното им съблюдаване е сляпо леке за доста хора – те не могат да ги слагат ясно, да ги слагат и да ги измерят.
Доста постоянно тъкмо затова някои показват и оправдават като " неприкритост ” нарушаването на непознатите жители, само че това не е опрощение.
Най-простият лайфхак против нарушителите на персонални граници се назовава ДИСТАНЦИЯ. Другото й име е УЧТИВОСТ.
С околните ни хора елементарно се създава невербална граница, която може да се показва от взор, жест, знак за ограничение.
Понякога слагането на граници се изисква от микроагресия, която другите постоянно даже не осъзнават като проблем – да вземем за пример като се дава отговор на въпроса с въпрос.
Друг път се постанова да се стигне до умерена експанзия – да вземем за пример на среща със съученици или други остарели познати някой, срещу нормите на приличието, пита какъв брой пари изкарвате месечно или нещо от този жанр. В такива обстановки може да се реагира с подигравка, жлъч или прекъсване на връзката.
Нарушаване на персоналните граници е също изнасянето на лекции по тематиките на възпитанието и държанието, което не трябва нито да се отминава, нито да бъде одобрявано, нито пък ние да го използваме във връзка с другите.
Трябва да бъдем наясно, че ГНЕВЪТ Е ЕСТЕСТВЕНА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА, тъй че глаголът " шупвам ”, който постоянно използваме, с цел да го обрисуваме, в действителност е изцяло подходящ - все става въпрос за химия и физика.
Така че, без да се увличаме, не трябва да се тормозим от такава своя реакция при нарушение на персоналните ни граници.
Не бива да се чудим също, че сме най-склонни да покачваме звук и да се държим по този начин жестоко с най-близките си хора. Защо се случва? Защото се усещаме измежду тях в най-естествената си среда.
Все отново би трябвало постоянно да знаем, че персоналните ни граници са наша персонална отговорност.
При всичко това постоянно е значимо да пазим БАЛАНС! ДА НЕ ПРЕВРЪЩАМЕ ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ ВЪВ ФИКСАЦИЯ! Защото несъразмерното налагане на лимити лимитира връзката и може да ни докара до самотност, затруднено другарство.
В същото време е извънредно значимо да овладеем изкуството да споделяме НЕ, на което сме посветили идващия ни психически лайфхак текст.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ